// Вие четете...

Ниво на океана

Езера и водохранилища.

„Преди да се научиш да плуваш, трябва да влезеш във водата.“

Езерото се състои от два основни елемента: котловина и водна маса.

Езера се наричат естествени водоеми, нямащи непосредствена връзка с океаните. Общата площ на езерата на Земята е около 2,7 млн. км² (1,8% от общата площ на сушата).

Котловина, запълнена с вода се нарича ложе на езерото. Схематично в пределите на езерната котловина се отделят следните морфологични елементи (рис. 1).

Рис. 1. Морфологична схема: брегови склон – 1, крайбрежие – 2, брегова плитчина – 3, подводен склон – 4 и езерно дъно – 5.

Тези елементи не изчерпват характеристиките на релефа на езерните котловини. Някои езера притежават много изрязани брегова линия и разчлененост на релефа на дъното, изобилстващ с навигационни опасности във форма на подводни скали и банки.

По своето произхождение езерата биват с тектоничен, вулканичен, ледников, карстов, речен и морски произход. Котловината на всеки от указаните типове езера имат характерна форма, своеобразно разпределение на дълбочините и очертание на бреговете. Котловините на най-крупните и дълбоки езера са възникнали, като правило, в резултат на деформации на земната кора и се отнасят към тектоничния тип (Байкал). Особена група сред тектоничните езера представляват завалните (плътните) езера, образувани в планините в резултат на преграждане на речните долини от планински срутвания, свлачища, морени, ледници (Сарезско езеро в Памир: дължина 61 км, дълбочина до 505 м).

Езерата от вулканичен тип сами по себе си представляват запълнени с вода кратери на затихнали вулкани.

Котловините на ледниковите езера са се образували в резултат пропадането на повърхностните слоеве от земната кора под действието на древни и съвременни ледници.

Карстовите езера са възникнали в резултат на измиване от водите на лесно разтворими грундове и планински породи. При не големи площи, тези езера нерядко имат значителна дълбочина.

По долините на реките се образуват така наречените речни, или поименни езера; обикновено това са разклонения на реката на предишни русла (стари) или разливи от пресъхващи реки. Не рядко се образуват езера в делтите на реките. По протежение на ниско разположени морски брегове широко са разпространени морските езера. Те представляват сами по себе си отделили се от морето в резултат на акумулативни процеси в заливи, лагуни и лимани. Такива езера са разположени по крайбрежието на Балтийско, Азовско и Черно море.

Болшинството езера са образувани от води, стичащи се от повърхността на сушата. Някои езера се образуват в резултат на натрупване на подземни води, а също така на места отстъпени от морето.

По произход на водата, запълваща котловината, различават реликтови езера и езера с наземен произход. Към реликтовите езера се отнасят, представляващи сами по себе си част от Световния океан. Към този тип езера принадлежат, например, Каспийско море, отделило се преди няколко хиляди години от Черно и Азовско морета,.

В зависимост от солеността езерата се делят на четири типа: пресноводни – до 1‰, соленовати – от 1 – 24,7‰, солени – от 24,7 – 47‰ и минерални с над 47‰.

Морфометричните показатели са важна характеристика за езерата към които се отнасят:

– дължина L – това е най-краткото разстояние между двата най-отдалечени един от друг негови бряга;

– ширина l – това е разстоянието между двете най-отдалечени точки по нормалата към дължината на езерото;

– дължина на бреговата линия P – това е дължината на периметъра на езерото по нулевата изобата;

– площ на езерото S – това е площта на огледалото по нулевата изобата;

– обем на езерото V – това е обема на котловината, запълнена с вода до нивото на нулевата изобата;

– максимална дълбочина zmax – това е най-голямата дълбочина в пределите на езерото;

– средна дълбочина zср – това е дълбочина получена при разделяне обема на езерото на неговата площ.

По дълбочина езерата е прието да се делят на дълбоки (с дълбочини по-големи от 35 – 40 м), средно дълбоки (с дълбочини от 8 – 15 до 35 – 40 м) и плитко водни (с дълбочини по-малки от 8 – 15 м). Особено силно се различават езерата по своите размери (по площ).

Водохранилища се наричат изкуствените водоеми, образувани от водосъбирателни съоръжения построени на водосток с цел съхранение на вода и регулиране на стока.

Значението на езерата за корабоплаването се определя от техните размери, дълбочина, географско разположение, връзката им с други водни пътища. Най-голямо значение имат езерата, влизащи в състава на транзитни воднотранспортни системи.

Корабоплаването на крупните езера с много малко се отличава от плаването в моретата. На неголемите корабоплавателни езера условията за плаване са подобни с условията на плаване по долното течение на крупните реки.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар