// Вие четете...

Мистика и манипулации

Достъп до човешката душа.

„По-бързо се случва това, от което се страхуваш, отколкото онова, на което се надяваш.“

Достъп до човешката душа.

В царството на нашия разум не съществуват нито време, нито пространство така, както ги разбираме. Тук не се предлагат философски доказателства на това твърдение, а се изнасят като факт от преживяванията и опита на всеки един, който работи със своето вътрешно съзнание. Ако ние мислим за даден човек, ние сме в контакт с този човек; ако го обрисуваме ясно, ние като че ли сме застанали пред него; ако го обрисуваме повърхностно, все едно го виждаме на известно разстояние. Установяването на контакт с разума на даден човек позволява създаването на мисловна атмосфера. Ние можем да постигнем тази атмосфера, като просто развиваме определени идеи във връзка с този човек. Такъв е механизмът на духовното изцеление. Използват се потвържденията на „Християнската наука“, за да може разумът на лечителя да се доведе до определено емоционално състояние и тогава той ефективно да окаже въздействие върху ума на пациента, с който е в контакт.
Тази сила обаче може да се използва както за извършаването на добро, така и на зло; основоположникът на „Християнската наука“ е бил достатъчно мъдър, за да предаде знанието на учениците си по начин, който не им позволява да го използват за причиняване на злини. Докато светът като цяло е тънел в невежество относно силата на ума, било по-добре нищо да не се разпространява от посветените, тъй като неконтролираното познание може да донесе много вреди, попадайки в ръцете на недобросъвестни хора. Но сега когато се знае и практикува толкова много със силата на човешкия разум, е по-добре реалните факти да станат широко известни.
Всяко съобщение до подсъзнанието трябва да се предаде по много прост начин, тъй като подсъзнателната мисъл е примитивна форма на мисловен процес, развита преди човечеството да създаде говоримия език. Основната цел на внушението е да създаде мисловна атмосфера за душата на даден човек, независимо дали той ще бъде подложен на атака или лечение, докато не извлече положителен отговор или реакция от самата душа. След като се получи такава реакция, битката е наполовина спечелена, тъй като „портата на града“ е вече отворена отвътре и има свободен достъп. Телепатичното внушение на определени идеи вече може бързо да продължи.
Точно това е критичният етап при всяка една окултна атака. Дотук преимущество има „защитаващата се“ страна. Ако индивидът има достатъчно познания, той може да запази преимущество за неопределено време и да изтощи своите нападатели, дори и да не е способен да се срещне с тях на тяхната територия на окултно познание. Нищо на този или друг свят не може да направи един хипнотизатор, ако съответният индивид запази самообладание и не желае да вземе участие.
Има две врати, само две, през които нападателят може да получи достъп до човешката душа, и те са инстинктът за самосъхранение и любовния инстинкт. Хипнозата трябва да се основава на двата, или поне на единия от тях, ако искаме тя да бъде успешна. Как трябва да действа нападателят? Той трябва да създаде атмосфера за душата на своята жертва върху вътрешните нива. Той може да постигне това само ако създаде тази атмосфера в собственото си съзнание, докато мисли за жертвата си. Ако иска да извърши психично убийство, той трябва да изпълва собствената си душа с яростта на разрухата, докато тази ярост прелее. Ако поиска да извърши психично насилие той трябва да изпълни душата си с похот и жестокост. Студената ярост на жестокостта е важна за ефективни действия от този род, но какво се получава, когато направи това? Той е разклатил звънец в Бездната. На него ще му бъде отговорено. Всички, които имат уши за този звънец ще откликнат. „Мрачният Уриел и Азраел, и Амон върху крилата“ ще се присъединят към операцията. Но те не действат пряко върху жертвата, а влияят върху нападателя. Това е като старата игра „Кралю, порталю“, при която този, който е на ред, бива сграбчен през кръста от водача на веригата. Истинското напрежение пада върху неговите собствени коремни мускули, както ще си спомните, ако сте играли тази игра.
И когато свърши магическата операция, тогава? Ще бъде ли оставен нападателят да се наслаждава спокойно над жертвата си? Вероятно ли е това?
Това е мистичната основа на историята за Фауст. Дяволът не само желае и очаква с нетърпение Доктор Фаустус да спечели Маргарита, но идва за неговата душа в уреченото време. Можем също да си припомним, че ако Маргарита не беше откликнала на Песента на скъпоценностите, тя нямаше да стане жертва. Слабото място в защитата й е било в собствената й природа.
Ние разгледахме подробно начина на действие на телепатичното внушение, защото то оформя реалната основа на всяка една окултна атака. Дали става дума за нетленно същество, за продукт на друга еволюция, демон от бездната, или дори за обърканата душа на себелюбив приятел, хванала се за определена форма, независимо от последствията – във всички тези случаи началният гамбит е един и същ.
Докато не се пробие аурата, не може да има достъп до душата, а аурата винаги се пробива отвътре, като отговор на страх или желание, което отива към нападателя. Ако можем да възпрем тази инстинктивна емоционална реакция, границите на аурата ще си останат непробиваеми ще бъдат толкова чиста защита срещу психичната атака, както е здравата и не наранена кожа срещу бактериалните инфекции.
Има случаи, когато е бил осъществен контакт с нападателя в предишно прераждане и следователно той държи ключа за вратата. Това е доста труден проблем и за неговото решаване е нужна външна помощ. Трудността се увеличава от факта, че жертвата често не е склонна да позволи разкъсването на контакта, тъй като е привързана към нападателя, независимо дали е тленен или нетленен, а дори и понякога очарована от него.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар