// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Епоха на Просвещението.

„Очите само виждат – решава сърцето.“

Кабалистичните книги, написани след РАШБИ, чак до епохата на АРИ20 (XVI в.), не били лесни за възприемане. В тях отсъства последователност на изложението и единство на езика.

Всеки кабалист е писал със собствен маниер, скривайки истинския смисъл, използвайки най-различни начини на писане. Така продължавало до времето на РАМАК, който се опитал да въведе определен ред. Но той не преуспял много на това поприще и не могъл да даде ясни и точни обяснения. РАМАК – акроним на името на рав Мойсей Кордоверо (1522–1570), кабалист от Цфат (Израел).

Състоянието на обърканост в предаването на кабалистичното знание е продължило до появата на АРИ.

АРИ – пълно име – Ицхак Лурия Ашкенази (1534–1572). Един от най-големите кабалисти в историята на човечеството. Създал основополагаща система на обучение по Кабала. Служейки си с неговата методика, всеки човек, изучаващ тази наука, може да достигне целите на творението. Основен труд – книгата „Дървото на Живота“.

В продължение на хилядолетията на съществуването на нашия свят всяко ново поколение се отличава от предишното с все по-егоистичен характер на душите.

Тъй като процесът на ръста на егоизма се осъществява в самата душа, то нейните качествени изменения са длъжни да повлекат след себе си и смяна на методиката, т. е. на всяко поколение е необходима различна методика за постигане на духовните светове. Оттук и предназначението на кабалистите, пребиваващи в едно или друго поколение, се състои в това да адаптират методиката за постигането на Твореца, Кабала, към характера на душите на своите съвременници.

Авраам, Мойсей, РАШБИ – това са етапи на усъвършенстване на методиката на Кабала и нейната адаптация към нуждите на развиващото се човечество. След РАШБИ потребност от обновено изложение на методиката възникнала едва през XVI в. Кабалистът, който разработил нов метод на усвояване на тази наука за типа души на своето поколение, станал АРИ.

АРИ (пълно име Ицхак Лурия Ашкенази, 1534–1572 г.) се родил в Йерусалим, в ранна възраст загубил баща си, заедно с майка си се преселил в Египет, където бил възпитаван от чичо си. На 35-годишна възраст пристигнал в Цфат (град в Северен Израел) и в течение на година и половина преподавал на организирана от него група ученици.

Неговият първи ученик, тогава още съвсем млад, 28-годишният Хаим Витал, записал всичко, което чул от АРИ за година и половина обучение. Въз основа на неговите записки впоследствие били издадени около 20 тома съчинения на АРИ, умрял на 38 годишна възраст. Основният труд на АРИ е книгата „Дърво на Живота“. Освен нея най-изучавани са: „Осемте порти“ и „Портата на намеренията“.

АРИ бил първият кабалист, който благодарение на особеността на своята душа започнал по различен начин да излага методиката на Кабала. Той действително притежавал уникални способности, тъй като неговата душа се отнасяла вече към периода на окончателното развитие на душите.

АРИ създал езика на Кабала, той определил подхода и порядъка на нейното изучаване. В действителност именно той разкрил Кабала като наука за постигането на мирозданието.

Всичко, което създавали кабалистите от предишните поколения, било предназначено за онези, които вече притежавали духовно постижение. Формата на изложение, разработена от АРИ, позволила на всеки човек да изучава Кабала, при това той получава от самите текстове на АРИ поправяща Висша светлина, издигаща човека до нивото на познанието и усещането на духовната реалност. В това се състои изключителната сила на съчиненията на АРИ.

Неговите трудове се отличават с особен вид разкриване, начин на изложение, характер на подаване на материала. Формата на постигане на устройството на Висшия свят, предложена от АРИ, получила повсеместно разпространение сред кабалистите. Той въвел нов метод на описание на системата на мирозданието, използвайки графични изображения, схеми и чертежи. Разработеният от него метод получил наименованието луриански.

От поколение на поколение едни и същи души се обличат в нови тела. При това низхождащите души съхраняват опита от предишните животи, именно поради това всяко следващо поколение се оказва по-мъдро от предишното и се устремява в своите търсения към все по-възвишени цели.

Във времето на АРИ общото развитие на душите достигнало ниво, когато те започнали да желаят духовен подем. С това се обяснява в частност началото на епохата на Възраждането, периода на реформи в религията, културата и научния мироглед.

В духовната сфера това се е изразило в стремежа да се намери отговор на въпроса: „За какво живея аз?“ Започвайки да узрява в душите, този въпрос заставя човека да се занимава с търсенето на източника на живота и довежда до изследването на Висшия свят.

АРИ създал нова, систематизирана методика на Кабала, предназначена не само за духовен подем на специалните души, но и на масите. В своите текстове той открито заявява, че започвайки от това време, всеки желаещ, независимо от възрастта, пола и произхода, може да се занимава с Кабала и с помощта на тази наука да достигне целите на творението.

Аналогични изказвания се срещат в много кабалистични текстове от XVI в. Азулай А. Предговор към книгата „Ор Хама“. Ч. I, с.72:„И намерих аз записка, където се говори, че постановлението отгоре за забраната на откритото изучаване на Кабала е действително само в определен период от време – до края на 5250 г. указанатадатаотюдейскотолетоброенесъответства на 1490 г. от н. е. – и от това време се отменя това постановление и се разрешава открито да се изучава „Книга Зоар“. А от 5300 г. [1540 г. от н. е.] заниманията с тази мъдрост се считат за висше предназначение и с нея са длъжни да се занимават както възрастните, така и децата, както е казано в „Рейя Меемна“ „Верниятпастир“[ „Верният пастир“ – статия от „Книга Зоар“.]

Но колкото и ясна да е формата на този метод, известно е, че АРИ казал на своите ученици, че ако те са способни на повече, той не би напуснал този свят, а би продължил да разкрива истината.

АРИ напуснал този свят. На неговите произведения предстояли такива злополуки, каквито някога са се паднали на „Книга Зоар“. Те също били укривани в течение на много години, докато не започнали постепенно да ги изваждат на бял свят. Една част извадили от гроба на АРИ, друга част – от сандъка, предаван от поколение на поколение между роднините на Хаим Витал. Находките били събирани заедно и започнали да ги издават във вид на книги.

От това време тръгнала веригата на най-великите кабалисти, развили Кабала въз основа на учението на АРИ. Към тях се отнасят РАМХАЛ, АГРА, Баал Шем Тов и всички негови ученици, чиито трудове ознаменували нов етап на широко разпространение на тази методика (от началото на XVIII в).

РАМХАЛ – Х. Луцато (1707–1746) – велик кабалист от Италия. Впоследствие се преселил в Амстердам, а след това в Акко (Израел), където прекарал последните години от живота си.

АГРА – Елияу бен Шломо-Залман, Вилнюския гаон (1720–1797) – велик кабалист от Източна Европа.

Баал Шем Тов (съкратено – БЕШТ), пълно име – Исраел бен Елиезер (1700–1760). Велик кабалист от Източна Европа, основател на източноевропейския хасидизъм.

В периода на епохата на Просвещението се появяват много книги по Кабала: част от тях, както по-рано, се създавала скрито, с езика на иносказанието, докато другата демонстрирала по-открит характер на изложението. При все това всички те са били предназначени за обучаването на хора, вече притежаващи духовно постижение.

През първата половина на XVIII в. великият кабалист Исраел Баал Шем Тов (БЕШТ) основава народното движение хасидизъм, което продължава своята дейност и в наши дни. Но истинският хасидизъм, разбиран като чувствен стремеж към сливане с Твореца, просъществувал само до средата на XIX в.

Баал Шем Тов направил своя главна задача формирането на духовност у народните маси.

Идването на епохата на Просвещението довело със себе си интензивно развитие на егоизма, заедно с това започнали да се появяват все повече хора, задаващи си въпроса за смисъла на живота. Вследствие на това било необходимо да се предостави на тяхно разположение научната методика на духовното постижение – Кабала, при това поднесена във форма, приемлива за широките слоеве на обществото.

Баал Шем Тов мечтаел да „пресее народа“ и да избере от неговите среди достойни представители, способни да постигнат кабалистичните знания. В разпространението на Кабала той виждал възможност за духовен възход на човечеството на нова, по-висока степен на съществуване. Кабала му се представяла като онази сила, която е способна да обуздае човешкия егоизъм.

Ако усвояването на кабалистични знания изисква от човека по-големи усилия (затова те не са предназначени за широките маси), то хасидските съчинения се отличавали с по-достъпно съдържание. Жив, съвременен език, склонност към сентенции и афоризми, отказ от кабалистичната символика, чувствен, лек, ясен способ на изложението, приет в произведенията на видните автори на това течение – всичко това направило хасидската литература популярна сред обикновения народ.

Мнозина считат, че хасидизмът представлявал опит да се преобразува или преосмисли мирогледа на Кабала, за да стане той достъпен за широките маси, но Баал Шем Тов прекрасно разбирал, че Висшият свят се разкрива само на онези, които са съзрели за такова разкритие.

Учениците на Баал Шем Тов станали родоначалници на хасидските династии. В първите поколения ръководството на хасидските групи се предавало от учителя на неговия най-преуспял ученик. Съответно на отмирането на вътрешния духовен огън в това течение ръководството започнало да се наследява, преминавайки от баща към син. По такъв начин хасидизмът напълно се спуснал от духовното ниво на нивото на народно движение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар