// Вие четете...

Приложни науки

Елементи, измервани на земната повърхност.

„Знанието и опита правят човека мъдър.“

Елементи, измервани на земната повърхност.

Взаимното положение на точките на земната повърхност се определят по пътя на измерване на линиите между тях и ъглите между направленията. За измерване на линиите се използват линейни прибори (рулетки, мерни ленти, радио и светло далекомери), за измерване на ъглите – ъгломери.
За съставянето на карти се вземат не измерените значения на линиите на физическата повърхност на Земята, а техните проекции на средна уровена повърхност, допускайки, че геоидът и референц елипсоида на дадения участък са съвместени. Това е удобно и с това, че всички геодезични инструменти се установяват по ниво и по такъв начин техните вертикални оси се съвместяват с отвесната линия. Ако се ползваме от референц елипсоид, то проектирането на точките от земната повърхност следва да се извършва по нормалата към сфероид, чийто направление не съвпада с отвесната линия и определението на която е много сложно. Поради това измерените разстояния се проектират по отвесните линии на повърхността на елипсоида и тези проекции се използват при съставянето на карти.
За определяне на пространственото положение на точките от земната повърхност освен разстоянията се измерват и хоризонтални и вертикални ъгли (последните често ги наричат ъгли на наклона). Принципът на измерване на хоризонталните ъгли се състои в това, щото през върха A (рис. 3) мислено се прокарва хоризонтална плоскост M, допирателна към уровената повърхност в точка A.

След това насочените линии AB и AC на местността се проектират на вертикална плоскост V1 и V2, преминаващи през отвесната линия AA1, на хоризонталната плоскост и в пресичането на вертикалната и хоризонталната плоскости се получава линията Ab и Ac. Ъгъл β, заключен между проекциите Ab и Ac на линиите от местността AB и AC на хоризонталната плоскост M, се нарича хоризонтален.
За получаване на представа за повишението и понижението на земната повърхност се измерват ъглите на наклона v1 и v2, заключени между направлението на линиите на местността AB и AC и техните проекции Ab и Ac на хоризонталната плоскост. Ъгълът v1, разположен по-ниско от хоризонталната повърхност, се нарича отрицателен ъгъл на наклона или ъгъл на понижение и има знак минус, а ъгъл v2, разположен над хоризонталната плоскост, се нарича положителен ъгъл на наклона или ъгъл на повишението и има знак плюс. Ъглите в геодезията се измерват в градусна мярка. Ъгъл от 1º е равен на 1 : 360 част от кръга и съдържа в себе си 60′ (минути) и 3600″ (секунди). Освен това величината на ъгъла може да се определи по отношението на дължината на дъгата към нейния радиус:

При това за единица на измерване се използва радиана, тоест ъгъл, чийто дъга е равна на радиуса: s = R. Доколкото в окръжността се вместват 2π радиуса, то окръжността съдържа 2π радиана. Следователно, ρº = 360º/2π = 57,3º, ρ’ = 360.60’/2π = 3438′, ρ“ = 360. 3600″/2π = 206265″.

За изчисляване значението на ъгъла в градусна мярка се използва формулата:

където под символа ρ се подразбира ρº, ρ’ или ρ“.
Едновременно с градусната мерна единица се използва и единицата гради (главно, в европейските страни): правия ъгъл се дели не на 90 част, а на 100, наречени гради. Всеки град съдържа в себе си 100 градови минути, а всяка градова минута съдържа 100 градови секунди. Тази система не е намерила широко приложение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар