// Вие четете...

Вярвания и заблуди

„Достойният противник”

„По бързо се случва това, от което се страхуваш, отколкото онова, на което се надяваш.“

„Достойният противник”

Сатаната, несъмнено, винаги е бил най-добрият приятел на Църквата, защото й е създавал работа през цялото й съществуване. Фалшивата доктрина за Ада и Дявола е позволила на Протестантската и Католическата Църква да процъфтяват твърде дълго. Без Дявол, когото да сочат с пръст, ревизионистите от пътя на дясната ръка не биха имали с какво да заплашват последователите си. „Сатаната ви води в изкушение“, „Сатаната е Принцът на Злото“, „Сатаната е порочен, жесток и брутален“, предупреждават те. „Ако се поддадете на изкушенията на Дявола, непременно ще ви сполети вечно проклятие и ще горите в Ада“.
Семантичното значение на Сатана, е „противник“ или „противоположност“, или „обвинител“. Самата дума „дявол“ произлиза от индийската дума „devi”, която означава „бог“. Сатаната представлява противоположността на всички религии, които обезсърчават и осъждат човека, заради естествените му инстинкти. Дадена му е ролята на злото, просто защото представлява плътските, земните и светските аспекти на живота.
Сатаната, главният дявол на Западния Свят, първоначално бил ангел, чийто дълг бил да докладва за човешките провинения на Бог. Едва след XIV век започват да го обрисуват като зло божество, което било отчасти човек и отчасти животно, с кози рога и копита. Преди Християнството да го нарече с имената Сатана, Луцифер и т.н., плътската страна на човешката природа била управлявана от бога, наричан тогава Дионис или Пан, обрисуван като сатир или фавн от Гърците. Първоначално Пан бил „добро момче“ и символизирал плодородие и изобилие.
Винаги, когато един народ преминава под нова форма на управление, героите на миналото стават злодеите на настоящето. Същото е и с религиите. Най-ранните Християни считали Езическите божества за дяволи, като използването им било „черна магия“. Чудотворните небесни събития били окачествявани като „бяла магия“ и това била единствената разлика между двете. Старите богове не загинали, те паднали в Ада и станали дяволи.
Много удоволствия, които били тачени преди идването на Християнството, били заклеймени от новата религия. Не се е изисквала голяма промяна, за да се превърне рогатия и чифтокопитен Пан в най-убедителния дявол! Атрибутите на Пан били спретнато превърнати в наказуеми грехове и по такъв начин метаморфозата била пълна.
Свързването на козела с Дявола може да се открие в Християнската библия, където най-светият ден в годината, Денят на Изкуплението, бил празнуван чрез хвърляне на жребий за два „безупречни“ козела, единият посветен на Господ, а другият на Азазел. Козелът натоварен с греховете на хората, бил пропъждан в пустинята и ставал „козел отпушения“. Това е произходът на все още използвания козел в церемониите на някои ложи. Козел бил използван също и в Египет, където веднъж в годината бил принасян в жертва на един бог.
Дяволите на човечеството са много, а произходът им, най-разнообразен. Изпълняването на Сатанински ритуал не включва призоваването на демони, това се практикува само от онези, които се страхуват от самите сили, които те самите призовават.
По общо мнение, демоните са злонамерени духове със свойството да развалят хората или събитията, с които са в съприкосновение. Гръцката дума демон означава дух, пазител или извор на вдъхновение и разбира се, по-късно теолозите изнамирали легион след легион от тези носители на вдъхновение и всички те били зли.
Показателна за страхливостта на „магьосниците“ от пътя на дясната ръка е практиката за призоваване на специфичен демон, който по общото мнение е служител на Дявола, за да им изпълни някаква поръчка. Предпоставката е, че демонът, който е само лакей на Дявола, може да се контролира по-лесно. Окултният фолклор постановява, че само най-страшно „защитените“ или безумно смелите чародеи биха дръзнали да призоват самия Дявол.
Сатанистът не призовава плахо тези „второстепенни“ дяволи, а нагло инвокира онези, които изпълват редиците на онази пъклена армия от отдавна натрупана ярост, тоест самите Дяволи!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар