// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Елементи на мирозданието.

„Всеки на свой господ се моли.“

Благодарение на своите изследвания учените – кабалисти са открили: всичко, което е присъщо на мирозданието, се свежда до следните феномени: желанието за получаване на наслаждение и абсолютното желание да се наслади (отдаване), които съставляват неговите два основни елемента.

Желанието да се получава наслаждение (буквален превод от иврит на термина рацон лекабел) като форма на съществуване предполага наличие на празнота, отсъствие на напълване, което на по-високи нива на Природата присъства във форма на усещане. Това състояние се явява вторично, неизменно го предшества състоянието на напълненост.

От всичко гореказано са направени два важни извода:

1. самостоятелното съществуване на желанието за получаване, наречено материал на мирозданието, е било предшествано от симбиотичното състояние на две основи, първичното напълване или първичната проява на първопричината на желанието за наслаждаване, наречено свят на Безкрайността;

2. съществувал е някакъв момент, когато феноменът на получаването се е отделил от състоянието на първично напълване; лишавайки се в резултат от това свое напълване, той започнал да съществува като желание за получаване – материал на мирозданието.

В резултат на акта на творение е бил прекъснат контактът с Висшата даваща сила и се е образувал първичният материал – творението, желанието за получаване. Това е станало вследствие на противоположността на свойствата на Твореца (даващия) и на творението (получаващия).

Цел на творението се явява самостоятелното, свободно от влиянието на Твореца желание за оприличаване на своята първопричина. Състоянието на цялото мироздание учените абалисти са определили като нива, стъпала на това подобие, които се наричат светове.

На какви данни се основава Кабала. Кабала е основана само на точни, проверени по пътя на опита данни, тя не взима под внимание никакви теории или хипотези.

Цялата информация, върху която се базира тази наука, е получена от хора, лично постигнали усещането на Висшия свят, тоест осъзнали, проверили, измерили и описали своите постижения. Съвкупността от техните изследвания образува и целия научен материал на Кабала.

В Кабала, както и във всяка една наука, съществува ясен изследователски апарат: математически и графичен (във вид на схеми и таблици). Вместо с чувства, преживявания, впечатления от въздействието на Висшата управляваща сила кабалистите оперират с вектори, интензивност на притеглянето и потискане на желанията. Техните съотношения се измерват числено, а желанията и тяхното напълване се определят с мерки. С помощта на такива научни средства кабалистите описват усещаното от тях Висше управление.

Проблемът за реалността. От най-очевидните примери на взаимодействие между човека и обкръжаващата го среда ни става ясно, че дълбочината на постигането се ограничава от рамките на потребностите на постигащия.

В нашия свят съществуват различен вид процеси и явления, такива като електромагнитните колебания, силовите полета, радиовълните, радиоактивното излъчване, химическите реакции и др., които човек използва във всекидневния живот. Без да е постигнал тяхната дълбинна същност, той успешно се ползва от свойствата и възможностите, които те му предоставят.

Човек им е дал съответните названия, ръководейки се от своите вътрешни усещания, в зависимост от техните въздействия върху него. Термините са влезли в употреба, а сумата от проявления на дадено явление (дори ограничена) извиква у всеки, който се докосва до тях, определена съвкупност от асоциации. Именно тя и създава у човека усещане за предметност на някакъв процес, явление или обект.

Тоест реалността в дадения случай се определя от общото число на въздействията на усещането на изследователя. Това е вярно както в отношенията на първопричината и нейните проявления, така и в отношенията на явленията и обектите на нашия свят, въздействащи на нашите сензори.

По такъв начин познанието се ограничава със запознаването с едно или друго влияние върху петте сетивни органа на човека. Сумата на реакциите на такова въздействие създава в нашите представи пълен и достатъчен образ или понятие без оглед на отсъствието на знание за вътрешната същност на самия предмет на изследване.

Това ще бъде справедливо и по отношение на самопознанието на човека. Всичко, което той знае за себе си, е външно проявление на някаква вътрешна същност, която със сигурност не му е известна.

Пристъпвайки към изучаването на основите на някаква наука, учащият се в първия етап напълва звуковата обвивка с термини за представите, почерпени по-рано от учебниците с необходимост да се предполага, че тези названия са резултат от въздействието на явленията върху усещанията на изследователите или върху уредите.

В процеса на обучение, в резултат на експериментите, реалността на специалните термини преминава на по-високо ниво.

Даденият принцип е справедлив и по отношение на изследователите на Кабала, за които въздействието на първопричината, наричано светлина, на всяко от нивата на неговото проявление се явява пълно и достатъчно основание за наименуването на това ниво.

Затова едно от правилата на тази наука гласи: „Всичко, поддаващо се на оценка и изхождащо от първопричината, проявявайки се на различни нива на Природата, напълно удовлетворява потребностите на постигащия.“ Й. Ашлаг Същността на науката Кабала Даряването на Тора. Йерусалим, 1995 (иврит).

По такъв начин у човек никога не възниква необходимост от нещо, което не е заложено в природата на мирозданието, което в цяло се явява проява на първопричината.

Абстрактни названия. Съществува погрешното мнение, че всички названия и понятия, използвани в Кабала, се отнасят към групата на абстрактните и се явяват чисто условни.

Тази невярна представа е възникнала вследствие на това, че Кабала изучава Висшия свят, намиращ се извън рамките на времето и пространството. Това може да се постигне единствено овладявайки кабалистичната методика. Тъй като немного учени усвояват тази наука и постигат духовния свят, тоест наблюдават, усещат и практически изследват Висшите закони и техните проявления, то битува мнението, че всичко, отнасящо се до Висшите светове, е същност на отвлечени категории, абсолютно откъснати от действителността.

В действителност Кабала всъщност не описва нищо, което не отразява реалната действителност, постигана по пътя на практическия опит.

Неоспоримият закон на кабалистите гласи: „Описва се само практически постижимото.“ За кабалиста не съществува онова, което той не е постигнал. Поради това в Кабала не може да има абстрактни обекти, понятия, определения – всички те се явяват следствия на постигането.

Постигането в Кабала – това е явно усещане, осъзнаване на източника на наслаждение, на онова, което се изследва с всички негови замисли, планове съгласно тази степен, на която ние го постигаме. Постижението е основано на разбирането на първопричините на духовната природа.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар