// Вие четете...

Атмосфера

Древните хора и атмосферата.

„Да учиш без да мислиш е глупаво, да мислиш без да учиш е гибелно.“

Кратки исторически сведения за развитието на метеорологията.

Метеорологията, както и всяка друга наука се е развивала на основата на материалните потребности на хората. Още в заревото на своето съществуване човекът се е опитвал да разбира обкръжаващата го природа, в това число и с явленията случващи се във времето. Не разбирайки истинската същност на тези явления, първите хора ги обожествявали.
Първите сведения от писмени източници, свидетелствуващи за наблюденията и изучаването на атмосферните явления се отнасят към епохата на древните държави на Китай, Индия, Египет, Гърция и Рим. Древно гръцкия философ Аристотел е направил първия опит да обясни атмосферните явления. В средите векове с наблюдения за времето са се занимавали само отделни хора. Най-интересни и ценни материали ни дават летописите и дневниците, където наред с историческите събития са описвани и стихийните явления, като силна засуха, градушки, бури, наводнения.
В епохата на великите географски открития са се появили първите сведения за климата, като визуалните наблюдения са лежали в основата на тези сведения.
През XVII век били изобретени основните метеорологични прибори – термометър (Галилей, 1603 г), живачен барометър (Торичели, 1643 г) и барометър анероид (Лайбниц, 1700 г). Изобретяването на приборите е способствало за натрупването на материали от метеорологични наблюдения и е подготвило почвата за отделянето на метеорологията, като самостоятелна наука.
Първите инструментални наблюдения в Европа били предприети от така наречената Флорентинска академия, създадена от ученици на Галилей през 1654 г.
Данните от метеорологичните наблюдения, а също и откриването на основните закони на физиката са позволили да се пристъпи към построяването на количествената теория за разпределението на някои метеорологични величини, от които на първо място атмосферното налягане. Още през 1648 г. Паскал на основата на отделни измервания установил факта, че налягането пада с височината, а през 1685 г Галилей, изхождайки от закона на Бойл-Мариот, извел първата формула за разчитане на височината според налягането. Ломоносов в своите трудове е изказал редица важни теоретични положения за причините за вертикалните и хоризонтали движения на атмосферата, за възникването на атмосферното електричество, за слоестия строеж на атмосферата, за особеностите на изменението на температурата с изменението на височината той е считал предсказването на времето за една от главните задачи на метеорологията.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар