// Вие четете...

Поведенчески модели

Дискриминирана ли е жената?

Stres41„Жената е като луната, свети с отразена светлина.“

Дискриминирана ли е жената?

Жената не е равнопоставена на мъжа. Традиционно тя е считана за по-нисша от него, като е държана в положение на подчиненост, пасивност и ограничение.
Съзнавайки големите последствия от този проблем, на 18 декември 1979 г. ООН приема Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация на жената.
В своето въведение тази харта гласи следното:
„Настоящата конвенция от 30 члена провъзгласява по юридически задължителен начин универсално приетите принципи и мерки за предоставяне на жената на еднакви права във всички области. Конвенцията е била одобрена след редица консултации, осъществени в период от пет години в различни работни групи в рамките на комисията за социалното и юридическо положение на жената и в Общото събрание.“
Тази конвенция е резултат от дълбоката изолация и ограничение, на които е подложена жената единствено заради своя пол, и настоява за еднакви права на жената, независимо от гражданското й положение, във всяка сфера – политическа, икономическа, социална, културна, гражданска и т.н. Тя настоява за провъзгласяването на национални закони, с които да се забрани дискриминацията; препоръчва временни специални мерки за ускоряване на фактическото равенство между мъжа и жената, и разпоредби за промяна на социокултурните модели, които увековечават дискриминацията.
По-нататък в конвенцията се казва: „Укрепването на международния мир и сигурност, взаимното сътрудничество между държавите с независима икономическа и социална система, всеобщото и пълно разоръжаване и най-вече ядреното разоръжаване под стриктен и ефективен международен контрол, утвърждаването на принципите на справедливост, равенство и взаимна изгода в отношенията между страните и осъществяването на правото на страните, подложени на колониално и чуждо господство и на чужда окупация, на свободно определение и независимост, както и зачитането на националния суверенитет и териториалната цялост, ще насърчат прогреса и социалното развитие и, като следствие от това, ще допринесат за постигане на пълно равенство между мъжа и жената.“
Документът завършва така: „За постигането на пълно равенство между мъжа и жената е необходимо да се промени традиционната роля както на мъжа, така и на жената в семейството и обществото.“ Тази харта на Обединените нации е резултат от единодушното убеждение, че съществува „женски проблем“. То обаче не е достатъчно, за да изясни в какво точно се състои този проблем, като се изтъкват само формални, но не и същностни причини. В някои аспекти дискриминацията например, която е най-очевидният резултат от това положение, може да се припише на социални фактори.
В друга публикация на Обединените нации се споменава за този аспект: „В статия, публикувана в тримесечното списание „Импакт“, авторката – професионален социолог – отправи призив да се сложи край на женската дискриминация и на фалшивата и неправилна представа за мъжкото превъзходство. Тя пише следното: „Моята способност да зачена две деца не ми дава изключително право да се считам за гледачка на деца, както и биологичната способност на мъжа ми да ги осинови не го освобождава от изпълнението на социалната му роля на баща. Биологията е вродена; социалните функции се научават.“
Предполага се, че страните, подписали конвенцията, правят искрени усилия, за да подкрепят жената в този процес на постигане на равенство. Обаче малко вероятно е жената да достигне мястото, което по право й принадлежи, ако не осъзнае дълбоките мотиви на собственото си поведение, тъй като нейното неосъзнато поведение решително пречи на осъществяването на желания процес. Именно жената прави невъзможно равенството в този момент, и единствено с познаването на своите скрити мотивации ще й бъде възможно да промени моделите на поведение, които й пречат.
Нека с няколко думи да обобщим едно от основните понятия по тази тема, а то е следното: „Истинските причини за женския проблем се крият в обстоятелството, че жената е лишена от собствена идентичност, като води живот „на заем“, изграден от елементи, взети чрез подражание на моделите на поведение на мъжете. Жените живеят съгласно мъжки роли, тъй като изобщо не познават какво означава да бъдеш жена, доколкото става въпрос за едно същество, притежаващо характеристики, различни от тези на мъжа. Те познават единствено своите биологични отлики, но не и менталните и психологични различия.“
От този тъй прост факт произтичат учудващо важни последствия за живота на жената и за бъдещето на човечеството – точно това ще се опита да ни убеди Джон Бейнс, разработил темата, чиято основна цел е да даде собствена идентичност на жената, позволявайки й да разбере какво в действителност означава нейната психична женственост, за да може да се реализира чрез самата себе си, а не като имитира мъжа.
Именно в завръщането към собствената й природа се състои постигането на нейното истинско щастие и на възможността да изгради рационално един по-добър свят. Автора се надява да докажа това по най-убедителен начин, за да стане ясна необходимостта да се смени редът на факторите, изброени в един от главните параграфи на вече цитираната Конвенция на Обединените нации. Става дума за онзи абзац, където се твърди, че „укрепването на мира, международната сигурност, разоръжаването и взаимното сътрудничество ще допринесе за постигане на равенство между мъжа и жената“. Намерението му е да покаже, че подреждането на тези фактори трябва да бъде в обратен ред – само като се установи действително равенство между двата пола, ще бъде възможно да се постигне световен мир.
Както обикновено, при разглеждането на такива въпроси се допуска грешката да се настоява за промяна на външните фактори на битието с надеждата да се решат проблеми, които съответстват на вътрешния свят на човешкия индивид. Аз лично съм повече от убеден, пише Джон Бейнс, че само вътрешната промяна на хората може да повлияе благоприятно и решително върху социалната еволюция на Човечеството.
Пътят за постигане на равенство между двата пола е погрешно избран – стремежът е да се постигне юридическо равенство чрез протекционистична система, но да закриляш всъщност означава да признаеш непълноценността на закриляния. С това авторът иска да посочи, че не трябва да се допуска грешката женският проблем да се сведе до дискриминация от страна на мъжа и закона, защото това е само външната част на въпроса. Един от най-важните фактори е свързан с обстоятелството, че жените копират мъжки модели на поведение, а който имитира, ще бъде фатално и безвъзвратно обречен на положение на непълноценност и зависимост спрямо копирания модел.
Необходимо е женският пол, в качеството му на главния заинтересован, да осъзнае, че равенство не се постига чрез декрети – за осъществяването му се изискват труд, усилия и индивидуална отговорност.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар