// Вие четете...

Поведенчески модели

Естествени биологични различия.

stres48„Жената е като луната – свети с отразена светлина.“

Естествени биологични различия.

Във факта, че хормоналната система на мъжа му дава едно вероятностно преимущество, благодарение на което е способен да се справи по-добре с онези елементи от социалното обкръжение, при които агресивността води до успех. Мъжките хормони обуславят по-висока степен на агресивност, или може би по-ниска граница на освобождаване на агресивността. В резултат на това мъжете имат превъзходство при овладяването на по-значими позиции, като е неизбежно да ги постигнат и още от малки да се възпитават за тази цел.
Според Голдбърг, „хормоналното обуславя социалното“. По-нататък той пише: „Колкото по-високо е равнището на власт, влияние, престиж или позиция както в политическата, така и в икономическата, професионалната и религиозната сфера, толкова по-висок е процентът на мъжете.“
Голдбърг изтъква също така универсалността на патриархата, защото въпреки голямото многообразие на политически, икономически, религиозни и социални системи, досега не е съществувало общество, в което мъжът да не е упражнявал властта и водачеството.
Той също така обръща внимание на явлението „мъжко господство“, тоест на емоционалното усещане, изпитвано както от мъжа, така и от жената, че нейната воля е в известна степен подчинена на неговата и в крайна сметка мъжът господства в отношенията между двамата и в семейството.
От биологична гледна точка мъжът има предварително осигурено превъзходство във всяка историческа и институционална рамка, докато жената разполага с изключителното си майчинство и с властта си да „убеждава“ мъжете, за да наложи волята си.
Ако анализираме казаното дотук, веднага ще разберем, защо жената се чувства дискриминирана от мъжа и настоява яростно за по-голям достъп до позиции, осигуряващи престиж и власт, които са чужди на майчинството. Много жени се поддават на изкушението да се състезават с мъжете, за да достигнат така желаните от тях влиятелни позиции. Повечето обаче остават разочаровани в стремежа си да достигнат най-високото стъпало на търсената от тях роля, тъй като поради по-ниската си степен на агресивност те трябва да се борят в неравностойни условия с твърде агресивни мъже.
Наистина някои жени успяват, но го правят за сметка на своята женственост, тоест постигат успех единствено ако имитират възможно най-точно ролята на мъжа като стават твърде агресивни и безогледни – обстоятелство, което влияе отрицателно върху хормоналната им система, като предизвиква появата на мъжки белези. Анормалното надебеляване на гласа, засиленото окосмяване, стремежът към командване и властване и мъжкото поведение са цената на успеха. По този начин, като че ли по силата на някое проклятие, те могат да се изявят в търсената от тях роля единствено като се откажат от женствеността и действат като мъже. Това не е тържество на жена, а на мъж.
В потвърждение на горното достатъчно е да се вгледаме в жените, които са се изявили като лидери в политиката или като водачи на обществени движения.
Нима има жена, добрала се до властта, която да е запазила напълно своята женственост?
В такъв случай жената изглежда има само три възможности за реализация в живота:
а) да се задоволи или да се примири с второстепенна роля;
б) да бъде майка;
в) да се състезава с мъжете за позиции, осигуряващи власт и престиж.
Ако си припомним комплекса за безполовост и завистта към мъжкия атрибут, който кара жената да се чувства непълноценна, установявайки, че е лишена от една част от анатомията, притежавана от мъжа, ще разберем, че тези усещания намират драматично потвърждение в следното обстоятелство – мъжете успяват там, където жените не могат, поради което изглеждат много по-облагодетелствани или висшестоящи. Те не само имат мъжки атрибут, но и на пръв поглед това притежание е придружено от редица благоприятни и твърде очевидни обстоятелства – радват се на по-голяма свобода и на по-малък социален натиск; не изпитват болките и неприятностите на майчинството; само поради пола си заемат престижна позиция и отгоре на всичко си присвояват най-значимите и уважавани социални роли. По този начин майчинството неизбежно се явява като единственото поле, където жената има абсолютна изключителност и превъзходство.
Изглежда така, сякаш природата е отредила жената или да бъде майка, или да се примири да заема второстепенно място. При тези неблагоприятни обстоятелства не е странно, че жените подражават на мъжете с неосъзнатото и суеверно убеждение, че по този начин ще успеят да станат равни с тях.
Последиците от това положение са твърде очевидни: от една страна, жените имитират мъжките роли с надежда да постигнат успех, копирайки един традиционно успешен модел; от друга, стремят се да засилят до максимум женския си чар. Поради тази причина те имат идентичност на самки, но не и на личности. Погрешно се стремят да постигнат женственост, като се превръщат в желани предмети, което естествено възпрепятства развитието им като личности.
Огромната част от жените свързват женствеността с превръщането си в обект на любовни желания и в стремежа си да я постигнат прибягват до онези елементи, които подчертават нейната привлекателност по външен, но не и по вътрешен начин. Използват облеклото, грима, прическата, безбройните атрибути на „вещ за любов“ с убеждението и чувството, че така са по-женствени, без да си дават сметка, че тази украса не винаги е съпътствана от вътрешно самоопределение. В действителност те външно се предрешават като жени, докато вътрешно копират мъжки роли.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар