// Вие четете...

Календарът на българите

Дробни части на първобългарските години.

„От малкия лентяй може да израсне голям лентяй.“

Дробни части на първобългарските години.

Тук се спираме на дробните части на първобългарските години и на месечните разлики между синодичния и сидеричния месец. Тези дробни части на първобългарските години заедно с дробните части, които се извличат от средните дължини на планетите, могат да послужат за определяне на положенията на Слънцето, Луната и планетите относно еклиптиката (зодиака). По тях могат да бъдат образувани и ефемериди за едно Коперниково приближение.
Извеждайки месечната разлика M-m=2d,208 92721 се вижда, че е кратна на множителя 11. Тази разлика се приема за единица мярка за време. За нея може да се покаже, че е служила за определяне на положенията на Луната и Слънцето относно зодияка (еклиптиката).
Да предположим, че в един избран начален момент τ = 0 Луната е била в съединение (новолуние) със Слънцето в една дадена звезда (точка) от небесната сфера, с дължина L’л относно еклиптиката. След един сидеричен месец m тя се е възвърнала на същата дължина L’л, а след време от една месечна разлика M-m, или след всичко един сидеричен месец M = m + (M-m).
Луната е догонила Слънцето, за да бъде наново в съединение (новолуние) със същото светило в някаква точка L”л, дължината на която е определима. Да припомним, че числата 235=5.47 и 361=19.19 определят броя съответно на сидеричните месеци на Луната в един лунен цикъл и броя на средните денонощия, които се съдържат в една юпитерова година. При това, числото 6327 = 19.333 принадлежи на поредния номер на първобългарската година, упомената в откъслечния (фрагментния) надпис.
От трите дъгови (сферични) отсечки α, β, γ, които бяха определени във връзка с промеждутъка Авитохол – Исперих от 515 първобългарски години, интерес представлява дъговата отсечка β. Изразени сидеричните дължини на Луната, посредством дъговата отсечка β, следва изводът, че за 103 и 515 = 5. 103 първобългарски години Луната е увеличила своята сидерична дължина съответно на 1000 β и 5000 β, където грешката е по-малка от β и 2β. Очевидно е, че тези особени резултати съответстват на особения текст по Именника, отделен за княз Исперих.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар