// Вие четете...

Начини на манипулиране

Децата на „Сорос“ в България.

„В тъмнина е нужна светлина, в беда – ум.“

Когато мислим за мозъчните тръстове, се сещаме веднага за Сорос. Не можем да си представим експертите без Сорос… (М.П).

Институт „Отворено общество“, който се установява в България почти веднага след началото на прехода, се намира на върха на пирамидата на НПО, които в голямата си част се раждат благодарение на него. Този принцип съществува и като понятие (принцип), познат с английските наименования NGO. Бюджетът на „Отворено общество“, който през 1997 г. достига 15 милиона долара (финансиране на повече от 1000 проекта за една година), заедно с международната му легитимност в „демократичния бизнес“ му позволява да ръководи и да разпределя сред НПО европейски фондове по програмата PHARE. През 1997 г. фондацията подписва договор с делегацията на Европейския съюз в София. Тя му прехвърля администрирането на програмата PHARE – Democracy, по която „Отворено общество“ оценява 311 български проекта. След официалната покана за присъединяване на България към Европейския съюз „Отворено общество“ е натоварено с контрола и провеждането на множество програми по PHARE за България, в това число общи проекти на Европейския съюз и на Световната банка за адаптирането на българската администрация към европейските норми.

Така фондацията се превръща в инкубатор на българското гражданско общество, което тя цели да изгради като „противотежест на изпълнителната власт“.

Списъкът на членовете на управителния ѝ съвет през последните петнадесет години (1990–2006), списъкът на експертите съветници, които участват в работата по оценяване на проектите, списъкът с проектите, получили финансиране, разкриват съществуването на много близки връзки между фондацията и средата на мозъчните тръстове. Независимо дали са директни създания на фондацията или просто са силно поддържани от нея, мозъчните тръстове, разположени в горната част на пирамидата на НПО, са най-добрите ѝ партньори в разпределянето на фондовете или в реализацията на проектите на „демократичния бизнес“.

Тук фондация „Сорос“ създаде седем или осем мозъчни тръстове. Ще кажат някои: бяхме създадени от Централата в Ню Йорк, защото парите често идваха директно оттам, без да минават през институт „Отворено общество“ в София. Но в действителност работата се вършеше тук. Тук бяха създадени около двадесет и пет НПО, не е нищо. Разбира се, много хора няма да признаят … те искат да се наричат свои собствени създатели. (С.П.).

За всяко създаване на дете-мозъчен тръст от фондацията-майка, изглежда, са необходими две главни условия: създателите трябва да имат опит със или вътре в „Отворено общество“; новият мозъчен тръст трябва да се появи като „отговор на политическия и социалния контекст в съответния момент“ (С. Попов). Често обаче е невъзможно да се разбере дали става дума за подпомогната или за провокирана от фондацията инициатива, тъй като е трудно да се открият точни данни за размера на финансовата помощ за създаването. В отчетите на институт „Отворено общество“ в София споменават само сумите, които излизат от локалния бюджет на „Отворено общество“, докато тези помощи идват директно от бюджета на седалището в Ню Йорк, а понякога от бюджета на фондацията в Будапеща.

Няколко примера за мозъчните тръстове, директно създадени от „отворено общество“.

Нов български университет (НБУ) е най-големият мозъчен тръст, който Сорос е създал в България“. Използвайки едновременно позицията си на корифей на хуманитаристиката в България и на председател на институт „Отворено общество“ в София (1990–1997), професорът по класическа филология от Софийския университет Богдан Богданов създава през 1990 г. Асоциация за Нов български университет. През 1991 г., след гласуване в Българския парламент, НБУ получава статута на университет. Неговите първи стъпки са финансирани изключително от фондация „Отворено общество“, която е обявила, че един от приоритетите ѝ е да модернизира и да демократизира висшето образование в страната. НБУ се вдъхновява директно от модела на Central European University в Будапеща, създаден също от Сорос в родната му Унгария като център за разпределяне на ресурси за множество интелектуалци и членове на НПО в Източните страни, които се занимават с изучаване на прехода и на демократизацията.

НБУ не е считан за класически мозъчен тръст и не функционира като такъв. Неговата основна функция е образователната. Но така или иначе този университет има статута на НПО, която получава финансиране от чуждестранни донори и която, подобно на НПО, кандидатства в различни конкурси за проекти. НБУ основава Политическа академия за Централна и Източна Европа (PACE): курсове и конференции, предназначени за подготовката на бъдещите български политици в духа на идеите на демокрацията и на пазарната икономика, и участва в мрежата за проекти (в „демократичния бизнес“) на експертите на мозъчните тръстове. Последните често са канени като лектори или преподаватели, за да предават не традиционни или близки до темите за демократизацията и до мениджмънта на проекти материи. В управителния му съвет е не само Дими Паница, но също и Огнян Шентов, лидер на мозъчния тръст майка ЦИД.

Ето защо, въпреки че дейността му е предимно образователна ,НБУ често е считан за „академичен мозъчен тръст, който раздава дипломи“. Така НБУ се превръща в директен конкурент на Софийския университет, привличайки студенти и преподаватели чрез по-изгодни материални условия.

Както и Богдан Богданов, Георги Прохаски се задържа в продължение на седем години на един от ключовите постове в институт „Отворено общество“ в София – изпълнителен директор. По времето на политическата и икономическата криза (1996–1997) той е подтикнат директно от Джордж Сорос да създаде експертна група по икономика, за да „върне България в правия път на реформите и на пазарната икономика“. Така през 1997 г. той напуска поста си на изпълнителен директор и създава Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Този икономически мозъчен тръст се настанява в същата сграда, където е и институт „Отворено общество“, и получава директна и косвена помощ от фондацията: институционално финансиране, както и свързване с други донори и бизнес среди, които му дават поръчки и финансират проекти. „Георги Прохаски познаваше вече хора от важни институции, с които се беше срещал като директор на Института, личности от Световната банка и други“. Така ЦИР се превръща в център за ресурси за икономическата политика на правителството на СДС и в екип за писане на нови икономически закони и лобиране в тяхна полза.

Мозъчния тръст Европейски институт е създаден през 1999 г. по инициатива на Джордж Сорос и отговаря на политическия приоритет на съответния момент: създаването на екип, който да подпомогне правителството в изработването на план за дълготрайно икономическо развитие, във връзка с изискванията на процеса по присъединяването към Европейския съюз.

През 1999 г. България получи статут на официален кандидат за Европейския съюз, а на новото правителство му липсваше квалифицирана експертиза по европейските въпроси. Беше същинска катастрофа.

Програмен директор на институт „Отворено общество“, Николай Младенов става основен съветник на министъра на външните работи Надежда Михайлова, а после и директор, и съосновател на Европейския институт. Европейският институт продължава да бъде финансиран основно от „Отворено общество“ от бюджета, даван от делегацията на европейската комисия в София на фондацията за подпомагане на инициативи в областта на европейската интеграция.

Най-скорошното творение на фондация „Сорос“, „Червената къща“, създадена в контекста на една вече нормализирана държава, отговаря на нуждите от витрина на публичните дебати и на артистичните хепънинги на една столица, която все по-успешно се вписва в европейската модерност и нормалност. „Червената къща“ често предоставя сцената си на експертите на мозъчните тръстове. Директорката ѝ, която е бивша членка на екипа от Център за изкуствата „Сорос“ в София (артистичния филиал на институт „Отворено общество“), е съпругата на „експерт номер едно“ на българските мозъчните тръстове директорът на ЦЛС Иван Кръстев. „Червената къща“ не е мозъчен тръст, но тя осигурява излизането на интелектуалната продукция на мозъчните тръстове на публичната сцена.

Раждането ѝ отразява също прогресивното дезангажиране на институт „Отворено общество“ във финансирането на артистични и културни проекти в България – функция, която е била ръководена от Център за изкуства „Сорос“ в София. Това дезангажиране кара Сорос да насърчи създаването на НПО – деца на фондацията, които продължават нейната политика, но самите навлизат на пазара на проектите и прогресивно осигуряват други източници на финансиране, освен фондовете на Институт „Open Society“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар