// Вие четете...

История на българите

Етническа общност на славяните.

„Не общувай с този, чийто характер, род и сила са ти неизвестни.“

Етническа общност на славяните.

Славяните също така принадлежат към индоевропейската етническа общност. Най-ранното им заселване е обхващало територията между реките Одер, Висла и Днепър. През втората половина на I хилядолетие пр.Хр. започнало разселването на славянските племена от тяхната прародина. В следващите няколко столетия се обособили основните славянски племенни групи – източни, западни и южни – наричани от древните автори съответно: анти, венеди и славини.
В средата на V в. южнославянската група се придвижила на юг от Карпатите и стигнала бреговете на Дунав. Няколко десетилетия по-късно в началото на VI в. Славяните и антите, заедно с идващите, все още на малки групи, от прикаспийските степи прабългари, започнали своите непрекъснати набези на юг от Дунава. През края на VI в. и първата половина на VII в. славянското нашествие на Балканския полуостров достигнало брега на Егейско море, някои от егейските острови и дори Пелопонес.
Почти навсякъде по тези места се установили трайни заселвания от славяни. В средата на столетието балканските земи променили коренно етническия си характер – в голямата си част те били пославянчени.
Някогашните хроники и летописи – предимно византийски – са запазили местонахождението и названието на много от славянските племена по земите, на които по-късно се обособява българската народност. Така в земите между Дунав и Балкана живеели „седемте славянски племена“, сегашна Добруджа била населена от „северите“, край река Тимок живеели „тимочани“, край Морава – „моравяни“, край Струма – „стримоните“, около Солун – „сагудатите“ и „дргувините“, край Света гора – „ринхините“, в Епир – „ваюнатите“. Трайни заселвания на славяни е имало дори далеч на юг, в Пелопонес – това са били „езерците“ и „милингите“.
Основната социална единица в славянските племена е била патриархалната родова община. Общините били ръководени от старейшини. На повечето места общините са били обединявани в племена, ръководени от племенни вождове – князе.
Икономиката на славяните е имала предимно затворен натурален характер, въпреки че много от племената са водели и оживена търговия с византийските търговски центрове.
Върховен бог на славяните бил Перун – творец на мълнията и единствен господар на всичко. Почитани били и боговете на плодородието – Дажбог, на огъня – Сварог, на мъдростта и красотата – Лада, на стадата – Волос и др.
Основната част от славяните на Балканския полуостров са се занимавали със сравнително уседнало земеделие, но са упражнявали и някои занаяти – преди всичко грънчарство.
Нашествието и установяването на славяните на балканските земи не са били временни явления, а коренна и трайна промяна в етническия състав и облика на населението в голяма част от балканските земи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар