„От малкия лентяй може да израсне голям лентяй.“

Дробни части на първобългарските години.

Тук се спираме на дробните части на първобългарските години и на месечните разлики между синодичния и сидеричния месец. Тези дробни части на първобългарските години заедно с дробните части, които се извличат от средните дължини на планетите, могат да послужат за определяне на положенията на Слънцето, Луната и планетите относно еклиптиката (зодиака). По тях могат да бъдат образувани и ефемериди за едно Коперниково приближение.
Извеждайки месечната разлика M-m=2d,208 92721 се вижда, че е кратна на множителя 11. Тази разлика се приема за единица мярка за време. За нея може да се покаже, че е служила за определяне на положенията на Луната и Слънцето относно зодияка (еклиптиката).
Да предположим, че в един избран начален момент τ = 0 Луната е била в съединение (новолуние) със Слънцето в една дадена звезда (точка) от небесната сфера, с дължина L’л относно еклиптиката. След един сидеричен месец m тя се е възвърнала на същата дължина L’л, а след време от една месечна разлика M-m, или след всичко един сидеричен месец M = m + (M-m).
Луната е догонила Слънцето, за да бъде наново в съединение (новолуние) със същото светило в някаква точка L”л, дължината на която е определима. Да припомним, че числата 235=5.47 и 361=19.19 определят броя съответно на сидеричните месеци на Луната в един лунен цикъл и броя на средните денонощия, които се съдържат в една юпитерова година. При това, числото 6327 = 19.333 принадлежи на поредния номер на първобългарската година, упомената в откъслечния (фрагментния) надпис.
От трите дъгови (сферични) отсечки α, β, γ, които бяха определени във връзка с промеждутъка Авитохол – Исперих от 515 първобългарски години, интерес представлява дъговата отсечка β. Изразени сидеричните дължини на Луната, посредством дъговата отсечка β, следва изводът, че за 103 и 515 = 5. 103 първобългарски години Луната е увеличила своята сидерична дължина съответно на 1000 β и 5000 β, където грешката е по-малка от β и 2β. Очевидно е, че тези особени резултати съответстват на особения текст по Именника, отделен за княз Исперих.