// Вие четете...

Морал и Православие

Ереси и разколи.

„Злото е като водата – живее в низки хора.“

Ереси и разколи.

Нарушаване единството на Църквата предизвиква ереси и разколи. Ерес означава различно, отделно учение от това на Православната църква. Като грях на ума ереста не само помрачава ума, но и предава особено ожесточение на сърцето, обрича го на вечна смърт. Този страшен грях, чийто същност е отричането на Бога, богохулството, напълно отчуждава човека от Бога и така го предава във властта на сатаната.
Разкол се нарича нарушението на пълното единство със Светата Църква, но при точно запазване на истинното учение за догматите и тайнствата. Нарушението на единството и догматите и тайнствата вече е ерес. Разколът е неподчинение, не послушание към църковната власт. Затова и св. Киприян Картагенски пише „Който се отделя от епископа, тръгва по свой път и проповядва ново учение, той става разколник и еретик”. „Който не е с епископа, той не е и в Църквата”. И още „Да се въстава против законния епископ значи да не се вярва в Бога и да се въстава против Христа”.
Законен е този епископ, който е ръкоположен от канонични архиереи, съхранили апостолското приемство. Исус Христос е Глава на Църквата, за което ни уверява апостол Павел. Той пише, че на Църквата като Божие здание „друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Исус Христос”. Затова за Църквата като тяло Христово не може да има друг Глава освен Господ Исус Христос. Църквата, която трябва да пребъдва във всички родове до века, изисква и Глава, Който винаги да пребъдва, а такъв е Един Исус Христос. Затова и апостолите наричат себе си не повече от служители на Църквата.
Единството на Църквата изисква от нас да пазим „единството на духа чрез връзките на мира”. Съществуват множество отделни и самостоятелни Църкви, например, Йерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска, Руска, Българска, Румънска, Сръбска и други, но това не пречи на единството на Църквата, тъй като това са поместни църкви, части на Едната вселенска Църква. Самостоятелността на тяхното видимо устройство не пречи, те духовно да бъдат велики членове на едното Тяло на вселенската Църква, да имат Единна Глава – Христос и един дух на вяра и благодат. Това единство се изразява видимо чрез еднаквото изповядване на вярата и общението в молитвите и тайнствата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар