// Вие четете...

Роли в живота

Договор за свободното движение на стоки и хора.

„Ако не можеш да постигнеш всичко, не бива да се отказваш от частта.“

На 18 юни 1183 Саладин тържествено влиза в Алеп. Отсега нататък Сирия и Египет са едно цяло — не само на теория както по времето на Нуреддин — но и на практика под неоспоримата власт на аюбидския владетел. Странно нещо, но появата на мощната арабска държава, която с всеки ден все по-плътно ги обкръжава, не успява да накара западняците да се сплотят. Напротив. Докато кралят на Ерусалим, жестоко обезобразен от проказата, става все по-немощен, два враждуващи клана си оспорват властта. Първият, склонен на споразумение със Саладин, е ръководен от Раймонд, граф на Триполи. Вторият, крайно настроен, има за свой изразител Реналд Шатийонски, бивш княз на Антиохия.

Силно мургав, с орлов нос, говорещ свободно арабски, внимателен читател на ислямските книги, Раймонд би минал за обикновен сирийски емир, но високият му ръст издава западния му произход:

Нямаше измежду кръстоносците, разказва Ибн ал-Атир, мъж по-смел и по-мъдър от господаря на Триполи, Раймонд Ибн Раймонд ас-Санджили, потомък на Сен-Жил. Но той бе твърде амбициозен и силно желаеше да стане крал. За известно време бе регент, но бързо бе отстранен. В сърцето си изпита такава ненавист, че писа на Салахеддин, застана на негова страна и го помоли да му помогне да стане крал на западняците. Салахеддин се зарадва и побърза да освободи рицарите от Триполи, които бяха в плен на мюсюлманите.

Саладин следи внимателно тези раздори. Когато воденото от Раймонд „ориенталско“ течение е на път да победи в Ерусалим, той става сговорчив. През 1184 година Балдуин IV навлиза в последния стадий на проказата. Месото върху стъпалата и бедрата му увисва, погледът му е безжизнен. Но не му липсва нито смелост, нито разум и той се доверява на графа на Триполи, опитващ се да установи добросъседски отношения със Саладин. Андалузкият пътешественик Ибн Джубайр, посетил Дамаск през същата година, с изненада установява, че въпреки войната керваните сноват необезпокоявани между Кайро и Дамаск, прекосявайки земите на западняците. Християните, пише той, карат мюсюлманите да заплащат такса, с която не се злоупотребява. Християнските търговци на свой ред заплащат мита върху стоките, когато преминават през мюсюлманска територия. Военните воюват, но народът живее в мир.

Саладин не само че не бърза да сложи край на съжителството, но дори е склонен да отиде и по далеч по пътя на мира. През март 1185 година умира на двадесет и четири години прокаженият крал, като оставя престола на своя племенник Балдуин V, тогава шест годишен, а регентството на графа на Триполи, който знае, че му е необходимо време, за да укрепи властта си и изпраща пратеници в Дамаск с молба за примирие. Саладин съзнава, че е в състояние да започне решителна битка срещу западните рицари, но приема да сключи четири годишен мир, с което доказва, че не търси сблъсък на всяка цена.

Но когато детето-крал умира година по-късно, през август 1186, ролята на регента е поставена под въпрос. Майката на малкия монарх, обяснява Ибн ал-Атир, се бе влюбила в един рицар, наскоро пристигнал от Запад, някой си Ги. Тя се бе омъжила за него и след смъртта на детето постави короната на главата на съпруга си, извика патриарха, свещениците, монасите, хоспиталиерите, тамплиерите, бароните, извести ги, че е предала властта на Ги и ги закле да му се подчиняват. Раймонд отказа и предпочете да се споразумее със Салахеддин. Въпросният Ги е крал Ги Лузинянски, напълно безличен красавец, лишен от каквито и да е политически или военни умения, винаги готов да възприеме мнението на последния си събеседник. Той е само кукла на конци в ръцете на „ястребите“, предвождани от „бринс Арнат“, Реналд Шатийонски.

След кипърското приключение и безчинствата си в Северна Сирия последният прекарва петнадесет години в затворите на Алеп, преди да бъде освободен през 1175 година от сина на Нуреддин. Пленничеството само е засилило недостатъците му. По-фанатичен, по-лаком и по-кръвожаден от когато и да било, Арнат ще предизвика сам много повече омраза между араби и западняци отколкото десетилетия войни и кръвопролития. След пускането си на свобода той не успява да си върне Антиохия, където властва зет му Боемунд III. Така че заживява в Ерусалимското кралство, където побързва да се ожени за една млада вдовица, донесла му в зестра земите, разположени източно от река Йордан — могъщите крепости Керак и Шаубак. Сдружил се с тамплиерите и мнозина новодошли рицари, той започва да упражнява все по-голямо влияние над ерусалимския кралски двор, ограничавано за известно време единствено от Раймонд. Политиката, която се опитва да наложи, е сходна с тази от времето на първото западняшко нашествие: постоянна борба срещу арабите, безогледни грабежи и кланета, покоряване на нови територии. За него всеки опит за споразумение, всеки компромис е равен на предателство. Той не се чувства обвързан от никакво примирие, от никаква дума. Нима нещо значи дадената на неверници клетва? — обяснява той цинично.

През 1180 година между Дамаск и Ерусалим е подписан договор, който гарантира свободното движение на стоки и хора в областта. Няколко месеца по-късно керванът на богати арабски търговци, прекосяващ Сирийската пустиня по посока на Мека, е нападнат от Реналд, който оплячкосва стоката. Саладин се оплаква на Балдуин IV, но последният не се осмелява да накаже васала си. През есента на 1182 година се случва нещо още по-лошо. Арнат решава да разграби околностите на самата Мека. Той се качва на борда в Ейлат, по това време малко пристанище на арабски рибари, разположено в залива Акаба, и водената от неколцина пирати в Червено море експедиция се спуска покрай брега. Първо напада Янбо, пристанище в Медина, а след това Рабиг, недалече от Мека. По пътя хората на Реналд потопяват кораб с мюсюлмански поклонници на път за Джеда. Всички бяха изненадани, обяснява Ибн ал-Атир, защото хората по тези земи не бяха никога виждали рицар – западняк, бил той търговец или воин. Опиянени от успеха си, нападателите не бързат и тъпчат корабите си с плячка. А докато самият Реналд се връща в земите си, хората му прекарват дълги месеци, кръстосвайки из Червено море. Братът на Саладин, ал-Адел, който управлява Египет в негово отсъствие, въоръжава цяла флота и я хвърля в преследване на грабителите, които са разгромени. Неколцина от тях са отведени в Мека, за да бъдат публично обезглавени: наказани за назидание, завършва историкът от Мосул, на всички, опитали се да осквернят светите места. Разбира се, вестите за налудничавата експедиция бързо облитат мюсюлманския свят, а Арнат става символ на най-отвратителното у западняшкия враг.

В отговор Саладин напада няколкократно земите на Реналд. Но въпреки яростта си, султанът запазва великодушието си. Така например през ноември 1183 година, след като разполага катапулти около цитаделата Керак и започва да я обсипва с каменни блокове, бранителите му съобщават, че в същия момент вътре в крепостта има княжеска сватба. Въпреки че младоженка е заварената дъщеря на Реналд, Саладин поисква от обсадените да му посочат дома, където ще се настанят младите съпрузи, и заповядва на войниците си да щадят въпросната част от града.

Подобни жестове, уви, са безсмислени по отношение на Арнат. За момент неутрализиран от мъдрия Раймонд, той получава възможност отново, след възцаряването на крал Ги през септември 1186 година, да налага волята си. Няколко седмици по-късно, нехаейки за примирието, до чието изтичане остават още две години и половина, князът напада подобно на хищна птица голям керван от арабски поклонници и търговци, който спокойно се придвижва по пътя за Мека. Въоръжените мъже са избити, а всички останали са отведени в плен в Керак. Когато неколцина измежду тях се осмеляват да напомнят на Реналд за примирието, той им извиква предизвикателно: „Нека вашият Мохамед дойде да ви освободи!“ Няколко седмици по-късно думите му стигат до Саладин и той се заклева да убие Арнат със собствените си ръце.

Но на първо време султанът се опитва да печели време. Той провожда пратеници при Реналд, за да поиска съгласно споразуменията пленниците да бъдат освободени, а имуществото им върнато. Князът отказва да ги приеме и емисарите се отправят към Ерусалим, където ги посреща крал Ги. Той изразява изумлението си от постъпките на своя васал, но не се осмелява да влезе в конфликт с него. Посланиците настояват: нима заложниците на княз Арнат ще продължат да вехнат в душегубките на Керак въпреки сключените договори и дадените клетви? Некадърникът Ги си измива ръцете.

Примирието е нарушено. Въпреки решението си да го спазва докрай Саладин не се притеснява от подновяването на военните действия. Той изпраща пратеници при емирите на Египет, Сирия и Джезира, съобщава им, че западняците предателски са потъпкали дадената дума и призовава съюзници и васали да обединят всичките си сили, за да участват в джихада срещу завоевателя. Към Дамаск започват да прииждат конници и пешаци от всички краища на исляма. Градът заприличва на кораб сред морето от разлюлени платнища, палатки от камилска кожа, под които се крият войниците при слънце и дъжд, просторни владетелски шатри, богато обагрени и украсени с цитати от Корана или калиграфирани стихове.

Докато мобилизацията продължава западняците са разкъсвани от междуособици. Крал Ги счита, че е настъпил моментът да се отърве от съперника си Раймонд и го обвинява в благоразположеност към мюсюлманите. Ерусалимската армия се готви да нападне Тивериада, малък град в Галилея, принадлежащ на съпругата на графа на Триполи. Разтревожен, последният се среща със Саладин и му предлага съюз, който е сключен на часа. Султанът изпраща един отряд от войските си да подсили гарнизона на Тивериада. Ерусалимската армия отстъпва.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар