// Вие четете...

Календарът на българите

„Доказателства” за турцизма на българите.

„За това, което пише ръката, отговаря главата. Четене без разбиране е празно занимание.“

Аспарухова България.

Византийския император Константин Погонат, като видял, че българите в Дакия, които съединиха тракоилирийските племена в една държава, били нападнати от хазарите и абарите, решил и той да ги нападне и заповядал на войските си да нахлуят в Тракия. Византийците минали Дунав и нападнали българите отвъд Дунав. Тези сведения взимаме от Теофан, който обикновено нарича хуните българи, тъй че всъщност Погонат е бил нападнал хуни отвъд Дунав. Хуните обаче разбиха византийците и принудиха Погонат да им плаща данък. След разбиването на византийците хуните минали Дунав и стигнали източно до Варна. Като видели, че местността тук е трудно превземаема, защото отзад е Дунав, отпред и отстрани са клисури и Черно море, завладели клисурите и преместили от съседните седем славянски племена северите от намиращата се пред тях Берегавска (Берковска) клисура към изток (до Цариград), а останалите седем племена, с които били в съюз (още от VI век), към юг и запад, чак до Абария.
От това известие се разбира, че българите и сега, както и по времето на император Анастасий, са минали Дунав при Видин и Лом, ако пред тях най-напред се е виждала Берковската клисура. Преместването на берковчани на изток до Цариград е станало, както и преместванията по времето на Куврат, защото съседните на гърците българи не били надеждни пазители на българската граница.
Абария, за която тук става дума, се е намирала Панония, защото Теофан на друго място казва, че единият от Кувратовите синове, четвъртият, преминал Дунав и отишъл в Абарска Панония, където той според Никифор сключил договор с тамошния народ.
От това следва, че границата на Нова България на запад е опирала до Горна Панония.
Това се разбира от само себе си, защото от V век насам, казва д-р Ценов, ние постоянно слушаме за българи в Панония. Когато в 488 г. Теодорих дойде в Панония, той удари тук върху българите. Българите трябваше да се разбият, за да вземе Италия Сирмиум. Когато лангобардите по времето на император Юстиниан дойдоха в Панония, те отведоха и българи със себе си. През 598 г. трябваше византийците да изгонят българите от Белград, за да го превземат. Във Фредегаровата хроника се казва, че през 631 – 632 г. (когато Куврат изгони абарите от България) в държавата на абарите в Панония един българин и един абарин се скарали за престолонаследието и пр.
Четвъртият Кувратов син бил поел управлението на тези българи.
На юг тази държава е обемала и Солун, което се вижда от Теофан, който пише, че щом Юстиниан II през 685 г. наследил баща си Погонат, той веднага потеглил на война против Склавиния и България, отблъснал излезлите му насреща българи и стигнал до Солун.
Българите обаче разбили византийците, та спасилите се в боя избягали през Дарданелите в Азия.
От това свидетелство се вижда, че българите по времето на Аспарух са населявали и земята между Цариград и Солун.
И това трябваше да се разбира от само себе си, защото според Теофан Стара България е опирала до Босфора и защото не само Теофан, но и всички други стари писатели свидетелстват, че Тракия, Македония и останала Илирия са били населявани само от българи.
Българите впрочем по времето на Аспарух населявали земята от Горна Панония до Карпатите, Черно, Егейско и Йоническо море.
Инициаторите за създаването на модерната българска държава бяха хунските племена хунугурите, или хуногундурите и савирите, Които Приск и Йордан отбелязват като стари дакотракийци. Те били покорени от абарите и след като се вдигнаха против тях и ги изпъдиха от българските земи. Теофан и Никифор пишат, че те основали българската държава, като съединили хуните, или хуногундури, с българи. А Теофан казва още, че Кроват станал господар на хуногундури, българи и котраги.
По времето на Кроватовите синове Теофан и Никифор нарекоха тези хуни славяни. Досега се казваше, че българи и хуни се били съединили или съюзили, сега се казва, че българите били в съюз със седемте славянски племена. Кои са тези славяни? Това виждаме от разказите на Теофан и Никифор, които казват, че от тези славянски племена северите били поставени към изток. Хунските савири, другарите на унугурите или хуногундурите, начело на които се вдигна Куврат, са обозначени тук като славяни, и се казва, че българите били в съюз със славяни вместо с хуни, както се казваше досега. Славяните от Дакия се съюзили с българите на юг от Дунав и създали една голяма държава.
Ако се съди по стари имена на реки и места в Дакия, като Пеща, Черна, Предеал (Предял) и пр., трябва да заключим, че дакийските славяни са говорили източно български или тракийски, защото звуковете ч, щ, я, са източно български или тракийски звукове. Още Страбон (I век) каза веднъж, че дакийците и тракийците говорят един и същ език.
Тук В. Златарски, казва д-р Ценов, е останал последователен на себе си. Той пише, че Теофан и Никифор му разправяли, как Аспарух (излизайки от едно от островчетата в устието на Дунав) по пътя си през Добруджа „трябвало да си пробива път през завзетите от славяните земи, с други думи, сега му предстояла борба вече не с византийците, а със славяни”.
Очевидна невярност, защото Аспарух излезе от земята антите, а южно от антите в Добруджа и Мизия според Прокоп живееха хуни, а според Йордан – българи, тъй че Аспарух в случая не си е пробивал път, а е избягал при сънародниците си хуни или българи. А че Мизия преди Аспарух се е наричала България.
Според Златарски „И двамата наши автори казват, че българите, след като се настанили в страната между Дунав, Стара планина и Черно море, почнали да господарстват над заварените тук славянски племена, от които едно – северите – преселили … на изток”.
И това е измислица, казва д-р Ценов, която се приписва на Теофан и Никифор, защото тези автори не казват, че българите започнали да „господарстват” тук над славяни, а казват, че българите (в Мизия) се били в съюз със съседните славяни. Златарски изопачава Теофан с неверния си превод, че българите господарствали в Мизия над славяни!
След като филолозите „доказаха”, че дошлите от славянска Волга българи били турци, че славянската титла „кънезь”, или „кънiазь”, е турска титла, че името българи е турска дума, която значи буламач, ето, че се явяват и антрополозите, които „доказаха”, че българите спадат антропологически към монголската раса. Това направи българския антрополог Дрончилов. Длъжен съм тук, казва д-р Ценов, да отбележа, че след като „хан” Аспарух, както са „доказали” учени хора като В. Златарски, избяга от азиатските пустини, се бил заселил на едно от островчетата в устието на Дунав. Понеже чергарските хуни, които той е предвождал, са били скотовъди, ордата му се е състояла най-много от сто души с жени и деца, тъй като повече хора не са могли да живеят на едно дунавско островче. Затова се казва, че тези хуни се били изгубили в многобройните славяни. Една такава малка орда, даже ако би се състояла от хиляда души, не е могла да окаже никакво антропологично влияние върху 50 хиляди пъти по-многобройните заварени славяни. Ако някой антрополог, въпреки това, иска да установи дали има монголско антропологично влияние у днешните българи, той трябва да изследва само онази област, където са живели тези „монголски” хуни, предимно Преслав. А тъкмо преславчани ни дават най-убедителната аргументация против тази мнима монголска смесица. В никой кът на българското отечество не се е запазил типът на старите гети – славяни, както именно в Преслав. Аз минавах веднъж през Преслав и останах поразен от гледката. Хора предимно руси, с правилни черти на лицето и тялото, слаби и високи, не широко плещести, красиви хора. Видях в околността и руси турци, които съвсем не представляваха някакъв си монголски тип, което се дължи на това, че турците са взимали българки за жени.
Доколкото при заминаването си можех да видя шуменци, те ми се видяха по-чернички от преславци, но с правилни черти, както преславците, красиви хора, които също напомнят типа на старите гети. Който търси Аспаруховите българи, той трябва да изследва само тези области, защото само тук е станала мнимата смесица.
Какво правят обаче антрополозите? Вместо да се ограничат в казаните области, те тръгнали по цяла България, където не ставала никаква смесица, да търсят ненормални типове и по тоя начин да съберат доказателства за тезата, че „протобългарите” били азиатци. Ако има някаква азиатщина в днешните българи, тя ще произлиза от днешните турци.
Един млад, но извънредно активен антрополог в Берлин, немец, интересувайки се и за антропологическия тип на българите ми показа веднъж фотографии от българи, снимани на пристанището в Лом; отвратителни типове, които оправдават тезата, че българите са сродни антропологически с австралийските диваци. „Както виждате, г-н Ценов, ми каза моят приятел, българите не могат да принадлежат към северната раса”.
Позамислих се, казва д-р Ценов. Познавам много ломчани. Живял съм шест месеца в Лом, но такива типове не съм виждал. Ломчани са като всички българи. Има руси и черни хора, но и черните имат прилична европейска физиономия, а не очевидно циганска и азиатска, както се виждаше от фотографиите. След това си спомних изследванията на нашите учени. Йордан Иванов, например казва, че смесицата между „прабългари” и славяни била станала между Дунав и Балкана и че останала България била слабо засегната от прабългарска кръв.
Според Златарски хуно – българите били стигнали до Врачанския балкан, тъй че Ломско и Видинско не са били окупирани от монголски хуни, не са били засегнати от монголска кръв, за да имаме право да търсим у тях монголци.
Откъде тогава този цигански тип? Загадката скоро се разреши. В България има няколко вида цигани.
1. Душливи цигани, които говорят цигански. Те са скитници, които живеят от грабеж на околността, в която са се спрели.
2. Български цигани. Те говорят български, не знаят ни дума цигански. Християни са и се обличат като българите от селото, в което живеят. Нямат земя. Не притежават имот и живеят от аргатлък при българските селяни. С труд си изкарват прехраната. Зимно време се занимават с музиканство. От този род цигани има много в Румъния и Маджарско.
3. Турски цигани. Те говорят цигански и са мохамедани, затова ги наричат турски цигани. Те бягат от земеделската работа. Никога подобен циганин не е видян да работи на някоя нива, лозе и пр. В селата те живеят от просия и дребна търговия. Циганките донасят от града игли, пръстенчета, гривни, обеци и пр. Потреби за селянката, които се сменят срещу брашно и други хранителни продукти, както и предмети за облекло. С времето тези цигани се съсредоточиха главно в търговските градове. Освен дребни занимания, като кошничарство, правене на вретена, дървени лъжици и други подобни, главното им занимание в града е хамалството. В пристанищните градове, като Вдин, Лом и пр., работниците, които товарят и разтоварват стоките на и от параходите, са само цигани. Когато стигне човек в някой от тези градове, първите хора, които го посрещат, са цигани, които си предлагат услугите да му отнесат багажа. Циганите представляват българизма пред чужденците, даже и в София.
Дойде ли човек в България, той вижда най-напред цигани. По-преди те рязко се отличаваха от българите, защото носеха турска носия с фес на главата. Сега те носят същото облекло като българските граждани и освен това говорят добре български, та който не познава циганския тип, ги счита за българи. Тези цигански „българи”, очаквайки някакъв бакшиш (подарък) от пристигналия пътник, блокират всекиго със своите просии. Тези „българи” е фотографирал германецът в Лом. И да има някаква азиатщина в днешните българи, тя произлиза от днешните турци.
Германците, както и другите западно европейци, са настроени от българските власти да търсят „истинските” българи. В упътването за чуждите посетители на България, което Дирекцията на държавните железници е издала на немски, най-напред се обяснява на чужденците, че българите са от турски произход. Откъде железничарите знаят това, не ми е ясно, пита д-р Ценов, но факт е, че те са счели за нужно да разправят това най-напред на чужденците.
Няма българин, каквато и да е неговата специалност, който е изнасял доклад в Берлин, да не го е започнал с това, че българите са от турански произход. Че на хората е омръзнало вече да слушат това, българите не го чувстват. Дошъл френският държавник Ерио в България. Първото нещо, което българската дипломация счела за нужно да му обясни е, че българите са от турански произход, чието същинско отечество е земята между Дунав и Балкана.
Настроени по този начин от българските власти и учени, западно европейските антрополози си поставиха за цел да издирят „истинските” българи и с помощта на българските антрополози ги откриха в лицето на циганите. От циганската раса са били онези, които са основали българската държава.
Аз моля моите читатели, казва д-р Ценов, да не обръщат внимание на тези антрополози. Онзи, които търсят Аспаруховите „протобългари”, той трябва да отиде в Шуменско и Варненско, а не в Лом, където никога не е имало „протобългари”.
Оня, който иска да установи антропологическия тип на българина, той трябва да отиде в българското село, и то в чисто българското, което не е имало съприкосновение с чужди елементи, а не в препълнените с други народности (цигани, евреи, турци, арменци и прочее) градове. Всичко друго е несериозна работа.
Според видните представители на българската наука тези протобългари от циганска раса били нахлули на юг от Дунав за грабеж и разоряване. Според Богдан Филов хуните били нахлули в София и разорили Софийската църква. Според В. Златарски, който вика на помощ и Йордан Иванов, българи авари и славяни били нахули в Илирия (Македония) и били унищожили архиепископията Първа Юстиниана. Протобългарите значи са били обладани от манията на разорението. Когато нахлували във Византийската империя, те отрязвали главите на хората, за да си правят чаши от черепите им. Те стигали даже до Мраморно море, но само да си измият краката, по мохамедански обичай. Това знаехме ние от онези, които казват, че всичко знаят. Но ето, че се явява една нова теория: протобългарите не са били диваци, а един супер културен народ.
Това се вижда от направените от тях постройки в Абоба и Плиска. И това е измислица, защото посочените паметници са строени от българите още в VI век по инициатива на Константин Велики.
От къде повикаха тези чергари архитекти за колосалните си постройки? Азиатско ли, или европейско изкуство изразяват тези постройки. От къде взеха полуголите диваци, каквито те са били според Златарски, средствата за тези големи постройки с изтънчен вкус, пита д-р Ценов?
Накратко ще кажа, че нито антрополозите, нито социолозите можаха да оправдаят мнимия буламач. Буламач има, но не антропологически, а в понятията на някои хора.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар