// Вие четете...

Поведенчески модели

Децата като инструмент.

„Да зарадваш сина, значи да зарадваш майката.“

Децата като инструмент.

Съществуват много конкретни примери, в които жената използва децата си като инструменти за собственото си поведение. Ще посочим някои от тях:
1) Когато се стреми да забременее, за да задържи бащата на детето.
2) Когато използва децата си като заложници, за да принуди мъжа да действа според желанието й.
3) Когато в случай на раздяла със съпруга настройва децата срещу бащата, като им предава собствената си враждебност и фрустрация и ги използва като средство за натиск.
4) Когато ги използва с цел да събуди съчувствие или да получи чужда помощ.
5) Когато ги учи да мразят това, което и тя мрази.
Има и много други подобни примери, но ще се ограничим с горепосочените като повод за размишление.
Трябва да добавим към този анализ и факта, че жената се стреми да забременее не за да дава, а за да задоволи собствените си потребности.
Цялата саможертва около бременността, раждането, отглеждането и храненето на детето е отчуждена в своя генезис и развитие. В действителност това усилие е насочено в крайна сметка към нея самата, защото детето е само инструмент, използван да задоволи неосъзнатите потребности на майката.
Раждането се реализира не като един неегоистичен акт, даващ живот, а като мъчително доказателство за нейната женственост; има за цел не да даде на света ново същество, което да намери свой собствен път, а да го свърже със съдбата на майката, за да успокои незадоволените й стремежи. Поради тази причина развитието на децата е обусловено от невротичните ограничения, наложени от майката, с други думи, те обслужват нейното емоционално поведение, което се превръща в център на възпитанието им като хора. Именно затова новите поколения не са коренно по-добри от предходните; те се различават само външно, но не и същностно. Новото поколение не е нищо друго, освен различна форма на една и съща психологическа програма, въведена от майката и допълнена от обществото. Тя обаче не предполага унищожаването на тази програма съгласно собствените желания и индивидуалните виждания.
При едно по-свободно възпитание, основано върху ненамесата, очевидно положението не се различава значително от предходното, тъй като също е протест срещу родителите, проявяващ се в придаването на стойност на всичко, което е противоположно или различно от родителските норми. То също не предполага истинска възможност за избор, тъй като принудата е налице.
Решението в този случай е да се потърси такава система на възпитание, която да учи детето да мисли, за да прави само избора си и да поема отговорност за действията си.
Както вече посочихме, при жената майчиният инстинкт не съществува. Това може да накара много жени да се почувстват подценени, че им се отрича нещо, което според тях представлява висше същностно качество на жената. Истината обаче е, че отсъствието на този инстинкт представлява голямо преимущество, тъй като е и основната разлика между размножаването на животните и това на човека.
Инстинктът подтиква различните животински видове към еднообразно отглеждане на своето потомство. Орелът например възпитава малките си по един и същ начин, без да прави разлика между тях; прави това от незапомнени времена и ще продължава да го прави в необозримото бъдеще по същия начин. Поради тази причина неговите характеристики са неизменни, като той не се развива към по-висши форми на живот.
Тъй като жената е лишена от майчински инстинкт, тя има възможност да зачева и създава свободно нови индивиди, без да е привързана към един строг модел. По този начин тя разполага с две основни преимущества:
1) Свободна е да избира дали да бъде майка или не.
2) Свободна е да реши какъв тип майка да бъде съобразно с потребностите на своите деца.
Много важно е жената да разбере големите предимства, които й предоставя отсъствието на истински майчински инстинкт, тъй като именно инстинктивното създава повтарящото се еднообразие, докато човешкото същество е способно да достига, ако е подготвено за това, висши форми на развитие. Това предполага подходящо обучение за всяко дете, „рецепта за всеки един“, докато инстинктът представлява една-единствена „рецепта“ за всички.
Очевидно е обаче, че индивидуалното възпитание може да бъде постигнато от онази майка, която от своя страна също е била възпитавана по този начин или е постигнала своето развитие сама, използвайки правилните инструменти. Онази майка, която е отгледана и възпитана по инстинктивен начин, не е способна да използва по подходящ начин своя интелект за целите на своето израстване.
Както казахме, майчиният инстинкт не съществува, но има нещо, което го замества, и това е човешката културна програма, която за съжаление също води до еднообразие, като предлага колективни формули за възпитание и обучение.
Майките посещават специални курсове, за да се научат да отглеждат децата си, но там им се предлага една-единствена система, която да бъде прилагана еднакво към всички, с леки изменения в зависимост от културния модел на съответната страна.
Културното програмиране е изместило естествения инстинкт, но с незначителна преднина, тъй като е замърсило чисти по своя произход поведения, като не е постигнало основната си задача: овладяване на една по-висша степен на съзнание. Причината за този провал е обстоятелството, че то се е съсредоточило единствено върху развитието на разума, който е качество на нервната система и който без умелата насока на едно по-висше и зряло „аз“ представлява блуждаещо и непредсказуемо в своето поведение качество. По-развитият разум в никой случай не означава, че ще бъде използван за стимулиране на обществената еволюция, или пък за формиране на вътрешния свят на индивида – ключ към еволюцията на неговата вътрешна природа.
Една реализирала се като жена майка трябва да установи с детето си динамични отношения, като използва в достатъчна степен отстъпчивостта, за да задоволи неговите индивидуални потребности. Да видим какво ще се случи в обратния случай, тоест когато се прилага една обща „рецепта“. Нека си представим една властна майка, възпитаваща стеснителен син, когото в крайна сметка тя ще задуши психически, като му отнеме всякаква инициатива и стимул за развитие. Или пък същата тази майка с буен и непокорен син – случай, в който техните отношения ще се свеждат до безплодни сблъсъци. Да си представим също така това непокорно дете оставено на грижите на притеснителна, нерешителна и деликатна майка.
Повтарящите се действия, произтичащи от инстинктивното или от културната програма, не водят до развитие на вътрешната природа на човека – напротив, те действат като спирачки за еволюцията на човечеството. Те са статични, а не динамични; съответстват по-скоро на смъртта, отколкото на живота.
Необходимо е жената да осъзнае своите механично повтарящи се модели на поведение и да разбере, че това явление възпрепятства нейната еволюция; да се убеди, че за да се промени и да се реализира като жена, трябва да преодолее обичайните модели на поведение, защото в противен случай ще остане бездейна и пасивна, прикована към инерцията на статичното.
Може би основната характеристика на един отчужден индивид се състои в обстоятелството, че неговата способност за промяна е унищожена и той се намира в състояние на някаква психическа каталепсия, където еволюцията е невъзможна, освен ако не бъде събуден от този дълбок сън.
Обърнете внимание на факта, че всяко новородено дете идва на този свят приковано към оковите на психологичните потребности на майката, с една ипотекирана и манипулирана от човешките страсти съдба, без истинска свобода на избор.
Когато с умиление гледаме хубавото бебе на съседката, на приятелката или на жената, минаваща покрай нас, нека не забравяме, че това същество още с раждането си е приковано към майчиното отчуждение. Трябва да проумеем, че докато жената не се развие като „индивидуална личност“, вероятността за постигане на един по-добър свят е малка.
Трудността обаче е в това, че жената изглежда не проявява истински интерес да се еманципира от мъжа чрез индивидуални усилия, а сякаш желае да увековечи положението си на непълноценна и психологически уязвима личност.
Ако жената не направи нещо за собствената си еволюция, тя ще изпада във все по-голяма зависимост от мъжете, ще става все по-маскулинна, по-малко личност и повече „предмет“ и ще продължи да отглежда децата си по начин, който разрушава всички възможности за еволюция или оцеляване на човечеството.
Нека си спомним, че може да дава само онзи, който преди това е реализирал себе си. В ръцете на жените е да решат дали да продължават да бъдат самки, или да се превърнат в истински жени. Ако постигнат последното, те могат да станат „наставници на света“, една по-висша от майчината роля, възможност, която надхвърля чисто физическото. За тази цел обаче те трябва първо да сублимират егоистичната, дивата, алчната, безотговорната и престъпна част от своята личност, защото тя е примитивната и неосъзната съставка на човешкото същество. В противен случай ще бъдат безсилни да помогнат на децата си също да сублимират тази архаична енергия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар