// Вие четете...

Поведенчески модели

Еманципация и нарцисизъм.

stres53„Жената е като луната – свети с отразена светлина.“

Еманципация и нарцисизъм.

Наложително е жената да осъзнае истинското и действително измерение на този проблем, за да не се подлъгва от миража на еманципацията, наложена със закон. Никакво външно средство не може да замести липсата на напълно развито „аз“ у жената. Напротив, колкото по-ревностно се води борба в защита на жената, толкова повече се стимулира нейната безпомощност и слабост, тъй като това означава обществото да признае нейната непълноценност и да поеме грижата за съществуването си. Веднъж завинаги трябва да се приеме неоспоримият факт, че женска еманципация означава всъщност „еманципация от самата нея“, тоест освобождаване от онези механизми, модели и начини на поведение, които я държат отчуждена от нейното истинско „аз“.
Никакви закони, правителствени решения и резолюции на международни организации няма да помогнат на жената да се развива самостоятелно; единственото, което ще постигнат, е да защитят равноправието й с мъжа на книга. Все едно, ако половината човечество е с нисък ръст, да бъдат приети закони за защита на правата на по-ниските, вместо да се търсят начини да се стимулира растежът им.
Основният проблем е следният – жената толкова време е живяла фрустрирана и ограничена, че е свикнала със своята слабост и непълноценност, поради което вместо да развива интелекта си, предпочита да се възползва от своята безпомощност, за да бъде закриляна.
Затова не бива да забравяме, че „еманципация“ на жената означава в действителност освобождение от самата нея. Означава да се прережат веригите на онези модели на поведение, които я държат отчуждена от нейната женска природа.
Връщайки се към въпроса за огромната психична енергия, която поглъща женският нарцисизъм, трябва да отбележим, че жената не се гримира и разкрасява за един-единствен мъж, защото макар и омъжена, тя продължава да хвърля своята любовна стръв към всеки мъж.
Тъй като вече има партньор, очевидно нейният стремеж е не да хване друг мъж, а да се утвърди в собствените си очи като любовен обект. Усилията й да привлече погледи на възхищение имат една-единствена цел – да задоволят собствения й нарцисизъм. Това се доказва от факта, че жените обръщат повече внимание една на друга, отколкото на мъжете. Всъщност съществува особен вид „флирт“ между жени, който няма нищо общо с хомосексуализма, тъй като произтича от потребността им да подхранват своето его. В този случай разкрасяването е предназначено да впечатли и да привлече вниманието на други жени. Това ясно се вижда ако се наблюдава поведението на две жени, които се срещат на улицата, или на две приятелки или познати, които току-що са се видели. Те веднага с опитно око се оглеждат от глава до пети, като безпощадни състезателки, които се опитват да оценят стойността на съперницата като любовен обект. Всъщност това е женската „борса на ценни книжа“; необходимо е всекидневно да се проверява стойността на собствените акции. Там можем да проникнем в мистерията на грима, прическата и облеклото на жената – неща, които мъжете оценяват единствено в качеството им на „рамка“.
Защо жените се обличат, сресват и гримират толкова усърдно, щом мъжете не обръщат особено внимание на тези неща?
Обяснението е просто: разкрасяват се за другите жени, а не за мъжете. А и е безполезно да си правят труда да питат мъжете за мнението им относно една или друга рокля, или прическа и грим; мъжете винаги ще отговорят уклончиво или неопределено.
Теодор Райк смята, че съществуват два вида мъже, които проявяват истински интерес към женското облекло: хомосексуалистите и фетишистите. Първите, защото подсъзнателно искат да бъдат жени, а фетишистите – защото търсят мъжкия атрибут в женското тяло, за да преодолеят подсъзнателния страх от безполовост. По този начин предметът, превърнал се във фетиш, символизира мъжкия атрибут. С помощта на този несъзнателен и въображаем механизъм се преодолява страхът от безполовост, който нараства неудържимо при вида на гола жена.
Ако по някакъв начин е възможно да се улови, събере и направлява психичната енергия, генерирана от човека, би било достатъчно количеството, изразходвано за задоволяване на женския нарцисизъм, за да се посрещнат нуждите на цялото човечество. Нека за миг да помислим за енергията, с която безброй жени неуморно обикалят магазини, фризьорски, козметични и гимнастически салони, а единствената им цел е да станат по-привлекателни и така да задоволят по-пълно любовния си нарцисизъм.
В „Четири есета за жената“ Карл ос Кастиля дел Пино отбелязва: „В който и да е от двата случая, нарцисизмът (става дума за женския) изисква непрекъснато упражняване, пълно съсредоточаване, никаква разсеяност, мобилизиране на всички физически и психични средства за непрекъснато задоволяване. На всеки по-сведущ в наблюдението на тези обсебени от нарцисизъм личности е известен един твърде сериозен факт: невъзможността да бъдат задоволени претенциите им, които стават все по-големи и по-големи. Нарцисизмът е кладенец без дъно. Кога наистина може да бъде задоволен напълно? В действителност никога. Нарцистичната личност се чувства несигурна веднага щом престане да бъде задоволявана, а тази възможност винаги съществува. Като в някакъв механизъм с обратна връзка, нарцисизмът се нуждае от непрекъснато подхранване и упорито преследва увековечаване на необходимото задоволяване“.
Суетността на жената е реакция срещу убеждението, че е поставена в неизгодно положение. Така например дрехите са начин за компенсиране на недостатъци чрез външна красота.
Според Райк дрехата е психично продължение на женското тяло и нейното твърдение „нямам какво да облека“, всъщност е несъзнаван израз на: „нямам мъжки атрибут“.
Носенето на панталони е още едно доказателство как чрез тази дреха жената се идентифицира с мъжа. Възможно е в началото това да е било опит да се чувства по-сигурна, отъждествявайки се с мъжа чрез носенето на дреха, която по традиция е била негово изключително право. Облеклото изразява полова принадлежност и както „пола“ означава „жена“, така „панталони“ означава „мъж“. Може да се счита, че всяка жена, която носи панталони, несъзнателно изпитва чувство на сигурност и свобода, отърсвайки се временно от безполовия си комплекс поради факта, че носи дреха с традиционно мъжко съдържание. Обстоятелството, че това е и мода, е паралелно явление и не отменя валидността на твърдението. Модата, както и другите обществени обичаи, не се ражда случайно, а се мотивира от несъзнавани фактори.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар