// Вие четете...

Чувства и власт

Единен световен пазар.

Това, което отличава човека от животното, са парите.

Една млада жена, боса и с разголени гърди, забързано излиза от глинената колиба. В басмена цедилка е задянала новородено бебе, а на главата си крепи глинено гърне с мляко, в което плуват шест пресни яйца. Слънцето още не се е показало на хоризонта, а по лицето й вече се стичат ручейчета пот, сливат се при златната халка, прокарана през долната й устна, и падат на едри тежки капки по гърдите и корема.

Веднъж на пет дни младата жена става преди зазоряване, за да поеме по осемнадесет километровата пътека от село Кани Комболе в западноафриканската държава Мали до най-близкия град Бандиагара, където всеки пети ден става пазар. Тя бърза да последва своите сестри, братовчедки и останалите жени от селото, да се влее в дългата върволица нагоре по склона. Този стръмен склон, в който са погребани дедите им, е част от рида Бандиагара – един от подстъпите към платото, чийто ръб се очертава право нагоре, на 450 метра над главите им.

Докато жените, задъхани под тежестта на товара, с мъка пълзят по скалистия рид, глинените колиби със сламени покриви, паянтовите навеси от царевични стъбла и кошарите на козите се размиват в маранята, надигнала се още с първите слънчеви лъчи. Отвисоко селото прилича на купчина пясъчни купички, построени от някое дете на морския бряг. Тежък тричасов преход чака жените. Някои носят кърмачета, децата, които са твърде големи, за да бъдат носени на ръце, и прекалено малки, за да ходят сами, са оставени вкъщи. Всяка от жените крепи на главата или гърба си по нещо за Продан: торба домати, връзка дребни лукчета, паница люти чушки, чувалче сладки картофи. Около главите им бръмчат рояци мухи, примамени от миризмата на този подвижен пир. От време на време жените спират и присядат на някой голям камък под рехавата сянка на изкорубен баобаб – рядък лукс сред голия враждебен пейзаж. Наквасват устни от гърнето с мляко и поемат нататък. Не могат да си позволят дълга почивка – рояците насекоми не им дават мира, а трябва да стигнат до пазара, преди да са се събрали купувачи и преди слънцето да се е изкачило в зенита.

На малко разстояние пред групата на жените се движи керван от мъже с магарета, натоварени с такива огромни чували с просо, че отдалеч приличат на ходещи купи сено. Макар двете групи да са тръгнали призори от едно и също село, дори от едни и същи колиби, мъжете и жените крачат поотделно, поели по своите различни задачи.

На другия край на света, в една жилищна сграда в Северозападен Манхатън, млад мъж чака асансьора, стиснал в ръка новичко кожено куфарче – подарък от родителите му за дипломирането. Облечен със сив костюм, спортни обувки и шлифер, мъжът влиза в пристигналия асансьор, вече пълен с хора от по-горните етажи. Той мълчаливо кима на спътниците си, стиска куфарчето между коленете и се захваща да оформи възела на копринена вратовръзка с цветен мотив, като се старае да не докосва с лакти стоящите от двете му страни.

Вече навън, мъжът се влива в потока бързо крачещи хора от съседните сгради, който се стича към зиналата уста на станцията на метрото и оттам към още по-пълноводния човешки поток в претъпканите влакове за финансовия район в южния край на Манхатън. След като излезе от подлеза, мъжът се спира да си купи сусамена кифла, която бързешком пъхва в джоба на сакото си, и картонена чашка прясно смляно етиопско кафе, от която с наслада отпива през специалния прорез в пластмасовото капаче. Пет дни в седмицата младият мъж изминава този маршрут от своето жилище до Нюйоркската фондова борса, сгушена между няколко от най-високите небостъргачи в света.

Градецът Бандиагара в държавата Мали се намира в Сахел – тесния полупустинен пояс, отделящ Южна Сахара от гъстите джунгли по атлантическото крайбрежие на Западна Африка.

След като стигнат до пазара, жените от Кани Ком-боле се пръсват всяка по задачите си. Една отнася своята връзка лукчета до камиона на изкупвача, който ще ги откара в големия град. Друга сваля кърпата от врата си, постила я на земята и подрежда върху нея доматите, като ги предпазва от палещите лъчи на слънцето с рехав навес от рогозка, опъната между две криви пръчки. Жената с гърнето мляко и шестте яйца се упътва към зоната на млекарите, слага гърнето на земята, яйцата в една кратуна до него и прикляка в очакване на купувачи. След като продаде стоката си на гражданите или на някой пътуващ прекупвач, всяка ще си купи било пластмасова кофа, било малко тютюн, бучка сол, няколко чашки захар или някой друг дребен лукс и после ще се приготви за обратния път. Жените дори не поглеждат изложените храни; те са за гражданите, не за такива като тях. Презрелите банани от крайбрежието, сушените фурми от оазисите на Сахара, скъпите портокали от крайморските градини струват повече от цял товар мляко или зеленчуци, който всяка от тези жени би могла да домъкне от село.

С изключение на мюсюлманските общности, където почти всички видове публична дейност се смятат за запазена мъжка територия, жени държат в ръцете си и управляват пазарите из цяла Западна Африка. Жени донасят стоките за Продан и отнасят покупките от пазара, те преговарят за цената; те са огромното мнозинство от всички продавачи и купувачи. Макар понякога да се появяват и мъже, обикновено с точно определена цел, пазарните взаимоотношения се определят изцяло от жените, като до голяма степен се основават на дълготрайни семейни и приятелски връзки и лични познанства.

Въпреки пълната си неграмотност и липсата на най-елементарно образование повечето жени на пазара в Бандиагара с лекота продават и купуват, пазарят се и боравят с пари. Те разменят стоката си в натура или срещу монети и банкноти с различна номинална стойност, често в комбинация от различни валути, като точно пресмятат сумата и връщат ресто. Макар да не могат да прочетат написаното, те различават стойността на отделните банкноти най-вече по техния цвят, форма, големина и по картинките, напечатани върху тях. Понеже сделката се извършва публично, пред очите на други жени, които внимателно следят отстрани всяко движение, пазарът ехти от съвети и забележки, имащи за единствена цел строгото съблюдаване на традицията и възприетите норми. Жените търгуват и се пазарят, често без дори да ползват общ език. В такива случаи се борави само с по две-три думи и набор от жестове, с които се обозначават отделните цифри: свитата в юмрук ръка значи пет, плясването с разперена длан – десет, и т.н.

Основни конкуренти на нашата продавачка на мляко на пазара в Бандиагара са не други жени като нея от околните села, а млечните ферми на Уисконсин, Холандия и Нова Зеландия. Вносното мляко е кондензирано, консервирано и се разпространява безплатно от международни благотворителни организации сред най-бедните страни в Африка. Макар на всяка опаковка ясно да пише на английски език „Безплатно – да не се продава“, опаковки с такова мляко редовно се появяват на съседните сергии до младата майка от Кани Комболе. Количествата кондензирано мляко, които достигат до пазарите на Африка, зависят донякъде от конкретната икономическа ситуация в Северна Америка, Европа и Южния Пасифик. Те зависят от това колко мляко са закупили за нуждите на годишното си производство корпорации като „Нестле“, „Хърши“, или „Крафт“, както и от непрестанно изменящия се курс на холандския гулден, американския или новозеландския долар спрямо френския франк, с който е обвързан западноафриканският франк, използван в Мали. Тези количества мляко зависят и от това колко горещо е лятото и колко сладолед ще се изяде по света, както и от световната годишна реколта на соя – един от основните конкуренти на млечните продукти. Количествата кондензирано мляко на пазара в Бандиагара всеки месец зависят и от размера на субсидиите за американските фермери и помощите за трети страни, одобрени от Конгреса на САЩ; от хранителната политика на Върховния комисар за бежанците към Обединените нации в Женева; от ръководството на Европейската икономическа общност в Брюксел; от прищявките на всевъзможни религиозни и благотворителни организации в целия свят, изпращащи храна и провизии на бедните страни.

Когато на пазара в Бандиагара има излишък на кондензирано мляко, младата майка не винаги успява да продаде своето гърне. Но когато опаковките с вносно мляко започнат да изчезват, тя съумява да спечели малко пари, за да купи нещичко от пазара и да го отнесе вкъщи. Няколкото яйца се явяват макар и малка гаранция срещу финансовата несигурност, породена от колебанията в млечния пазар, доколкото международните програми за подпомагане даряват огромни количества мляко на Третия свят, но почти никога яйца. Младата жена обикновено успява да продаде яйцата си дори в дни, когато тя и семейството й сами изпиват гърнето с мляко, вместо да го мъкнат обратно до Кани Комболе.

Мрежата на парите. Подът в Нюйоркската фондова борса е заринат в боклук също като пазарния площад в Бандиагара. Вместо с черупки от фъстъци, царевични кочани и бананови листа обаче той е покрит с разноцветни хартийки, обозначаващи различни видове извършени операции. Всеки опитен дилър може веднага да определи на око приблизителния обем на сделките и съотношението им по видове в зависимост от това дали преобладават например жълтите или белите хартийки.

Въпреки боклука по пода огромната, прилична на пещера зала създава измамното впечатление за футуристичен конвейер, където стените са облицовани с електронни табла, по пода се вият цели километри синкави компютърни кабели, а от тавана висят монитори, закачени на специални подвижни стойки, които напомнят роботите, сглобяващи части от автомобили. Сиянието на зелените букви, които пробягват по електронните табла, придава призрачен вид на стерилната обстановка в огромната пещера. Хаосът по пода е само привиден. Цялата дейност се ръководи най-стриктно по система от цветни обозначения. Мониторите с меката си електронна светлина подават непрестанно обновявана финансова информация; всеки служител носи сако с точно определен цвят и съответната пластмасова значка на ревера; яркожълтите телефони са поставени на места, където най-лесно се забелязват. Дилърите си говорят на групички, обсъждат спортни събития, пият кафе или дъвчат дъвка, но щом ценните книжа на някоя компания се раздвижат, те като по команда се хвърлят към телефоните и започват да крещят, да жестикулират и подскачат като обезумели в преследване на поредната сделка.

Макар да няма принципна забрана за достъпа на жени до залата на фондовата борса, тя до ден-днешен си остава почти изключително мъжка територия с характерния за мъжете рязък и гръмогласен стил. Дилърите в тази зала се пазарят и договарят сделки от името на своите частни и корпоративни клиенти по целия свят. В приличните на космически апарати кабинки, разпръснати тук-там из залата, те получават указания от своите щабове, които обикновено се намират недалеч от Борсата и които на свой ред са получили нареждания от своите клонове и клиенти, пръснати из целия свят. В зависимост от часовия пояс оттук те се свързват посредством телефон и компютър с всеки финансов център на планетата.

Всяка стъпка от процедурата може да се осъществи по електронен път. Всяка, с изключение на една – самата сделка, която се извършва от двама дилъри, продавач и купувач, изправени лице в лице един срещу друг в залата, за да договорят конкретната цена и подробностите. При това няма значение дали клиентът на единия е белгийски бизнесмен в Осака, а на другия – група пенсионирани учители от Омаха. Може би нито един от двамата дилъри не е в състояние да покаже Осака – или дори Омаха — на картата; важното е, че в решителния момент всяка подобна сделка се сключва при пряк контакт между продавач, който се опитва да продаде по най-високата възможна цена, и купувач, който се опитва да купи по най-ниската; и двамата действат от името на клиент, когото не познават и едва ли някога ще срещнат. Същата система от комуникационни връзки, която е свела задачата за изпълнение, ще върне обратно до поръчителя информацията за осъществената сделка; тази информация ще се изпише и на множество компютърни монитори, включени в системата по целия свят, като по този начин ще подтикне или възпре да се включат други възможни участници.

Когато слънцето се спусне ниско над хоризонта и следобедната жега по отслабне, младата майка задява цедилката с бебето, грабва празното гърне и трите кокосови ореха, които е купила с приходите си за деня, и се нарежда в дългата колона жени, поели всяка към своето село, глинена колиба и домашни грижи. Сега, когато гърнето с мляко вече не тежи на главата й, тя стъпва по-леко, краката й сами я носят по бърдото към Кани Комболе, където се надява да стигне преди мрак, за да издои козите.

В края на дългия и уморителен ден на фондовата борса младият мъж разхлабва вратовръзката си и поема с групичка колеги към близкия бар. На чаша бира те ще си разменят по някоя клюка или ще се впуснат в подробно обсъждане на движението на пазарите за деня и на прогнози за следващия ден. После той ще се отбие до италианския ресторант за порция лазаня за себе си и за своя съквартирант, който обаче няма да си е вкъщи; тогава младият мъж ще раздели лазанята с кучето на съквартиранта, ще си отвори още една бира от хладилника и ще гледа баскетбол по телевизията. След вечеря ще включи портативния си компютър, за да провери как се движат собствените му инвестиции, и ще прегледа купищата реклами, пристигнали по пощата.

Младата майка от Кани Комболе и младият дилър на Нюйоркската борса живеят в различни страни и континенти; те не се познават и взаимно не подозират за съществуването си. Той е ирландец католик и обитава един от хипер технологизираните, свръх пренаселени и ултра богати градове на планетата; тя е член на племето догон, което вярва, че всички животни, растения и предмети имат душа, и живее в малко селце без електричество и течаща вода. Той използва в ежедневната си работа най-съвършените комуникационни технологии, докато тя не може нито да чете, нито да пише и се пазари, прибягвайки до жестове. Двамата говорят на различни езици, населяват различни светове и въпреки съвременните средства за транспорт и комуникации, съкращаващи разстоянията между хората, всеки от тях много би се затруднил, ако трябва да вникне в чувствата, желанията, ценностната система и начина на живот на другия.

И въпреки това, независимо от пропастта, която ги разделя, и двамата са елементи от една и съща мрежа, от единната система на взаимно преплетени институции, която опасва целия свят, свързва фондовите борси на Хонконг, Сан Франциско и Ню Йорк с населението на Лондон, Амстердам и Лима, с жителите на последния градец, село или ферма където и да било по света. Това е единният световен пазар, който обхваща всички страни, езици, култури, религии и етноси. Допреди време в света все още действаха множество независими един от друг пазари. Някои търгуваха с мляко и боб; други – с акции и облигации. Някои продаваха застрахователни полици и селскостопански фючърси; други – ипотеки и коли. Днес всички тези пазари са свързани посредством електронните комуникации в единен международен пазар, който достига до всяко кътче на планетата и което е не по-малко важно, до всяка отделна пазарна ниша.

Обединява ги и едно-единствено нещо парите. Независимо дали конкретните пари се наричат долари, рубли, йени, марки, франкове, лири стерлинги, песос, бати, рингити, крони, куанза, левове, ескудос, риали, драхми, шекели, юани, кетцали, рупии, шилинги или афгани, всички те действат на практика по един и същ начин като части от световната парична система, достигаща до всяка ферма, до всеки остров, до всяко село на планетата. Навсякъде, каквато и да е националната валута, съвременната система позволява бързото и безпрепятствено движение на парите между отделните пазари.

Ако си представим фондовата борса без всичките потракващи машини, електронни звукови сигнали, видеомонитори, мобилни телефони, компютърни клавиатури и километрите синкав кабел, тя ще заприлича на пазарния площад в Бандиагара, където всяка продавачка клечи сгърбена над своята малка сергия и предлага скромната си стока за Продан. Независимо дали обект на продажбата е топ домашно тъкан плат, торбичка подправки, буца сол, бала щавени кожи, гърне прясно издоено мляко или контролен пакет от акциите на голяма корпорация, основните дейности на пазара почти не се различават помежду си.

Парите създават единната световна икономика, която включва цените на млякото и яйцата на пазара в Бандиагара, както и цените на акциите на „Сара Лий Фудс“ или „Пепси“ на Нюйоркската фондова борса. Макар различията в политиката, религията, технологиите и дори промените във времето да играят роля във всички тези дейности, именно парите представляват основата на цялата система, онова ключово звено, което определя стойността, улеснява обмена, спомага за търговията. Именно парите обединяват всички тези дейности в единна световна система. Те са свързващият елемент, на който се крепи всичко.

След още сто години на онзи пазар в Бандиагара ще продължава да кипи търговия, докато Нюйоркската фондова борса вероятно ще е преминала в историята. Хората винаги ще се нуждаят от пряк и личен контакт при набавянето на храна и други стоки за ежедневно потребление, но не и при извършване на крупни финансови трансакции. Електронният пазар съвсем скоро ще измести фондовата борса, основана на личен контакт – нещо, което може би никога няма да се случи с пазара на хранителни стоки.

Конфигурацията на парите. Макар младият американец в Ню Йорк и жената от племето догон в Мали да живеят в един икономически взаимно обвързан свят и да търгуват по подобен начин на подобни пазари, между техните култури и начин на живот има множество очевидни и важни различия, в чиято основа лежи фундаментално различната роля на парите в живота на племето догони в живота на американците. Младата майка използва пари веднъж на всеки пет дни, когато отива в града на пазар, докато младият американец се нуждае от пари ежедневно, едва ли не ежечасно.

Парите съставляват много малка част от живота на догонската жена извън селото и почти никаква вътре в него, доколкото всичките й взаимоотношения с други хора се ограничават в рамките на рода и семейството. Същевременно парите лежат в основата на почти всички човешки взаимоотношения в живота на американеца — от работното му място и ежедневната му храна до заниманията му с компютъра; целият му живот се върти около парите. Американецът и младата жена от племето догон живеят в различна културна среда, с различен фокус и ценностна система.
Във всяка човешка култура животът е организиран около едно ядро, представляващо съвкупност от прости принципи, дейности и схващания. Всички останали институции и обществени дейности израстват от това ядро като клони от стъблото на дърво. Тези основни дейности, институции и ценности съставляват онова, което според Рут Бенедикт – една от най-наблюдателните американски антроположки на двайсти век – се нарича „културна конфигурация“.
Културата на племето догон се конфигурира около едно ядро от художествено творчество, ритуали и митове. Произведенията на догонските занаятчии — дървени скулптури, маски и диадеми — са гордост за музеите по целия свят. Не само това: хората от племето украсяват глинените си колиби, дрехите и собствените си тела, като прекарват голяма част от времето си в един цикъл от церемониални танци и ритуали, неразривно свързани с тяхната уникална космология и система от митове. Ритуалите и художественото творчество са основни изразни форми, около които догоните организират своя политически, икономически и обществен живот.
Ударението, което африканците от племето догон поставят върху художествената изява, е малко необичайно, но далеч не единствено в световната културна практика.

Жителите на индонезийския остров Бали, традиционните племена хопи и пуебло в Северна Америка, както и още някои култури, пръснати по земното кълбо, си приличат по това, че също организират живота си около художественото творчество, митологията и ритуала. За разлика от тях повечето останали народи по света имат много по-прозаични културни конфигурации.
Така например културите и обществените системи на номадските племена в Източна Африка се фокусират върху домашните животни. В своето класическо изследване върху племето нуер от Судан британският антрополог Е. Еванс-Причард описва тези хора като обладани от истински култ към добитъка. Малки момчета доброволно приемат името на семейния бик и съчиняват любовни песни за стадото. Девойките нуер наричат себе си крави, а своите възлюбени момци – бикове. Бракът се скрепява официално, като семейството на булката получава в дар стадо говеда, а при убийство родът на жертвата се компенсира в натура – отново в съответния брой крави. Добитъкът е нещо повече от богатство и имотна равностойност; говедата представляват социалният идиом на живота на племето нуер.

От своя страна, бедуините от Арабския полуостров и Северна Африка са превърнали във фокус на своята ценностна система камилите; индианците от племето навахо и древните евреи – овцете; северноамериканските индианци, южноамериканските гаучоси, монголците и турците в Азия – конете; саамите и лапландците от Северна Скандинавия и племето крий от Канада – северните елени, и т.н. Такова пристрастяване към дадено домашно животно е знак за нещо повече от обикновена любознателност или хоби, каквито са американската страст по колите или увлечението на японците по битовата електроника. Домашните животни се превръщат в средоточие на конфигуриране на цялостната племенна култура.

Древните египтяни са приемали за културен фокус властта на всесилната държавна машина, изразена в култа към смъртта, погребалния ритуал и задгробния живот. В течение на десетилетия безброй работници са строили пирамиди и други видове гробници за своите фараони, като цялата икономическа организация на страната е била съсредоточена в снабдяването с материали и техническото осъществяване на тези чудовищни по мащабите си строителни обекти. За разлика от монетарните култури, при които златото служи като средство за размяна и икономическа организация, в древен Египет то е погребален обект. Египтяните са заровили в земята повече злато и скъпоценности, отколкото която и да било друга цивилизация.

Културният фокус невинаги е животно или неодушевен предмет. Така например тибетската култура е съсредоточена около ритуалите, тайнствата и медитациите на една уникална разновидност на будизма, която се практикува по тези земи. Най-големите исторически сгради в Тибет са храмове и манастири, служили някога като средища на политическия и икономическия живот, на просветата и религията. Преди завладяването на Тибет от китайците страната се управлява от монаси и около една четвърт от мъжете се вливат в редиците на духовенството.

Много племенни общества в Нова Гвинея и Меланезия са организирани около политическа надпревара между така наречените „Големи мъже“ – племенни старейшини, които уреждат женитбите, отглеждат сладки картофи и разпределят прасетата за храна. „Големите мъже“ на папуасите договарят бракове по сметка между представители на отделните племена, чрез които се формират изгодни племенни съюзи и в рода се привличат жени, способни да отглеждат повече сладки картофи и тлъсти прасета, както и да раждат деца, които един ден ще отглеждат още повече грудки и прасета, и т.н. Този цикъл на нарастване има за своя кулминация празника Мокас – народно увеселение с танци, всеобщо преяждане и хвалебствени слова за „Големия мъж“, осигурил за пируващите такива количества картофи, прасета и всякакви други лакомства, с които да се заздравят още повече племенните връзки и да се даде старт на поредния цикъл от женитби, картофи, прасета и Мокас.

Човешките жертвоприношения са обединяващият принцип за империята на ацтеките в древно Мексико. Първоначално древните ацтеки принасят в жертва военнопленници, но след като покоряват всички съседни племена, изведнъж възниква недостиг на човешки материал за олтарите. Жреците разрешават проблема, като организират церемониални войни между собствените си поданици с единствената цел да бъдат „пленени“ млади мъже за принасяне в жертва. Издигнати са огромни пирамиди, около които се водят показни битки или дори игри с топка, подчинени на основната потребност на империята – набавянето на човешки материал за жертвоприношенията.
На нас ни е трудно да разберем как африканците от племето догон организират живота си около художественото творчество и ритуали, нуерите около добитъка, древните египтяни около смъртта, ацтеките около човешкото жертвоприношение, а папуасите в Нова Гвинея – около женитбата, сладките картофи и прасетата. За всеки от изповядващите тези култове обаче въпросният обект представлява културен фокус, около който протичат основните житейски дейности.
Едно нещо е сигурно: за много от тези народи би било не по-малко трудно да разберат нашия живот, организиран около причудливата абстракция, наречена пари. Папуасите поне могат да кажат, че сладките картофи и прасетата са нещо, което служи за храна. Женитбата пък носи сексуално удовлетворение и е важен акт при раждането на деца. За племето догон изкуството е нещо красиво за гледане, а ритуалите им създават удоволствие и чувството на съобщност. За разлика от тези форми на естетическа и биологическа наслада парите не притежават непосредствена стойност; въпреки това в повечето модерни общества те са универсалният ключ, отварящ вратите към почти всички земни удоволствия… а също и към много източници на разочарование и болка.

Парите са фокусът на модерната световна култура. Те определят отношенията между хората, и то не само между продавач и купувач на пазара или между наемен работник и работодател в сферата на труда. Във все по-голяма степен парите определят отношенията между родители и деца, между близки и приятели, между политици и избиратели, между съседи, между свещеници и енориаши. Върху парите се крепят основните институции на съвременните пазарни и икономически отношения, около парите се групират спомагателните институции на рода, религията и политиката. Парите са универсалният език на търговията в съвременния свят.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар