// Вие четете...

Управлението

Единствено вярното учение.

„Онези немного, които са в състояние да разберат системата (на чекове и кредити), ще бъдат така заинтересовани в нейните възможности или така зависими от нейните услуги, че от тази група може да не очакваме никаква съпротива. Между това, от друга страна, по-голямата част от хората ще бъдат неспособни поради своето ниво на образование да разберат огромните преимущества, които капиталът извлича от тази система, и те ще носят своето бреме, възможно даже не подозирайки, че тази система е враждебна, че тя нанася щети на техните интереси.“ От писмо на братята Ротшилд (банкерите), написано в Лондон към една от банковите фирми в Ню Йорк на 15 юни 1863 година.

Mainstream — „генералната линия на партията на лихварите“. Слава богу, днес и някои отечествени автори излизат изпод влиянието на „професионалните икономисти“. Те направо говорят, че „кралят е гол“, тоест, че „икономическата наука“ няма никакво отношение към умствената дейност, насочена към постигане на истината. Ето само един цитат:

„Оказва се, че «икономическата наука» е лъжлива и продажна. Тя е не толкова заета да постига истината, отколкото със защитата на интересите на своя основен спонсор — финансовия капитал“.

Така наречената „икономическа наука“ отдавна се намира под твърдия контрол на финансовия капитал. Има и мнения, че „икономическата наука“ се е появила едновременно с капитализма (тоест преди 300 — 400 г.) и че към постигане на истината или решаването на проблемите на обществото няма никакво отношение. Някои по-внимателни автори казват, че изначално „икономическата наука“ е била достатъчно обективна и независима, а нейното „израждане“ е станало по-късно.

Например, на границата на 19-ти и 20-ти векове, в Чикагския университет се появила групата на икономистите, финансирана от Рокфелерите, Морганите и от други „чували с пари“, — така наречената „чикагската школа“. Според оценките на някои автори, Уолстриит е инвестирал в „чикагската школа“ общо сумарно милиарди долари — за това, че тя да стане онова, което днес е прието да се нарича mainstream. В свободен превод на руски език това може да се трактува така „единствено вярно учение“ (нещо подобно на марксизма — ленинизма като единствено вярно учение за Съветската страна). Може също да се каже „генералната линия на партията на лихварите“.

Най-известния представител на чикагската школа е Милтън Фридман, който дал началото на „монетаризма“ — новото течение в „икономическата наука“. „Рецептите“ на монетаризма са залегнали в основата на икономическите политики на много страни по света през последните две три десетилетия и са укрепили силно властта на световните лихвари. А Александър Лежава счита, че „грехопадението“ на „икономическата наука“ е станало по-късно, примерно преди половин век:

„Някога, преди около половин век те (икономистите) били като цяло и по отделно купени от банките. Начало на този процес поставила небезизвестната «Манхатън банк» (Manhattan Bank), която по-късно се сляла в «Чейз Манхатън» (Chase Manhattan), а след това в «Дж.П.Морган Чейз» (J.P.Morgan — Chase). Тя учредила катедра по икономика за Джон Кенет Галбрайт (John Kenneth Galgraith) в Харвардския университет. Галбрайт бил един от цяла група предприемчиви икономисти, да не кажем мошеници, който твърдял, че ако на банкерите се даде право на законно основание да фалшифицират пари (авторът видимо има предвид емисия на пари без пълно покритие, за което ние ще поговорим по-нататък), то това ще стане път към процъфтяването на цялото общество. В Харвард по онова време нямали особено желание да вземат за своя сметка на работа Галбрайт, но там се появила «Манхатън банк», помахала пред носа на университетското началство своите пари и те се продали. Използувайки престижа на Харвард (който току що бил купен и платен), банкерите не се спрели на постигнатото. С такъв лек и непринуден маниер след това били купени икономическите факултети и във всички други университети и икономически училища в САЩ“.

Онова, което А. Лежава написал за следвоенната „икономическа наука“ е, според нас, вече последният стадий на отдавна започналият процес на създаване на система за управление на „икономическото“ обществено съзнание в интерес на световните лихвари. Тази система, която е поставила под строг контрол обществото, включва следните важни елементи:

а) „икономическата наука“, разработваща нужните на лихварите „икономически теории“;

б) висшите учебни заведения, осъществяващи „икономическата просвета“ на влизащите в живота нови поколения; те осигуряват задълбочено изучаване на „икономическите теории“;

в) средствата за масова информация (радио, телевизия, вестници, списания, книжни издателства и Интернет), осъществяващи формирането на „икономическо съзнание“ в цялото население, включително бебета, ученици, домакини, безработни, академици, портиери, полицаи и т.н.

По съветско време властите били загрижени за това, че към „постиженията“ на марксизма ленинизма да бъде приобщени 100% от населението. За това в училищата, преподавали „научния комунизъм“, „научния атеизъм“ и т.н. В работно време и след работа хората се занимавали в различни школи, кръжоци и университети на марксизма ленинизма. Издателствата печатали милионни тиражи книги по марксизъм ленинизъм. В жилищните квартали също функционирали клубове и пунктове, където пенсионерите продължавали да изучават основите на „единствено вярното учение“. Института по марксизъм ленинизъм към ЦК на КПСС, Академията по обществени науки при ЦК на КПСС, Институтите на Академията на науките на СССР продължавали да „развиват“ и „обогатяват“ положения на „единствено вярното учение“, за което се изразходвали огромни средства от бюджета.

Днес у нас също имаме „единствено вярното учение“ — mainstream. То фигурира под различни имена: „макроикономика“, „икъномикс“. „монетаризъм“, „икономическа теория“ и т.н. Задачата отново се състои в това — да се достигне 100% обхващане на населението от правото „учение“. Включвайки бебетата, гастарбайтерите, безработните, бездомните, проститутките и наркоманите.

Въпреки титаничните усилия на „икономическата наука“ да се доказва „прогресивността“ на капитализма днес стана сложно: тази обществено икономическа формация достатъчно се е дискредитирала. Процесът на дискредитация достигна своя апогей в периода на проточилата се депресия през 1930-те години. Струва си да отбележим, че за същото достатъчно откровено в края на своя дълъг живот е писал даже Джон Галбрайт (1908 — 2006 г.) — оня същия, заради който, както пише Лежава, е била учредена катедра по икономика в Харвардския университет. В своята последна книга „Икономика на невинната лъжа: истината на нашето време“ (един вид публично покаяние) той констатира: „Думата «капитализъм» както по-рано се употребява само от най-радикалните и откровени защитници на капиталистическата система, и то не често“.

„Професионалните икономисти“ започнали активно да търсят синоними на „неприличната“ дума „капитализъм“. Започнали да я заменят с различни словосъчетания. Днес „естествения отбор“ преминали термините: „пазарна система“, „пазарна икономика“, „пазарно стопанство“ и т.н. ето как описва този процес на „научни“ търсения Дж. Галбрайт:

„Било започнато търсене на не опасни алтернативи на термина «капитализъм». В САЩ направили опит за използуването на словосъчетанието «свободно предприемачество» — то не се наложило. Свободата, предполагаща вземане на свободни решения от предприемачите, не се оказала убедителна. В Европа се появило словосъчетанието «социалдемокрация» — смес от капитализъм и социализъм, облагородена със състрадание. Обаче в САЩ думата «социализъм» предизвиквало в миналото неприемане (а и днес това неприемане е останало). В следващите години започнали да използуват словосъчетанието «нов курс», но всички твърде го отъждествявали с Франклин Рузвелт и неговите привърженици. В крайна сметка в научния свят се закрепил израза «пазарна система», тъй като той нямал негативна история — впрочем той въобще нямал история. Едва ли би могло да се намери термин, повече лишен от всякакъв смисъл…“.

От самото начало на „реформите“ в нашата страна термините „пазарна система“, „пазарна икономика“ се оказаха най-употребяваните. Нали „да се вдъхновят“ бившите съветски хора за строителството на „светлото капиталистическо бъдеще“ по цял ред причини е било сложно и даже невъзможно. Към думата „капитализъм“ в нашите условия политически некоректните граждани ще започнат да добавят „лоши“ определения от типа на „криминален“, „бандитски“, „компрадорски“, „колониален“ и т.н.

Идеолозите на „реформата“ от самото начало наложили „табу“ на употребата на думата „капитализъм“. За „невролингвистично програмиране“ на съзнанието (по-просто казано — зомбиране) на нашите хора започнали да използуват благозвучните термини „пазар“, „пазарна икономика“, „пазарна система“. В съвременните учебници по икономика въобще няма да намерите думата „капитализъм“, затова терминът „пазарна икономика“ се среща на всяка страница, понякога по няколко пъти. При това за смисъла на термина разумно обяснение не се дава.

Също така, терминът „пазарна икономика“ е не по-малко абсурден, отколкото „капиталистическа икономика“. За това, че ние имаме не икономика, а анти икономика, ние вече по-горе говорихме. Но никакви признаци на „пазар“ ние също не виждаме нито в „най-пазарната“ страна в света — САЩ, нито у нас. Най-важен признак на пазара, както ни обясняват учебниците по „икономика“, се явява конкуренцията, която осигурява „автоматичното“ („стихийно“) формиране на цените. Последните се явяват „равновесни“, „справедливи“ и т.н. при пазарните отношения продавачите и купувачите имат свобода (и възможност) за избор на контрагенти, право на пряко общуване с тях и т.н. Не искаме да отегчаваме читателя с преразказване на учебника по „икономика“, а да зададем въпрос: „Къде сте виждали такъв пазар?“

В отговор: такъв пазар отдавна вече няма никъде по света. Може би, го е имало по времето на Адам Смит, а може би, дори преди него, Пазарът, тъй както и икономиката, отдавна е бил „умрял“. Основната причина за „смъртта“ му е това, че в „икономиката“ са започнали да господствуват монополите (тръстове, концерни, синдикати, картели и др.), които са започнали да диктуват своите условия на другите участници на „пазара“. За монополите и „смъртта“ на пазара може да прочетете в спомената книга на Дж. Галбрайт. Затова думата „пазар“ за описване на съвременното общество следва да се използува само в кавички. Да добавим, че „смъртта“ на пазара е настъпила също затова, че днешните участници на „пазара“ отдавна вече са загубили възможността за свободно общуване помежду си. Между тях се образували мощни „кордони“ от разни посредници, в това число и „финансови посредници“ в лицето на банкерите. Днес те са не само посредници, но също и монополисти, при това най-важните. Защо? Защото „произвеждат“ най-дефицитната в „пазарната икономика“ „стока“ — парите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар