// Вие четете...

Начини на манипулиране

Държава в държавата.

„Хората на драго сърце вярват на това, на което се надяват.“

Още от 1990 г. фондация „Сорос“ (както и институт „Отворено общество“ в Ню Йорк и Будапеща) финансират дейностите на голяма част от българската интелигенция, изоставена на ръба на бедността от фалиралите държавни институции. Чрез мрежа от местни клубове във всички големи градове в България институт „Отворено общество“ достига и до средните слоеве на българската интелигенция (учители, лекари, кадри и т.н.). За елитите привилегията да се ползват от финансирането му и от легитимиращата му власт – постове, стипендии, пътувания, специализации в чужбина, но също и периодична или еднократна финансова помощ, която не зависи от реализираните проекти, за създаването на НПО, финансирането на проекти, на медии и т.н. – е шанс за повторна специализация след 1989 г. Това е начин да се присъединиш към новото демократично общество на „победителите“. „Победителите“ не се ограничават само до кръговете на интелигенцията. Те са един слой от населението, който антропологът Стивън Сампсън забелязва и в други балкански страни, например в Босна, и определя с термина компрадорска буржоазия. Става дума за всички, които работят в чуждестранните (или зависещите от чуждестранно финансиране) предприятия, НПО и организации. Херт Ловинк описва по много образен начин различните типове хора, които можеш да срещнеш във всички Източни филиали на фондацията:

Там има нови леви, корпоратисти, множество скучни университетски преподаватели, объркани младежи, дошли от престижните американски университети, стари културни апаратчици и всякакви други, които можеш да си представиш.

В ситуацията на деконструиране и на объркващо намаляване на бюджета на Министерството на културата и образованието, институт „Отворено общество“ в София влиза в конкуренция с държавните институции, които може да си позволи да критикува, да съветва и дори да реформира. От 1991 до 2006 г., сътрудничейки си и с други институции, помага за подготвянето на множество проекти – плод на работни групи на експерти от мозъчни тръстове, които фондацията организира и финансира (проектозакон за регулация функционирането на НПО, осъществен от ЦИД и ЦЛС; проектозакони в областта на медиите, на правосъдието, на образованието, на здравеопазването и т.н., съставени от различни експерти и представители на мозъчните тръстове и на НПО).

Някои сравняват институт „Отворено общество“ с нещо като нова Партия-държава: На институтите по социология и по политология, като например Института за съвременни социални теории или пък Института на БКП, им липсват финансови и символични ресурси. Институтът по философия уволнява половината от сътрудниците си. Има толкова много безработни хуманитаристи, социолози и политолози. Сорос може да си избира най-способните между тях, тези, които знаят най-много езици, и да им дава работа чрез проекти и стипендии. Преди държавата и БКП бяха техните работодатели, а сега е Сорос.

Същата картина откриваме и в некомерсиалната преса. Литературен вестник оцелява само благодарение на фондацията. Ситуацията е сравнима и дори идентична с тази в Румъния, където най-известният литературен вестник „România Literarâ“ оцелява благодарение на финансовата помощ на Сорос. Списанията в България се финансират чрез проекти и чрез донори на американските фондации. Много други вестници като този на интелектуалния и политическия кръг на Желю Желев „1000 дни“ са финансирани от фондацията, която организира издаването и на нови списания. Нека споменем например сп. „Разум“, което се превръща в трибуна на експерти на мозъчни тръстове като Огнян Минчев, Иван Кръстев, Евгений Дайнов и т.н., но кани също и множество чуждестранни анализатори, особено американски, за да се размишлява върху проблемите на прехода и на демократизацията в България, на Балканите и по целия свят.

От друга страна, създаденият в София „Център за изкуства“ към институт „Отворено общество“ поддържа голям брой културни продукции в областта на театъра, на танца, на литературата и на визуалните изкуства, с което спомага за разширяването на сферата на влияние на фондацията към полето на литературата и изкуството.

Така институт „Отворено общество“ в София се явява институция-майка на новите културни и интелектуални елити в страната: роля, която той приема и с която е горд. Фондацията официално отрича единствено директната намеса на „Отворено общество“, и в частност на създателя ѝ Джордж Сорос, в политическите и икономическите работи на страната: намеса, за която повечето загатват или описват, особено по повод на финансовата криза от зимата на 1996 г.:

Сорос си отмъсти на Жан Виденов през 1996 г. Много хора обвиняват Жан, че не е извършил реформите и приватизацията, но това, което той всъщност искаше, беше първо да развие вътрешния пазар, за да може предприятията да имат някаква стойност, преди да ги приватизират. Не искаше да продаде всичко на безценица. Идеята, разбира се, не беше непорочна в смисъл, че предвиждаше в приватизацията да участват главно бивши комунисти, но при условие да върнат в страната всички капитали, които бяха започнали да изнасят (още отпреди 1989 г…). Чрез българските банки Жан кредитираше държавните предприятия, които не можеха веднага да върнат дълговете си. Това иска време. Освен това Жан нямаше валутни резерви, нямаше търговия. И в един момент се дава заповед всички външни вложители да изтеглят парите си от българските банки, какъвто е например случаят със Сорос. После в течение на шест месеца българските медии убеждават българските вложители да изтеглят парите си от банките, които са заплашени с фалит. Луканов (БСП) също е сред тези, които искат да провокират криза, защото току-що са го изгонили от „Топ Енерджи“. Убиват го през октомври 1996 г. Той е жертва на битката за приватизация. Тогава идва кризата. Цената на долара стига до небето. Скокът на долара от 60 на 3000 лева е режисиран от Сорос за четиридесет дни, за да бъде сложен валутен борд с доста неизгодни условия… Той работи с американския посланик. Русия на Елцин също поддържа операцията, защото желае проруска десница в България…

Макар и това свидетелство да няма доказана историческа стойност и да остава частно и анонимно, то все пак показва колко сложна е ситуацията на прехода, в който реалността и фантазиите се смесват в разкази, които придават много важна роля на „Отворено общество“ в политическия и икономическия живот на страната. Това, което е сигурно и напълно сигурно, е, че институт „Отворено общество“ е едновременно партньор на българската държава (проекти за реформи, проектозакони, общи програми с различни министерства), на делегацията на Европейската комисия (общо управление на някои програми, контрол на дистрибуцията на фондове за гражданското общество и т.н.), на Световната банка (съфинансиране на проекти), а също и на други организации, финансиращи гражданското общество като USAID. Той формира кадри, създава НПО и мозъчни тръстове и по този начин се превръща в една от люлките на българското гражданско общество след 1989 г.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар