// Вие четете...

Истината е в избора

Диктата на гените.

„От семената на тиквата израства тиква.“

Основни лични нужди. Всички ние започваме да практикуваме психическата нагласа и психологическата практика на външния контрол много отрано и това се дължи главно на нашите родители и роднини, братя и сестри, възпитатели и учители, които правят всичко възможно да ни принудят да вършим нещата по техния начин. Дядовците и бабите често са щастливо изключение от това правило, ето защо ги пропускаме. Това, което не научаваме обаче, е каква е основната и същностна мотивация за човешкото поведение. Не знаем например защо трайните между личностни връзки са много по-важни за хората, отколкото за другите живи същества по земята, нито защо са толкова трудни за постигане. Обяснявайки тази мотивация, ще се постараем да докажем, че генните ни заложби са виновни и за избора на толкова силно контролиращи типове поведение.

В първите месеци след раждането си човек е в състояние да върши твърде малко неща: бебето умее само да плаче, да хленчи, да суче, да размахва ръце и крака. В качеството си на първичен израз на гняв, плачът и хленченето трябва да накарат майката да се погрижи за бебето си и болшинството майки реагират незабавно. Без техните грижи пеленачето със сигурност ще умре. Ранният плач е стремеж към задоволяване на една генетична нужда – нуждата от оцеляване.

Тъй като дългосрочната грижа за децата и продължаващата през целия ни живот съпричастност към съдбата на себеподобните ни, ни отнема много време, енергия и средства, които биха могли да бъдат използвани за нашето собствено оцеляване, човешките същества са натоварени с допълнителни генетични инструкции – силни колкото и стремежът за оцеляване, – които ни тласкат към близостта помежду ни, продължаваща цял живот.

В процеса на оплождане сперматозоидът и яйцеклетката отдават по петдесет хиляди гена за създаването на първата клетка. Тези сто хиляди гена носят в себе си инструкциите, които ни определят като живи същества. Първата клетка започва да се дели и го върши милиарди пъти, за да създаде човека в завършен вид. Копия на тези първоначални гени се изграждат в почти всички клетки на растящия зародиш. Всяка клетка, която съдържа такова копие, бива инструктирана от един или повече гени, за да се превърне в това, което трябва – кожа, мускул, кост, лигавица, сърце, дробове, мозък…

Специалистите по генетика са установили, че в тези сто хиляди гена се съдържа цялата програма, необходима за изграждането на това, което сме. Ако имате кафяви очи и черна коса, тези анатомически особености са били програмирани във вашите гени. Ако се радваме на добро храносмилане или на музикален талант, това се дължи на физиологията на стомаха, червата и мозъка, също създадена от първичните ни гени. Ако страдаме от цистична фиброза, това е защото част от гените, които отговарят за добрата форма на белите ни дробове, не работят както трябва от гледна точка на анатомията или физиологията.

Генетиците продължават опитите си да разкрият точната роля на споменатите сто хиляди гена – така наречения човешки геном, – но пред тях все още стои планина от работа. Всички са единодушни по въпроса, че за създаването на едно напълно нормално от анатомическа и физиологическа гледна точка бебе се използват доста по-малко от сто хиляди гена. На практика голямо количество гени – поне няколко хиляди, са с неустановени функции. Част от тях изграждат основата на нашата психика – определят начина на поведението ни, карат ни да правим своя избор в живота.

Следователно освен в програмирането ни за оцеляване, което е свързано главно с нашата физиология, аз вярвам и в нашето генетично програмиране за задоволяване на психическите ни нужди: любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие чрез усвояване на нови познания и забавления. Цялото ни поведение е насочено към най-добрия избор, който се стремим да направим във връзка с удовлетворяването на една или повече от тези основни лични нужди. Всички живи организми притежават инстинкт за оцеляване, независимо дали са растения или животни. В него е включена и способността за възпроизвеждане, тъй като така са решили съответните гени. Животните с по-сложна анатомия споделят част от останалите, присъщи единствено на човека нужди. Например кучетата могат да обичат, могат дори да проявяват ревност. Но тяхната любов не е толкова интензивна и сложна като тази на хората.

За разлика от висшите животни, нашите гени ни мотивират далеч отвъд инстинкта за оцеляване. Нуждата от любов и чувство за привързаност ни карат не само да обичаме другите до степен дори напълно непозната, но и да търсим удовлетворителни между личностни връзки с някои по-специални за нас хора – приятелите, членовете на семейството и други близки, към които оставаме привързани за цял живот. Други гени ни карат да се стремим към властта, свободата, удоволствието. Някои животни с голям мозък – например китовете и приматите – по всяка вероятност изпитват подобни нужди, но не може да ги сравняваме с човешките, просто защото знаем твърде малко за тях. Можем да предположим, че в случая съществуват много сходни неща. Дори да не знаем какви точно са тези нужди и да има сериозна опасност никога да не ги узнаем, все пак започваме борба за тяхното удовлетворяване още с първото поемане на дъх при идването ни на този свят. И тази борба продължава през целия ни живот.

Способността ни да започнем процеса по удовлетворяване на своите нужди още преди да знаем какво правим и защо го правим е едно от най-гениалните творения на природата. Еволюцията доставя на човека и висшите животни онези гени, които ни даряват със способността да чувстваме. Въз основа на тази способност научаваме първото – а може би и последното – нещо, което трябва да научим, а именно как се чувстваме. Поради факта, че притежаваме най-сложните и разнообразни нужди от всички живи същества, ние се ползваме от привилегията да имаме и най-разнообразни чувства. Но независимо от това разнообразие, независимо дали се чувстваме добре или зле, ние помним какво сме правили, когато и преди сме се чувствали добре или зле. Тези спомени ни подтикват да се борим да се чувстваме максимално добре и да правим всичко възможно да избегнем обратното. Оттук и основната мотивацияза всички разновидности на нашето поведение: Човешкото същество иска и се стреми да се чувства колкото е възможно по-добре – и колкото се може по-често.

Способност да се чувстваме добре. Но човек расте и се променя. От бебе се превръща в дете, от дете във възрастен. В хода на този процес откриваме, че ни е все по-трудно да се чувстваме добре, тъй като взаимоотношенията ни с околните стават все по-сложни. За бебето нещата са прости: ако нещо те боли, започваш да пищиш и чакаш мама да реши проблема. За дванадесетгодишното дете обаче нещата са по-сложни: то трябва да понася болката и да се опита да не безпокои майка си, която не е в състояние да му помогне. Детето не иска да я безпокои и по друга причина – знае, че ако започне да пищи, това със сигурност ще развали техните взаимоотношения. Ето защо, въпреки силното ни желание да се чувстваме добре и да избягваме болката, ние се научаваме да търпим много неща, за да запазим добрите си взаимоотношения с хората, от които се нуждаем, за да се чувстваме щастливи.

Повечето от нас са готови да понасят болка, дори силна болка, в името на добрите си взаимоотношения с хората, защото за нас те имат много по-голямо значение от страданието. За да създадем, запазим и подобрим важните за нас между личностни връзки, сме готови да търпим или да правим неща, които са ни неприятни, и то за продължителни периоди от време. Това е така, защото вярваме, че рано или късно ще се почувстваме по-добре и ще станем по-близки с хората, от които се нуждаем, за да се чувстваме щастливи. Но дори без да имаме категорична гаранция за по-добри между личностни връзки, повечето от нас са готови да се откажат от удоволствието и да търпят болка, защото се надяват, че в някой бъдещ момент ще се почувстват по-добре и ще страдат по-малко.

Но дори когато сме нещастни, нашите гени не ограничават способността ни да се чувстваме добре само до изживяването на приятна за нас между личностна връзка. Има удоволствия, които зависят само от нас и от никой друг. Такова е мастурбацията, до която в един или друг момент прибягват повечето човешки същества, особено в началото на самостоятелния си живот. По време на подобен акт можем да си фантазираме за други хора, но насладата и удовлетворението ни не зависи от тях. На някои хора им доставя удоволствие и да наскърбяват другите. Мнозина често унижават и обиждат близките си – акт, който може би задоволява нуждата им от власт, дори с цената на потискането на други основни нужди, например тази за любов и привързаност. Тоест, чрез механичен секс без любов човекът е в състояние да задоволи диктата на гените за оцеляване, използвайки за тази цел тялото на друг човек. По същия начин може да заблуди мозъка си с наркотици, които предлагат илюзия за пълно задоволяване на всички основни лични нужди.

Човешкото общество е в състояние да функционира нормално и добре само защото повечето хора никога не спират да търсят своето щастие, никога не се отказват от убеждението си, че всички ние се нуждаем едни от други въпреки трудните ни понякога взаимоотношения. Заедно се борим за оцеляване. Така е по-лесно, по-ефикасно, чувстваме се по-добре, отколкото когато водим тази борба сами. И разбира се, че имаме нужда от другите, когато става въпрос за удовлетворяване на нуждата ни от любов и привързаност. Също така откриваме, че се чувстваме добре, когато използваме част от своята сила, за да помагаме на другите. Още по-хубаво ни става, когато разберем, че в хода на този процес сме станали дори по-силни. Когато търсим другаде удовлетворение на нуждата си от лична свобода, правим го с надеждата, че все някой ще ни каже „добре дошъл у дома“, когато решим да се завърнем. Обичаме да научаваме нови неща, обичаме и да се забавляваме с други хора. Именно това е идеалният начин за удовлетворяване на основните човешки нужди – да се стремим да се сближим с другите хора и да останем близки с тях.

Хората, които по една или друга причина са лишени от близки взаимоотношения с околните или са неспособни да установяват такива между личностни връзки почти винаги са самотни и се чувстват зле. Те нямат увереност, че утре ще се чувстват добре, защото предусещат, че и утре ще бъдат точно толкова самотни, колкото са и днес. За разлика от щастливите хора, те се съсредоточават върху краткотрайните удоволствия. Алкохоликът живее за моментното опиянение, което му предлага бутилката. Изобщо не му минава през ума, че междувременно може да забие колата си в някое дърво. Когато става въпрос за удоволствия, нещастните хора могат да бъдат крайно неразумни в търсенето на бърза наслада.

Макар че изживяванията при лишеното от човешка близост удоволствие наподобяват онези, които изпитваме в между личностните си връзки, пътищата към тях са различни. Внимавайте, когато се обвързвате с хора, които изглеждат способни да се чувстват добре, но нямат близки приятели. Те могат да бъдат духовити и приятни за компания, но зад хумора им се крие ожесточение и враждебност. Ако направите семейство с такъв човек, скоро ще станете прицел на враждебния му хумор и може до края на живота си горчиво да съжалявате за решението си. Търсете партньор с близки приятели, към които се отнася подчертано добре и чиято компания ви е приятна и на вас. Човек без близки приятели не знае как да обича.

Ако приемем, че през повечето време се чувстваме добре и че имаме близки взаимоотношения с други хора, които се чувстват по същия начин, то това как се чувствамепоказва съвсем точно доколко същностно удовлетворяваме своята лична нужда от любов и привързаност. Същото е валидно и за останалите основни нужди, когато ги удовлетворяваме с близки за нас хора. Всеки от нас притежава свое уникално ниво на удовлетворение на личните нужди, което ни подсказва коя от тях вече е удовлетворена и дали трябва или не да полагаме допълнителни усилия в съответната посока.

Ако станете сутринта и се чувствате зле, можете да бъдете сигурни, че не е удовлетворена поне една от вашите пет основни лични нужди. Например, ако се събудите с гърлобол или друго подобно неразположение, болката ви сигнализира, че вашата нужда от оцеляванесе чувства застрашена от инфекция. Ако детето ви е заминало да учи в чужд град, примерно, и вие се събудите с чувство за самотност,това означава, че вашата нужда от любов и привързаносте силно неудовлетворена. Ако същия ден очаквате да ви съобщят дали ще ви повишат в службата или не, сутрешната ви сприхавостиздава притеснението ви, че вашата нужда от властможе да бъде накърнена. Ако сте ядосани, защото кучето ви е изчезнало нанякъде през нощта, а се каните да заминете на почивка, неудовлетворена е вашата нужда от лична свобода,тъй като не можете да тръгнете, преди да сте го намерили. Ако изпитвате разочарованиеот това, че вън вали, защото сте се канили да поиграете тенис, неудовлетворена е вашата нужда от удоволствие.

Когато сте запознати с основните лични нужди, ще сте в състояние да различавате коя от тях е неудовлетворена, когато се чувствате зле, и коя е удовлетворена, когато се чувствате добре. Това може и да не бъде толкова очевидно като в дадените тук примери, но обикновено няма да ви е трудно да го откриете, ако поразмислите малко.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар