// Вие четете...

Приложни науки

Дешифриране на топографски обекти.

Z139„Никой не е длъжен повече, отколкото може.“

Дешифриране на топографски обекти.

Релеф с резки форми добре се разпознава по конфигурацията на сянката. Оттенъкът на скатовете е толкова по-ярко изразен, колкото е по-рязка формата на релефа. Местата на преход от тъмен тон към светъл или обратно съответства на местност с линия на водораздел или водосток. Ако този преход е рязък, водоразделът (водостокът) на местността има ясно изразени форми, а ако преходът е постепенен, то водораздела или водостока имат широки и окръглени форми.
При разглеждане на аерофото снимки на планински район не е трудно да се убедим, че с невъоръжено око може лесно да се опознаят не само долини, хребети, падини, отделни възвишения, но даже и малки ровове. Достатъчно добре се разпознават на аерофото снимки блатни оврази или силно хълмист релеф. Но слабо изразени форми на релефа, например, плоски водоразделни участъци, полегати скатове, широки долини не могат да бъдат разпознати с невъоръжено око.
Най-добър резултат при дешифрирането на релефа се получава при стереоскопичното разглеждане на аерофото снимките. То позволява детайлно изучаване на релефа и безпогрешно разпознаване на всички негови форми.
Населените пунктове лесно се разпознават по характерната структура на изобразените улици и площади. Характера на планировка и застрояване на населените пунктове, наличието на паркове, стадиони, промишлени предприятия и други обекти лесно се опознават по аерофото снимки, което позволява без труд да се различи град от селище от селски тип. За последните е характерно малки по размер изображения и еднотипни по очертание постройки и принадлежащи към тях дворни участъци.
Промишлените предприятия се дешифрират по крупните здания на промишлените корпуси, понякога с остъклени покриви, складове, високи комини, естакади, а също така по подходни пътища.
Казармените райони обикновено имат геометрично правилно разположение на еднотипни сгради, плац, спортни площадки, гаражи, паркове за военна техника и характерна благоустройствена система.
За железопътните линии са характерни праволинейност и плавност, с голям радиус на завивания, по протежение на които има различни съоръжения (гари, платформи и други), пресичания с автомобилни пътища. Тонът на изображение на железопътните линии е сив или светло сив, но е по-тъмен в сравнение с автомобилните пътища. Броят на линиите се определя по ширината на платната: ширината на една линия е равна примерно на 5 м, на две линии – 10 м, а на три – 15 м.
Тунелите се опознават по прекъсването на пътните платната и по сянката на входа.
Автострадите и шосетата имат следните характерни признаци: ясни контури на платната; значителни по протяжност праволинейни участъци и плавни, но много по-остри, отколкото при железниците завивания; крайпътните канавки се изобразяват с по-тъмни полоси, отколкото пътните платна; наличието на свързочни линии и крайпътни огради за снегозадържане по протежение на пътя.
Шосето се отличава от усъвършенстваното или от автострада по ширината на платното, което при шосето не превишава 6 – 8 м от канавка до канавка. За автострадата са характерни наличието на пътни указателни знаци при изход и вход, както и при пресичане. Освен това, на крупно мащабните аерофото снимки се виждат разграничителните полоси във вид на тънка линия с по-тъмен тон, от платното.
Грундовите (черни) пътища се отличават със своята извитост, неравномерна ширина на платното, отсъствието на странични канавки, наличието на обходи. Ширината на грундовите пътища е обикновено 4 – 5 м. Тонът на изображението зависи от утъпкаността на платното, но обикновено той светлее от тона на обкръжаващата местност.
Реките, ручеите, езерата и други водоеми лесно се опознават по еднотонното изображение на повърхността на водата и рязкото очертаване на бреговата линия. Между езерата и блатата няма рязка граница, те се опознават по изображението на повърхността на водата.
Изкуствените водоеми се отличават с наличието на бенд (дамба), които се изобразяват във вид на тясна равна полоса.
За каналите и канализираните реки е характерно еднаквата ширина на руслата, праволинейност, плавност на извивките, сянката на стените на каналите, наличието на шлюзове и други хидротехнически съоръжения.
Мостовете на реките се изобразяват във вид на връзки, към които подхождат пътищата.
Наличието на бродове указва за наличие на път или пътека, подхождащи от двете страни към реката, а също така за плитчини, които добре се различават на фона на реката със своя по-светъл тон.
Горите лесно се разпознават по ясните контури за края на гората и сенките на дърветата, а също така по характера на зърнистостта на изображението, създавана от осветеността на короните и сенките на промеждутъците между тях. Височината на гората може да бъде определена по сянката на дърветата в края на гората съпоставена с нейната дължина с дължината на сянката на предмет, които се намира на снимката, чийто дължина е известна. Различието във възрастта на гората може да се установи по величината на короните: колкото е по-голяма зърнистостта в изображението на гората, толкова гората е по-възрастна, дърветата в нея са по-високи, стволовете са по-дебели. Определянето на характера на гората по степента на плътността на короните (плътна, гъста, рядка) обикновено не предизвикват затруднения, тъй като аерофото снимките дават нагледна представа за разстоянията между дърветата. Изображението на храсти и горски издънки за разлика от изображението на гората имат много по-малка зърнистост.
Повалени дървета и дървесни натрупвания уверено се опознават на аерофото снимки в по-крупен мащаб. Повалени дървета се изобразяват във вид на светли полоси, разположени в едно направления.
Блатата в зависимост от навлажнеността могат да имат сив или тъмносив тон; колкото по-светло е изображението на блатото, толкова то е по сушаво и по-проходимо. Ако на снимките се забелязват пътеки и дървесна растителност, блатото е проходимо, ако са видими черни полоси с резки граници, блатото е непроходимо, там има дълбоки места. На зимни аерофото снимки блатата не се опознават.
Разновидностите на грунда се разпознават по тона на изображението и някои косвени признаци. Светъл равномерен тон имат пясъчните грундове, сив неравен тон има каменистия грунд. Косвени признаци, по които може да се съди за характера на грунда се явяват израсналата растителност, формата на оврага, състоянието на платното на грундовите пътища. Така, боровата гора расте основно на песъчлив грунд, а широколистните гори – на глинест; кратките и широки оврази със стръмни наклони са по характерни за пясъчни свлачищни грундове, а тесни и дълги – за глинести грундове. Изровеността на платното на грундовите пътища в ниски овлажнени места и наличието на обходи свидетелства за глинесто разкаляни грундове.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар