// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Еволюция и религия.

Z79„Нищожен човек е онзи, който се нуждае от негодници.“

Еволюция и религия.

Според еволюционната теория възникването на религията е еволюционен процес: в ранните примитивни стадии човекът не е имал никаква религия, по-късно (пещерен човек) се появява политеизмът (многобожието). С течение на времето наред с политеизма се появява и монотеизмът (вярата в един Бог), към който се отнасят еврейската религия, християнството и ислямът. Религията не е нищо друго освен израз на безпомощността на човека пред природните сили. Така той сам си измисля бога. С научно-техническия прогрес на човечеството религията ще губи все повече и повече своето значение и накрая напълно ще изчезне. Според еволюционната теория високоразвитият цивилизован човек няма да бъде религиозен.
Този начин на мислене на еволюционистите е в противоречие не само с религиозното знание, но също така със социологията, психологията и етиката. Ето някои факти в това отношение:
1) Праисторическите, както и най-старите исторически документи показват, че не е имало време, когато човек да не е бил религиозен. Дори някои еволюционисти предполагат, че австралопитеците (преди 3,2 милиона години) са имали своя религия (Linder Biologie, 1989, стр. 492).
2) Тези документи показват още, че първоначалната религия на човека е била вярата в един Бог и че политеизмът (многобожието) се е появил по-късно (с появата на най-старите цивилизации). Дори в Китай (5 век преди Христа) и при индианците от Северна Америка има исторически сведения за съществуването на монотеистична религия и липса на езически култове и многобожие.
3) Днес човечеството е достигнало много висока форма на развитие. Ако беше вярна еволюционната теория, религията отдавна трябваше да отпадне. Статистиката на ООН показва, че 84% от населението на света днес са религиозни. От тях над 50% са политеисти. Този факт показва, че човек по природа е религиозен, по рождение има някаква представа за своя Творец и притежава вроденото познание, че природата трябва да има свой Създател. И още нещо, във всеки има в по-голяма или по-малка степен развита съвест и нравствени ценности и не на последно място стремеж за вечност. А тези неща са фундаментът, върху който се гради религиозното чувство у човека.
В подкрепа на това свидетелстват предсмъртните думи и действия на някои известни атеисти – еволюционисти. Често последните мигове от живота на човека са много по-показателни, отколкото всички творения и думи, изказани приживе. Мнозина свалят житейската си маска, когато застанат пред лицето на смъртта. Пред неизбежната реалност те стават откровени и говорят истината. Обикновено на смъртното легло се признава, че животът е преминал като една голяма илюзия. Ето някои примери:
Sir Thomas Scot (атеист, президент на английската горна камара): „До този миг аз си мислех, че няма нито Бог, нито ад. Сега обаче зная и го чувствам, че и двете са реалност и аз съм обречен на вечни мъки поради справедливата присъда на Всевишния“.
Хенрих Ягода (сътрудник на Сталин и шеф на тайната полиция, осъден на смърт от Сталин): „Трябва да има Бог и Той ще ме накаже заради моите грехове“.
Francois Voltaire (един от най-изявените атеисти). Неговата сестра пише: „Смъртта му беше нещо ужасяващо. Никога не бих желала да наблюдавам смъртта на атеист. Цялата нощ той крещя, молейки Бога за прошение на греховете си“.
Я. Ярославский (президент на международното движение на атеистите); „Моля ви, изгорете всички мои книги. Аз виждам ада, той ме чака, той е тук“.
В. Ленин. Неговата сестра пише; „Умирайки в душевно умопомрачение, той молеше масите и столовете за опрощение на греховете си“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар