// Вие четете...

Истината е в избора

Доверие и външен контрол.

„Причините са у родителите, последствията – у децата.“

За разлика от всички останали хора, които приемаме в нашия стойностен свят, ние не избираме съзнателно да впишем в него родителите си. Докато станем на възраст, за да можем да осмисляме отношението си към тях, те вече са стабилно вградени в стойностния ни свят. С цел оцеляване на вида, в гените на много животни е заложен непреодолимия подтик да се обвързват силно с малките си, но за един повече или по-малко кратък период от време, само докато малките поотраснат и могат да си осигуряват сами храната. И тогава те или се разделят завинаги, или се държат помежду си просто като членове на една и съща група / стадо. При нас, човешките същества, няма подобна краткотрайна генетично заложена принуда за обвързване. Но като вписваме родителите си в нашия стойностен свят, а и те също ни вписват в техния, връзката помежду ни става много по-силна. За мнозина от нас тя е и неразривна, тоест остава за цял живот.

За децата е почти невъзможно да извадят от своя стойностен свят родителите, които ги отглеждат, защото в повечето случаи няма кого да впишат на тяхно място. Поради същата причина е трудно да извадим от стойностния си свят и мнозина от другите членове на семейството, дори мащехата / пастрока или осиновителите си, ако те са били вписани в него в най-ранното ни детство. Дори ако от момента, в който започваме да се осъзнаваме, страдаме от тяхното ужасно държание, повечето от нас правят всичко възможно да ги задържат в своя стойностен свят – много по-дълго, отколкото които и да било други значими за нас хора, чиито образи сме вписали по-късно. Същото е валидно и за децата ни. Независимо какво етяхното държание, за родителите е почти невъзможно да извадят децата си от своя стойностен свят. Втова отношение връзката дете -родител е уникална.

Децата, жертви на насилие или силно пренебрегвани в семейството си, не знаят нищо за стойностния си свят и особено за това колко здраво са вградени в него образите на родителите им (или на хората, изпълняващи тази роля). И тъй като не съзнават могъщата сила на стойностния си свят, те навярно се чудят понякога защо им е невъзможно да се откажат от своите жестоки или безразлични родители. Дори твърде често се примиряват напълно с ужасното им отношение, като полагат отчаяни усилия да задоволяват всичките им искания и да правят и невъзможното, за да се харесат на тези хора, от които имат такава непреодолима душевна нужда. Болката от насилието им се струва далеч по-поносима от идеята за раздяла с родителите си, които те смятат за незаменими – като под „раздяла“ имам предвид, разбира се, да ги изхвърлят от своя стойностен свят.

Огромен брой деца са жертва на насилия или напълно пренебрегвани в семействата си. Техните стойностни светове са превзети от образите на жестоките им или безразлични родители. Поради това насилие и пренебрежение от страна на значими за тях хора, като малки и подрастващи тези деца са твърде беззащитни и наплашени, за да направят каквото и да било, освен да страдат. Когато пораснат и прекъснат тази и без това слаба връзка с единия или и с двамата си родители, голяма част от живелите в насилие или в безразличие деца вече изпитват толкова дълбоко недоверие към хората, че дори не помислят да потърсят щастие и удовлетворение в по-близки взаимоотношения и между личностни връзки с други човешки същества. Сега вече в техния стойностен свят няма място не само за родителите им, но и за никакви други хора. Но тъй като искат да се чувстват добре – желание, присъщо на всяко живо същество, – мнозина от тези дълбоко нещастни хора започват да търсят удовлетворение в онова, което им е достъпно и познато, най-често към наркотичните вещества и насилието. Различни проучвания непрекъснато потвърждават, че затворите са пълни с хора, които са търпели насилие или са били пренебрегвани като деца.

За много от тези деца единствените хора, на които биха могли донякъде да повярват и да разчитат – освен на майките си (когато не те са жестокият или равнодушен родител) и на членовете от тяхната улична банда, като и в тези случаи доверието често е относително – са учителите. Но системата на външен контрол, която властва в днешните училища, лишава от подобна възможност много от тези деца и млади хора с наранени души и тотално неудовлетворени лични нужди от любов, усещане за съзидателна привързаност и изживяване на градивно удоволствие чрез усвояване на нови познания и забавления. А най-тъжното и страшното е, че мнозина от учителите, които са загрижени за тези деца и се опитват – съзнателно или не – да градят взаимоотношенията си тях въз основа на теорията на избора, срещат критики и присмех в завладяната от външния контрол училищна система. „Образователното“ послание в училищата понастоящем е: „Зубри каквото ти казваме да учиш, независимо дали ти е от полза или не, инак ще те накажем и отхвърлим.“ Но това послание само усложнява един проблем, който всъщност единствено учителите, училищата и образователната система имат някакъв шанс да решат.

Болшинството от хората не желаят да се примирят да изживеят живота си без щастие. Те не желаят да се откажат от дълбокото удовлетворение, което носят близките между личностни връзки, нито да компенсират неудовлетворената си нужда от любов с търсене на наслади, но без да имат истинско щастие.

Мнозина от дълбоко нещастните хора мечтаят да имат кого да обичат, както и удовлетворителни между личностни връзки, но са неспособни да го постигнат поради редица неблагоприятни обстоятелства в техния живот – крайна бедност, старост, необразованост, непривлекателен външен вид, липса на работа, липса на дом, болест, криминално минало и т. н.

Има един доказано валиден отговор на мрачния въпрос, поставен от Бийтълс в една тяхна песен: „Всички тези самотни хора откъде ли идват те?“ Всички тези самотни хора са рожби на един свят, където живеят духовно разделени от своите интимни и брачни партньори, от родителите и децата си, от своите учители, шефове, подчинени и колеги благодарение на диктата на разрушителните за между личностните връзки психическа нагласа и психологическа практика на външния контрол.

Голяма част от проблемите във взаимоотношенията между хората могат да бъдат решени, като в семейството бъдат възприети идеите на теорията на избора при между личностното общуване, особено при отглеждането и възпитанието на децата. Защото както вече видяхме именно образите на най-близките ни хора – членовете на нашето семейство – се вписват най-дълбоко и обикновено за цял живот в стойностния ни свят, а от това какви са взаимоотношенията ни с тях зависи какви ще бъдат връзките ни с останалите човешки същества, щастливи и удовлетворителни или нещастни. Ако успеем да се отърсим от стремежа си да налагаме външен контрол, земята ще стане един много по-добър свят за живеене.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар