// Вие четете...

Поведенчески модели

Еманципирана и независима.

„Да се стремиш, значи да живееш.“

Еманципирана и независима.

Извънредно важно е да различаваме самоуважението от „самооценката“. Ако първото е компулсивен опит да се подкрепи изкуствено едно слабо, инфантилно или недоразвито „аз“, то втората представлява обективно признание на собственото значение, произтичащо от истинското развитие на Аза, който в този случай е достатъчен сам на себе си, тъй като няма нужда да прибягва до външна подкрепа. Самоуважението изкуствено създава едно преувеличено, но всъщност немощно „аз“, що се отнася до неговия строеж и способност; до самооценка се стига при наличието на силно и мощно „аз“, ценностно, а не егоистично изградено, тъй като няма нужда да се подхранва от ласкателства или суетност, защото познава чудесно собствената си стойност.
Егоистичното „аз“, крепящо се върху самоуважението, е компулсивна идентичност, създадена от невротичната защитна потребност, тоест от желанието да се компенсират собствените недостатъци, заменяйки ги със символи на власт, които изкуствено заместват собствената незначителност. Азът, роден от съзнателното самонаблюдение, не притежава компулсивен механизъм и действа естествено и спонтанно, като автономно волево средство.
Под въздействието на културните традиции и поведението на бащата, емоционалната зависимост на малките момичета е много по-силна и продължителна, отколкото при момчетата. Поради тази причина през по-голямата част от живота си те оценяват собственото си „аз“ спрямо правилата, диктувани от други хора. Те се нуждаят от чуждото одобрение, тъй като ако такова липсва, се страхуват, че са отблъснати или лишени от любов и нежност. Развивайки истински своето „аз“ и вътрешния си свят, жената придобива умението да се абстрахира от мнението на другите, защото има пълно доверие в собствената си способност да разсъждава. От този момент нататък тя може да се смята за еманципирана и независима от мъжа, като това обаче не трябва да означава отхвърляне на неговите способности и ценности. Напротив, веднъж свободна и придобила собствена женска идентичност, жената е в състояние да се свързва с мъжа доброволно, търсейки неговото партньорство в любовта, а не да го нагърби със собствените си очаквания за щастие или реализация, нито пък с цел символично да се сдобие с желания мъжки атрибут. При това положение, вече напълно зряла и отговорна, тя сама постига равенство с другия пол – неоспоримо завоевание, което никаква човешка и божествена власт не може да й отнеме.
Ако постигне това, тя няма нужда да имитира мъжки роли, тъй като може да влезе в ролята на истински женствена жена, която приема и се радва на собственото си положение и възприема себе си като самостоятелно, високо развито и психологически независимо същество. В този случай, вече освободена от психическата тирания на фаличния символизъм, тя може да упражнява своята свобода наравно с мъжа.
Нека се замислим за огромното количество психична енергия, която се освобождава и възстановява с решаването на основния конфликт, какъвто е чувството за малоценност спрямо мъжа. Жената престава да се нуждае от нарцистичния механизъм, който е заместен от здравото и естествено удовлетворение, произтичащо от факта, че тя вече възприема себе си като истински ценен и развит индивид. С премахването на мъчителната невротична необходимост да изглежда значителна, уважавана, обичана и ценена, с отхвърлянето на компулсивното и изтощително женско разкрасяване, тя си възвръща цялата енергия, която дотогава е била задържана и потискана, енергия, която сега може да използва свободно в търсене на не невротични цели. Излишно е да посочваме, че при тези условия ще й бъде много по-лесно да постигне целите, които си поставя в живота, тъй като вече няма да бъде възпрепятствана от собствените си противоречия. Очевидно е, че колкото повече енергия успеем да концентрираме в поставената цел, толкова по-големи са възможностите да я постигнем.
За постигането на истинската женственост не е достатъчно само да се създаде благоприятен вътрешен свят. Необходимо е да се знае какво да се прави с него. Той е център, където се формира, контролира, подготвя и развива зрялата, женствена жена. Поради това е необходимо да се определят действията, които могат да бъдат оценени като женствени, както и какво всъщност представлява това качество? Важното е той да бъде разбран, защото когато човек си даде сметка за погрешното в своето поведение и успее да оцени огромните предимства от едно правилно поведение, няма да му е трудно да преоцени действията си – то става съвсем естествено, така както заобикаляме дупките по улицата и се пазим от дъжда. Трябва да се има предвид, че зад всяко погрешно поведение се крие неразбиране на собственото положение. Предлаганият модел за поведение не бива да се приема принудително, като догма, нито да се имитира несъзнателно. Той има за цел не да премахне обичайните характеристики в модела на поведението на жената, а да я накара да осъзнае какво означава да бъде жена, да реализира своята женственост по индивидуален, а не по стереотипен начин.
Какво означава да бъдеш женствена? Какво е необходимо, за да се постигне това?
Съществуват три възможни прояви на женствеността:
1) Естествена или генетична женственост, която е природна даденост.
2) Женственост, култивирана под влияние на обществото. Можем да я определим като женственост, която е манипулирана и замърсена (що се отнася до естествената чистота).
3) Висша женственост, която се е формирала съзнателно в психическия утерус.
Първата от тях представлява естествена проекция на нецивилизованата самка Сапиенс. Тя е зачеващият инстинкт в действие; утробата, която улавя семето, за да бъде оплодена. Тя е плодовитата земя, въплътена в човешко същество, проявявайки чрез него своята променяща и моделираща сила. Тя е зачеващият инстинкт на майката – природа. Поради това зачева без разлика всичко, което проникне в утробата й. Еднаква е у жените от всички епохи, раси и култури.
Втората съответства на насилственото внушаване на поведенчески и културни модели, които обществото налага на жената, и които се променят в зависимост от историческия момент и географското положение. Под въздействие на обществото чистият природен инстинкт на самката изгубва голяма част от своите същностни качества, както става например с малкото лъвче, отгледано сред хората – нарушават се обонянието, чувството за ориентация и ловният му инстинкт.
Мъдростта на природата остава погребана дълбоко и замърсена от предразсъдъци и табута, както и от принудителното невротично приспособяване към различни социални системи. Така че когато посочихме самката Сапиенс като най-примитивната проява на един възможен еволюционен преход, има се в предвид самката, формирана под въздействието на обществото, а не женствеността в чисто състояние.
Висшата женственост се ражда от съзнателното управление на културната и природната част чрез процес на търсене и анализ, предназначен да вземе от всяка от двете правилното и подходящото, отхвърляйки неуместното.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар