// Вие четете...

Мистика и манипулации

Домогване до влияние.

„За да сбъркаш е достатъчен един ден, а се налага да съжаляваш цяла година.“

Домогване до влияние.

Няма смисъл да подчертаваме, че няма такава справедлива организация, която ще повиши своите капитали за сметка на разрухата на някой от нейните членове. Тя трябва, разбира се, и да се защитава от капризите и прищевките, и свързаните с тях машинации, чрез които някои се домогват до влияние, като дават пари.
Широко известно е, че има различни медикаменти, които могат да се използват за екзалтиране на съзнанието и постигане на временен психизъм. Може да не е толкова известно, че много от тези медикаменти са забранени от закона и че да ги получаваш от незаконни източници и дори да ги притежаваш, освен правомерно, означава да бъдеш уязвим и подложен на преследване. В такива случаи властите са изключително бдителни, а наказателните мерки – драстични.
Всички посветени последователи на Пътя на Дясната ръка са единни в становището си, че екзалтирането на съзнанието чрез медикаменти е опасна и нежелателна процедура. Сигурно има изследователи, които по обясними причини искат да проведат експерименти, но едва ли може да се посочи и една причина някой новопосветен да бъде приучен към вземането на медикаменти. Във всеки случай при подобни експерименти е необходим контролът на квалифициран медик, който е в състояние да предотврати нещастен случай или да се справи с него, ако възникне такъв. Медикаментите, които променят съзнанието, оказват ефект и върху сърцето, който е особено нежелан. Нещо повече, смесицата от редки медикаменти не е стандартизирана и е изключително разнообразна. Съставките може да съдържат примеси и смесването им да бъде необикновено токсично. Неприятната ситуация да се озовеш неочаквано с труп на ръце може да бъде превишена само от „неприятната ситуация“ да си самият труп. Всяко едно от тези неща може да се случи накрая, когато хората започнат да експериментират с медикаментите, които „разхлабват обръчите на разума“.
От гледна точка на пуританите има много да се желае относно морала на човечеството като цяло. А окултните организации, които се намират по бохемското крайбрежие, се нуждаят от повече морал, отколкото другите. Малка част от най-възвисените, които поддържат становището, че окултизмът е есенцията на религията, поддържат висок стандарт. Останалите са надарени с калейдоскоп от сродни души.
Ако някой избере да си навлече беля, това си е негова работа. Нито пък ще обсъждаме тук злоупотребите с половия нагон, които изискват подробно разглеждане на съответното място. Всичко, което трябва да обсъдим се състои в ясно изразеният стремеж към разпуснат живот под камуфлажа на окултизма. Има безброй такива случаи. Водачът на една група систематично прелъстява последователите си под предлог, че това е част от тяхното посвещаване и групата приемаше ситуацията в духа на най-чистата саможертва. Някои други приближаваха опасно близо до течението, с катастрофални последици и нервни сривове след това. Едва ли е необходимо да казваме, че такива методи не са част и не са присъщи на Пътя на Дясната ръка.
Удивително е до каква степен жени с най-възвишени идеали, от добри семейства и с широка култура, могат да бъдат убедени да приемат такива теории и методи. Може лесно да се досетим за опасността, която такива групи носят на млади момичета и необразовани жени.
Има групи, в които се позволяват подобни неща, но цената на човешкото страдание е толкова висока, а общата разпуснатост – толкова гнусна, че търпимостта към това граничи с цинизъм.
Може да не се осъзнава ясно, но има много опасности за поквара в една Черна Ложа, засягаща момчетата и младежите наравно с жените. Имаше известен брой толкова скандални случаи, че изискаха намесата на полицията в национален и международен мащаб.
В древността и сред примитивните народи човешкото жертвоприношение е било разпространена окултна практика. То не е непознато в Източна Европа, дори и в наши дни. Детската приказка за Синята птица води произхода си от практиката на скандално известния Жил-дьо-Ве маршал на Франция и другар на Жана д’Арк. Той изтребил огромен брой деца и младежи във връзка с магьосническите си експерименти.
Не са известни подобни случаи в Англия, но по различно време се публикуват материали за странни убийства в САЩ, които подозрително приличат на ритуални убийства. При отсъствието на достатъчно информация, обаче, е невъзможно да се направи крайно заключение.
Към окултното движение често се отправя обвинението в революционни действия. Трябва да се имат предвид някои неща, преди да се приеме това обвинение за истина. Първо, окултното движение не е хомогенно цяло. То е неорганизирано и нерегулирано и най-добре може да се сравни с положението на Англия преди завладяването й от норманите.
Условията в различните групи и асоциации се отличават в много отношения и истината за една от тях не е истина за друга. Няма каквото и да е съмнение, че различните организации по различно време са били въвлечени в политиката, но трябва да имаме предвид, че революционерите на едно поколение са реакционерите на следващото. В края на краищата, политиката е въпрос на мнение и гледна точка, и дори хората, с които не сме съгласни, могат да се окажат накрая прави.
По принцип едно окултно братство, да се заема с политика е изключително вредно. Хората, които се присъединяват към дадена организация, основана за политически цели, отиват там с ясното съзнание и в името на поставените цели. Има основания за възражения, когато дадена организация е основана поради други – неполитически стремежи, а нейните лидери, без да се посъветват и дори да информират своите поддръжници, предприемат политически действия самостоятелно, като по този начин въвличат своите последователи във всевъзможни комплицирани ситуации и използват парите им за егоистични цели, различни от тези на дарителите.
Проблемите, разгледани до сега, не се отнасят само до окултните братства, а засягат всяка организация, която се отнася справедливо към своите членове. Организациите, които рекламират, че приемат всички желаещи и ги избират в светлината на последвали събития, а те понякога са наистина необикновени, трябва да бъдат внимателни. Никой не може да обвини една организация, че от време навреме в нея попадат и черни овце, но друг е въпросът, ако тя стане сборище на такива.
Ложа със съмнителна белота може да бъде различена по типа хора, които принадлежат към нея. Те могат да се опишат най-добре като размъкнати авантюристи с привкус на обществено предразполагащия тип, които често имат склонност към груби аромати и усещания. Същинските Черни Ложи са внимателно пазени като Белите Ложи от висока класа и никой външен няма достъп до тях. Сериозният ученик по Черен Окултизъм е в непрекъснато дирене на знания и магьоснически експерименти и няма да пилее времето си за дреболии. Тези, които са избрали да се посветят на Черна Ложа, след като са изкарали стажа си във външните кръгове на някоя Бяла Ложа, правят това с широко отворени очи и със съзнанието, че техен учител е опитът. Не можем да изпитваме съчувствие към тях, ако този опит е придобит болезнено.
Всяка една молба за голяма сума пари трябва да се посреща като сигнал за опасност. Едно от най-строгите условия за посветените е, че окултното познание не трябва да се продава или използва за извличане на печалба.
Лош признак е също, когато окултистът прекалено свободно си играе със символи и чудеса пред непосветените. Нито един истински адепт няма да направи това. Човек, който разчита ваши минали прераждания, описва вашата аура, избелва очи, гърчи се и ви предава съобщение от вашия Духовен Учител, веднага след като сте се запознали, е човек, когото трябва да отбягвате.
Обикновеният човек не е в свои води, когато се сблъска с психични въпроси. Той обикновено преминава през три фази. Първо, той си мисли, че всичко е суеверие и измама. Второ, след като се пропука скептицизма, започва да вярва на каквото и да е. Трето, ако някога достигне дотук, той се научава да отличава и разграничава Белите Братства от Черните Ложи и безсмислените общества.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар