// Вие четете...

Поведенчески модели

Едновременно привлекателни и отблъскващи.

„Красиво лице и добро сърце рядко се срещат у един човек.“

Едновременно привлекателни и отблъскващи.

Очевидно е, че една голяма част от жените изпитват силна неприязън и враждебност към мъжкия пол. Причината за това, естествено, е завистта към мъжкия атрибут, самото притежание на който според тях предоставя безброй привилегии. Наистина още от ранно детство момичето забелязва, че момчето разполага с по-големи възможности за любовно задоволяване, тъй като може да хване атрибута си и да уринира, без да бъде наказано за това – обстоятелство, което се приема като разрешение за самозадоволяване. Гениталиите на момичето обаче не само че са скрити, но и му се забранява да докосва ерогенните си зони. Поради това то смята, че момчето има достъп до наслади, които на нея са й забранени. По-късно си дава сметка, че момчешката агресивност е насърчавана, докато нейната собствена е силно потискана. Забелязва също, че тя самата е силно ограничена по отношение на свободата на движение в сравнение с тази на момчетата. След време узнава за значението на майчинството и за болките и неприятностите, с които е свързано. Забелязва също, че я възпитават като пасивно и непълноценно същество. Неусетно започва да се отваря бездна между двата пола; единият привилегирован, другият ограничаван.
Това чувство за малоценност е източник на дълбока неприязън към мъжете, поради което жените се стремят да ги дисквалифицират на всяка цена или да ги победят. Тъй като завиждат на мъжете, те им подражават, но с неосъзнатото убеждение, че не могат да достигнат оригиналния продукт.
Така се ражда „фаличната“ жена, един вид амазонка с мъжка психика, която я кара да отхвърля всеки опит за почтено сътрудничество с мъжа. Възпира я също така да се отдаде искрено, за да поддържа нормална любовна връзка. Без да го осъзнава, приема мъжка роля, като се опитва да притежава мъжа, за да си го осигури завинаги. Неспособна е да намери точката на равновесие във връзката си с противоположния пол; тя или се адаптира към желанията на мъжа, като се отказва от индивидуалното си развитие и остава пасивна, или упорито му се противопоставя.
Понякога нейната враждебност е толкова силна, че се изразява в ожесточеното й желание да унищожи или да нарани мъжа. Тя постига психическата му безполовост, като го контролира или го държи под своя власт. Нейната агресивност обаче е по-изтънчена от тази на мъжа, тъй като идеализирането на образа на жената не й позволява да развенчае „своя ореол“. Агресивността й е пасивна и прикрита, като често приема формата на отхвърляне под формата на нежна загриженост. Нейният начин да противодейства на мъжа е твърде хитроумен. Престорената умора, честото главоболие и мигрена, пристъпите на сънливост, когато я критикуват, и най-разнообразните психосоматични разстройства й служат за инструмент, за да изрази своята обида. Много пъти фригидността й се дължи именно на агресивността и желанието за мъст, прикрити под твърде изтънчена форма, за да поддържа непрекъснато ниво на любовно предизвикателство, като в същото време отказва да извърши коитуса.
Това предизвикателство обикновено се проявява под формата на пасивен отказ, необяснима неотстъпчивост, прикрито отблъскване и словесна агресивност.
Много девойки, които искат да привлекат и задържат някой мъж, са изненадани от неспособността си да постигнат това и са убедени, че причината е в недостатъчната им привлекателност. Те не си дават сметка, че това се дължи на проявяваната от тях двойственост – те едновременно са привлекателни и отблъскващи. Често използват език, изпъстрен с язвителни или саркастични забележки, за да изразят неодобрението си за онези мъжки действия, които не задоволяват нарцистичните им изисквания. Мъжът, който не проумява какво става, се обърква и дразни, като предпочита да се оттегли.
Хавелок Елис смята инфантилността за една от трите основни черти на жената, като смисълът, който придава на това понятие, е, че жената стои по-близо до природата, с цел „да съхрани свежестта си в полза на бъдещото потомство“. Според него биологичният консерватизъм и инфантилността включват в себе си посоката на еволюционния процес. Съществуват обаче и други страни на това детинско поведение, отнасящи се до липсата на индивидуално развитие, тоест до фиксация на много по-ранни психологични равнища. Нека си спомним, че женският нарцисизъм крие в себе си задържане на едно инфантилно орално ниво и че съществува мнението, че значението на любовната роля намалява заедно със загубата на младежките атрибути. Изтъкнахме също така ролята на младежкия елемент в женската мода. По-голямата част от манекените позират, подражавайки на децата, облечени като момиченца, захапали обица или ближейки любимия на юношите сладолед. Това се дължи на обстоятелството, че се еротизира младежкото, като се неутрализира зрялото желание за любов. Това явление произтича също така от стремежа на жената да бъде закриляна от мъжа, тъй като по друг начин не би могла да събуди покровителствения инстинкт на мъжете. Всъщност жената е подготвяна още от детството си за това, като й се втълпява, че единственият й път в живота е бракът, поради което трябва да намери мъжа, който да се грижи за нея. Очевидно е, че за всяка омъжена жена бракът е символ на освобождение, докато за мъжа означава дълг и отговорност.
Момичетата са възпитавани от майките си, че са твърде слаби, за да изпълняват тежки задачи и че ще им е много трудно да се издържат сами, поради което ще имат нужда от някой силен, смел, отговорен, неподдаващ се на лигави сантименталности мъж, който никога не хленчи, не е подвластен на умората и болката и е с неограничени възможности да се грижи за семейството. С една дума, освен „свръх – мъж“, той е и втори баща.
Естер Вилар твърди, че жената, водена от желанието да намери сигурност, се превръща в „обект на опека“ от страна на мъжа, и че в този свой стремеж стига дотам, че използва дори децата си като заложници, за да го задържи.
Несъмнено е, че тя може да изпълнява ролята на питомка единствено като симулира непълноценност, неспособност или психофизическа незрялост. При това положение не е възможно да се установят равноправни взаимоотношения, което е единственото условие да се постигне зряло и щастливо партньорство. В противен случай ще има фалшив баща и осиновена дъщеря, а не една щастлива двойка.
Според Естер Вилар това е основната причина за изневярата от страна на мъжа, тъй като той не може да задоволява едновременно с една и съща жена закрилническия си инстинкт и половия нагон, които в основата си са несъвместими. Поради това мъжът търси изход в полигамията. Тоест той продължава да покровителства „осиновената дъщеря“, като едновременно с това търси друга любовна партньорка.
Поради всички тези обстоятелства, които датират от незапомнени времена, по принцип няма възрастни жени; има само жени – деца, които се преструват, че са малки, за да събудят закрилническия инстинкт у мъжа. Онези, които биха могли да бъдат възрастни, се превръщат в мъже, имитирайки мъжки роли.
Съзнателно или не, всички жени насърчават това положение, като прикриват грижливо своята сила и симулират непълноценност, безпомощност, плиткоумие и крехкост. Действителността обаче е съвсем различна, тъй като да се родиш мъж предполага да си в неизгодно положение от зачеването до смъртта, обстоятелство, което ще коментираме по-сетне.
Една от най-значимите разлики, която веднага се набива в очи, когато сравняваме двата пола, е, че при наблюдението на света на жените откриваме, че той е населен от жени – деца, които гледат лекомислено на живота, сякаш е игра, и взимат на сериозно единствено това, което може да засегне тяхната сигурност. Играят си, че са влюбени, че работят, че водят обществен живот, че са домакини, че са майки, че преживяват любовна драма, че шият, че готвят и че правят безброй други неща. За много жени не съществува голяма разлика между куклата, която приспиват в детството си, и бебето, на което по-късно дават да суче. Сякаш детските игри за тях нямат край, сякаш продължават през целия им живот.
Мъжете с изненада откриват, че няма голяма видима разлика между едно десетгодишно момиченце, облечено и гримирано като възрастна, и една вече зряла жена. Получава се объркване на идентичността им, като е невъзможно да се разграничи ясно детето от жената.
Едно от нещата, за които мъжът упреква открито или прикрито женския пол, е липсата на сериозно отношение към ангажиментите и в поведението, както и неуважението им към официалните, тържествени и значими събития. Наистина, когато е на опера или на концерт, жената се държи по много по-различен начин от мъжа, като в повечето случаи изобщо не се интересува от изкуството или музиката, а оглежда най-внимателно дрехите, бижутата, прическите и грима на останалите жени (съпернички), които присъстват на събитието.
Мъжете интуитивно усещат, че се разиграва един вид комедия, в която нищо не се взема на сериозно, сякаш всичко е някаква репетиция, представление или развлечение.
Карлос Кастиля дел Пино споменава за един проблем, свързан с това, което коментираме: „Без преувеличение може да се твърди, че в областта на образованието няма по-голямо разхищение от това, предизвикано от огромното струпване на жени, които започват и понякога завършват интелектуалната си подготовка, за да стигнат много скоро до изключителното упражняване на „своята функция“ (тоест грижата за децата и дома).“
Макар професионалната подготовка да не е игра, близо до ума е да се предположи, че тя е най-вече един вид осигуровка, в случай че бракът не се осъществи, а не окончателен избор на едно занимание, което ще представлява основната цел в живота. Това означава, че отношението към този ангажимент е променливо, тоест може да бъде изпълнен или изоставен, сякаш става дума за някаква игра.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар