// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Егоистичното развитие на човека.

„Лакомията замъглява разума.“

Ученици на Адам били единици. Авраам имал вече няколко десетки. Постепенно, към периода на Египетското робство, тази група от единомишленици достигнала огромно число – 600000 мъже, и всички те се намирали на нивото на постигане на Висшия свят.

Раждало се момче, отглеждали го, учили го да чете, да пише и го възпитавали така, че в него се появявал шестият сетивен орган и използвайки го, той можел да проникне вътре в света, за да усети причините и следствията на всичко, ставащо в мирозданието.

И така, тази кабалистична група съществувала на високо духовно ниво, в пълно постигане на Висшия свят и разбирала по какъв начин тя си взаимодейства с нашия свят.

Какво се е случило по-нататък? Световната история е непосредствено свързана с природата на човека, а това е постоянно нарастващ и развиващ се в него егоизъм.

Нашата Вселена е била създадена като огромен сбор на нежива материя: блок от минерали, натрупване на газове и т. н. С течение на времето в резултат на борбата между природните сили се е образувала Слънчевата система и в това число нашата планета.

За милиони години са се натрупали условия, благодарение на които е станало възможно зараждането на живот на Земята. След неживата, растителната, животинската природа се появява човек и по-нататък процесът на неговото развитие продължава до появата на Адам.

Адам е притежавал нулево ниво на егоизъм (общо съществуват пет егоистични нива) и в съответствие с това условие той описва системата на мирозданието, която се оказала достъпна за неговото възприятие.

След това егоизмът започва да расте и достига първото ниво, проявило се у Авраам. Авраам, възползвайки се от своите нараснали егоистични желания, има възможност по-дълбоко да проникне в мирозданието и да напише книга, информативно много по-съдържателна, отколкото труда на Адам. Той продължава по-нататъшната разработка на кабалистичното знание.

Следващото – трето ниво – е Мойсей. В сравнение с предишните това е качествен скок. Той пише Тора, даваща описание на цялото мироздание, а не на негови отделни части. Кабалистичната група на Мойсей, израснала количествено и се издигнала качествено, изкачва се на степен, която се нарича Храм.

Храмът – това не е просто здание, построено на земята. Ако хората, съставляващи кабалистичната група, проникват през нашия свят във Висшия свят, то Храмът олицетворява в себе си духовната степен, на която те се намират. През това време групата се е намирала на нивото на Първия Храм, на нивото на светлината хохма.

След това егоизмът отново е нараснал, а духовното ниво на народа е паднало. Народът се е отправил във Вавилонското изгнание. По това време, когато хората са могли да построят Втория Храм, степента, на която той се е намирал, е съответствала вече на светлината хасадим, а не на светлината хохма, тоест групата се е спуснала на едно ниво по-ниско.

Най-голямата дълбочина на постигането на силите и свойствата на Висшата природа, управляваща отвътре нашия свят, се нарича светлина хохма, по-малката дълбочина – светлина хасадим.

След това егоизмът нараства още повече и целият народ се спуска от нивото на Втория Храм, попадайки в състояние, което се нарича изгнание.

В нашия свят това събитие съответства действително на изгнанието от земята на Израел, но ако се гледа през него на Висшите корени, то това се възприема като падение от духовните нива.

Целият народ изведнъж се е оказал ограничен в своите усещания само от възможностите на петте сетивни органа и е загубил способността за проникване в духовния свят. Преди гибелта на Втория Храм те са имали шестия орган на възприятие. След гибелта тази способност е била напълно изгубена и на разположение на хората останали само естествените пет сетивни органа. Именно това се нарича изгнание.

Изгнанието е продължило, както е казано в кабалистичните източници, до 1995 година според гражданското летоброене или до 5755 година, ако се брои от рождението на Адам.

Книга Зоар. След гибелта на Втория Храм, пълното изгнание от духовния свят и падението в нашия свят се появява „Книга Зоар“ – кабалистичен източник, написан на специален език.

Това съчинение и до ден днешен се ползва с огромна популярност в целия свят, неизменно оставяйки след себе си репутация на съкровищница на кабалистичната мъдрост. На титулярната страница на книгата стои името на автора – раби Шимон бар Йохай.

Раби – титла на мъдрец, превежда се като „мой учител“, произлиза от иврит, от думата „рав“ – голям, велик.

В сегашно време е настоятелно и необходимо да се овладее Кабала. „Книга Зоар“ е длъжна да проправи пътя към вратите на освобождението. Рав А. Кук, „Игрот“

Въпреки това сред учените и досега не съществува единно мнение по въпроса за нейното авторство и времето на създаване: едни считат за автор Мойсей де Леон – испански кабалист от XIII в. Мойсей Бен Шем Тов де Леон (Мойсей Леонски) (1250–1305) – кабалист, родом от Испания.

Но кабалистите са убедени, че тя е написана именно от великия раби Шимон бар Йохай (съкратено – РАШБИ), ученик на раби Акива, живял през II в. от н. е. в Горна Галилея (Северен Израел).

Раби Акива, пълно име – Акива бен Йосеф (около 50 – около 132) – велик кабалист и мъдрец.

Книгата е написана на арамейски, това е бил разговорният език по онова време, и в нея е казано, че тя е предадена на таен език. Нейното съдържание е многопластово: в предаването на древните легенди и притчи, описанието на моралните норми съществуват множество скрити пластове. Да я разбере, наред с книгите на Авраам и Мойсей, може само човек, намиращ се на съответните духовни нива.

Започвайки с „Книга Зоар“, съдбите на великите кабалистични книги стават необичайни: те ту изчезват, ту изведнъж се появяват отново, случайно се печатат, горят ги.

„Книга Зоар“ дълго време е била скривана, била е публикувана по грешка чак в края на XIII в., когато умрял нейният притежател – най-големият кабалист от онова време Мойсей де Леон. Неговата вдовица продала на издател ръкописите на покойния си мъж, сред които била и „Книга Зоар“. Издателят я преписал и я разпространил.

„Книга Зоар“ вероятно по някакъв начин е попаднала в ръцете на Мойсей де Леон, вследствие на което той често е считан за неин автор. Според една от версиите той открил сред пергаментните листа, които неизвестен източен търговец използвал в качеството на амбалажна хартия за стоката си.

Бидейки голям кабалист, Мойсей де Леон разбрал истинската ценност на своята находка. Той събрал листата и доколкото било възможно, ги привел в ред. Общо взето, му попаднали не повече от 10% от оригинала на текста, който раби Аба записал от думите на РАШБИ.

Мойсей де Леон крил тази книга и се учил по нея. Освен нея, той имал още няколко кабалистични труда. Някога той бил богат, но после се разорил. След смъртта на мъжа си вдовицата била принудена да продаде неговата библиотека и в това число и „Книга Зоар“. Не е известно дали тя е попаднала непосредствено в ръцете на издателя, който я е публикувал, или е преминала през няколко посредника, но в края на краищата видяла бял свят.

Първоначално „Книга Зоар“ включвала в себе си коментари върху цялото Петокнижие, Книга на Пророците и Писания. От труда на РАШБИ до нас са достигнали само фрагменти от коментарите на отделни раздели. Трудно е да се каже какъв обем е имал оригиналът на тази книга. Днес той съставлява около хиляда страници. Може само да се предположи, че замисълът на автора се е реализирал в 15–20 тома с такъв обем.

Съществува мнение, че появата на тази книга, дори в такъв съкратен вид, е била грешка. Защото, както е указано в нея самата, тя е длъжна да се представи пред хората в края на всички поколения. Преждевременното разкриване на кабалистичното знание в неподходящ за това момент повлякло след себе си възникването на много лъже учения.

От друга страна, разкриването на Кабала даже в изопачен вид, при почти пълното отсъствие на правилното й разбиране и тълкуване, е дало мощен тласък на развитието на човешката мисъл.

Само чрез разпространението на науката Кабала сред масите ние ще се удостоим с пълно освобождение. И е казано от мъдреците: „Нейната светлина възвръща към източника.“

Щом това е така, ние сме длъжни да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката Кабала сред народа.

Й. Ашлаг (Баал Сулам) (1884–1954) – най-великият кабалист на XXв.Името Баал Сулам е било присвоено на него след написването на коментара „Сулам“ (буквално Стълба вдуховниясвят) на„КнигаЗоар“.Счита се за основоположник на съвременната наука Кабала, тъй като се явява създател на нов подход към трудовете на АРИ.

АРИ – пълно име – Ицхак Лурия Ашкенази (1534–1572). Един от най-големите кабалисти в историята на човечеството. Създал основополагаща система на обучение по Кабала. Служейки си с неговата методика, всеки човек, изучаващ тази наука, може да достигне целите на творението. Основен труд – книгата „Дървото на Живота“.

Разкриването на тази наука се счита за несвоевременно, основно защото то е трябвало да стане в строго определен срок: при встъпването на човек в последния стадий на егоистичното развитие, при връщането на народа на Израел в неговата земя и в началото на общата криза на човечеството в края на XX в.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар