// Вие четете...

Истината е в избора

Етнически измерения на остаряването.

„Живей, както живеят хората и хората ще живеят като теб.“

Социолозите приемат, че възрастта и етническият произход са ключови характеристики на социалната реалност, особено в населения с хетерогенен етнически състав и бързо променяща се възрастова структура. Така наречените „водещи променливи” като възраст, етнос заедно с пола, се оценяват като статуси, детерминанти на всеки аспект на социалния живот, включително икономическите възможности и общото благосъстояние. Учени, които изследват възрастта във връзка с етническия произход, понякога се опитват да дефинират „социалните” граници на тези конструкции като зависими от достиженията на биологията, антропологията и психологията. Разбирането, как етническият статус заедно с културата, влияят върху остаряването, често обаче остава непостижима задача.

Изследвания от 1980 г. насам констатират ограничения в полето на етническото остаряване. В един от тези коментари, Jackson дефинира обсега на това поле като „изследване на причини, процеси и последствия от расата, националния произход и културата за индивидуалното остаряване и остаряването на населението”. Той отбелязва, че съществен дял от научната литература по-скоро фокусира върху описване на различията между групите, отколкото да привежда доказателства за обяснение на изводите в контекста на остаряването. До днес няма много промени в това отношение. И понастоящем съществен дял от публикуваните изследвания използват характеристики на различията, свързани с расата или етническия произход. Много по-малко внимание е насочено върху идентифициране на приликите, общите характеристики между групите или плюсовете, свързани с принадлежност към определена етническа група. В резултат ние знаем много за минусите на някои етнически групи, на късен етап от живота, по-специално в термините на социални фактори, които са свързани със здравето, икономическата сигурност и семейния живот. В същото време потенциалните ползи от принадлежност към определени етнически групи са лошо документирани. Има малко факти, които се отнасят до връзката между остаряването и етническия произход.

Все пак социологията предлага възможности за уникален пробив в разбирането на етническия статус като маркер за различията в остаряването. Първо, дава фундаментален поглед върху ролята на социалния контекст в адаптиране на индивидуалния опит и поведение и на начините и възможностите на жизнения път да разшири обяснението на връзката етнос-остаряване. Второ, установява директна позитивна връзка между емоционалното благосъстояние и функционалния статус по възраст и етнически статус. Като си даваме сметка за ограниченията в обяснението на тази връзка, считаме, че изследването на факторите, свързани с етническите групови неравенства и ефектите им върху остаряването, е полезно за бъдещото развитие на тази област.

Съвременните общества се характеризират с увеличаващи се неравенства, в резултат на което много индивиди, независимо от расата и етническия статус, достигат стара възраст с недостатъчни икономически ресурси и в недобро здравно състояние. Социологическият подход може да бъде ефективен в разбиране на процесите, които поставят в непривилегировано положение някои етнически групи, а така също в насочване на вниманието към разширяване на възможностите за позитивни последствия в късните етапи на живота.

В научната литература в областта на социологията на остаряването, която изследва социалните процеси, свързващи етническия статус с опита при остаряването, откриваме акцент главно върху икономическата сигурност и последиците върху здравето. В тази връзка в перспективата на демографския контекст се предлагат три концептуални акцента на изследователски интерес: възрастта като риск, възрастта и етноса като двоен риск, и комулативните вреди в резултат на тези рискове. Използва се жизнения път като обща теоретична рамка. А културното разнообразие и асимилация се разглежда като потенциална интервенция в развитието на перспективата на жизнения път. Възможностите, представени от последните методологически решения в тази област се разглеждат като начини за обогатяване разбирането за етническото многообразие в остаряването. Предлагат се и някои препратки към политиката, свързана с подобен подход. Повечето социологически изследвания върху етноса са мотивирани отчасти от демографските характеристики на населението, представите, стереотипите и предразсъдъците за етническите групи. Самата етническа структура се променя в зависимост от раждаемостта, смъртността и емиграцията.

Развитието на социологическата теория, по-специално адресирано към съчетаване проблемите на етноса и остаряването е сравнително ново направление. Учените, работещи в тази област, се базират на общи социологически перспективи и концепции, които имат потенциала да изследват задълбочено тази комбинация от социални статуси. Много от тези идеи фокусират върху социално структурните източници на непривилегированост в късните етапи на живота. Други също дават задълбочена представа за факторите на културно разнообразие и специфика, които имат отражение върху остаряването (например религиозни вярвания, свързани със здравето). Социологическите концепции, предложени по-долу, разпределят вниманието върху няколко централни теми за значението на възрастта и етническия статус за жизнените събития и последствията от това да бъдеш интегриран в социалната структура.

Модернизационната теория, развивана първоначално от Burgess (1960) и по-късно от Cowgill (1972) изследва структурните източници на различия в значението и последиците, свързани със остаряването сред различни общества. Най-релевантно към тази теория е твърдението, че в условията на нарастваща миграция, се увеличава относителния дял на етническите групи, идващи от различни региони на света. Поддържането на семейните норми от страната на произход играят ролята на буфер в преодоляване на трудностите, които възникват в процеса на адаптация и интегриране, включително за да компенсират някои ограничения в ресурсите. Издигат се културни ценности, които засилват ударението върху семейната солидарност и респект на децата към родителите, доколкото икономическото благоденствие силно зависи от взаимната подкрепа. Така се обяснява тежестта на етническия произход върху ценностите и нормите на поведението, в това число демографското поведение.

Темите, изведени от социално – демографската научна литература, също предлагат акцент върху етноса и остаряването. Концепцията за кохортите, по-специално родилните кохорти, осветява опита и обстоятелствата, на които са изложени хората в периода на раждане, хора, които преминават през етапите на живота заедно, включително в прехода към късни етапи на живота. Посредством процеса на последователност и смяна, при който родилните контингенти с уникален жизнен опит с времето са заместени от нови родилни кохорти с друг жизнен опит (в които, включително разбирането за това какво означава да бъдеш „стар” се променя). По подобен начин може да се очаква, че с увеличаването на етническата хетерогенност ще се наблюдават промени в нормите и очаквания по отношение на остаряването, обусловени от етническите суб култури. Опитът от изследване на жизнения път на индивидите показва, че различните етноси се сблъскват с различни нива на дискриминация и блокирани възможности. Подобни случаи в различни етнически кохорти във времето рефлектират в различни нива на благополучие в късния живот, различни очаквания по отношение на пенсионирането и семейните отговорности, включително по отношение на даването/ получаването на грижи. Друг важен демографски принос е свързан с разбирането, че всяко сравняване на групите в късния живот е сравняване на кохорти, които са преживели определена възраст. По-подробна картина на този процес има в литературата върху различията по смъртност, описани от така наречения „ефект на преживяемост”. Освен различия по пол, се описват рискове за смърт, обусловени от социални и икономически условия, които поставят в по-неблагоприятно положение някои малцинствени групи. Така вероятността техни представители да умрат на която й да е възраст е по-висока, което се обяснява освен с условията, при които живеят и със особеностите на етническата култура.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар