// Вие четете...

Истината е в избора

Демографски различия в остаряването.

„И старостта не е страшна, ако младите помагат.“

Независимо, че средната продължителност при мъжете е по-ниска от тази при жените, трябва да отбележим, че през последните години продължителността на живота при мъжете се увеличава с по-бързи темпове, отколкото при жените. В резултат на това например в Англия се очаква намаляване на относителния дял на жените в стара възраст.

Настоящата тенденция на увеличаване на средната продължителност на живота в развиващите се страни отразява една тенденция в развитите страни, характерна за тях в предишни години. Това означава, че в развиващите се страни е много вероятно да наблюдаваме увеличаваща се разлика между продължителността на мъжете и жените (Gist and Velkoff 1997). Те ще продължават да изпитват „феминизация на живота на по-късните етапи” и без съмнение ще посрещат същите проблеми като растяща бедност и влошено здраве на старите жени. Което допълнително се утежнява от намаляването на големите между генерационни домакинства, преобладаването на по-малки семейства, миграцията, водеща до намаляване на възможностите да се намери кой да се грижи за старите хора, мнозинството от които жени.

В този глобално проектиран джендър дисбаланс, съществуват и по-нататъшни сложни аномалии. Например, очаква се политиката на Китай за „еднодетно семейство” да доведе до „неестествен” джендър дисбаланс със съотношение 120 момчета на 100 момичета родени през 2000. (Li et al. 2007). Когато тези млади мъже пораснат и имат намерения за брак и партньорство, това ще има последствия върху демографското поведение. Освен това няма да има необходимият броя млади мъже и жени които да работят, за да издържат старите хора.

Дисбаланс по възраст и пол. „Най-старите стари” са най-голямата група от населението, чийто относителен дял непрекъснато нараства. Това са хората над 80 г. възраст и тази тенденция е вероятно да се запази и в бъдеще. Глобално броят на онези, които са над 80 г. се очаква да нарасне от 69 милиона през 2000 г. до 379 милиона през 2050 г. Последиците от този бърз растеж на „най-старите стари” са много и вероятно ще имат значително въздействие върху социалната политика и планиране на мерки, такива като нарастващата необходимост от осигуряването на средства за пенсии и други средства за покриване на разходите за по-дългия живот на хората. Процентът на жените над 80 г. възраст е по-малък в развиващите се страни, но се очаква техният брой да нараства по-бързо от тези в развитите страни. Както беше отбелязано попреди, жените е по-вероятно да имат увреждания и влошено здраве в късния етап от живота си, така че увеличаването на броя на жените в тази възраст несъмнено ще доведе до нарастване на потребностите им за достъп и използване на медицински услуги.

Нарастване на относителния дял на несемейните и бездетни стари хора. Намаляването на раждаемостта, увеличаването на стерилитета, промяната на социалните норми, свързани с развода и разделянето на семейните двойки води до нарастване броя на жените и мъжете без семейна подкрепа в късния живот. Броят на бездетните мъже и жени нараства, по-специално в Европа и Северна Америка, но също в Латинска Америка и Югоизточна Азия. Това има значителни последствия особено по отношение на разходите за здраве и социални грижи в дългосрочен план.

Ако голям брой население се нуждае от дългосрочна грижа както в общността, така и в жизнената среда, и това население се увеличава, има необходимост от увеличаване броя на хората, които да се грижат за тях, които, ако сегашната тенденция в световен мащаб продължи, е по-вероятно да са жени и мигранти от по-слабо развитите страни. Това ще бъде последвано от ефекти за дългосрочната грижа за старите хора в по-слабо развитите в икономическо отношение страни.

Има полови различия в последиците от бездетността. Бездетността на никога не женилите се мъже е с по-неблагоприятни последици в сравнение със старите жени, защото те (мъжете) е по-вероятно да имат по-малки социални мрежи за взаимопомощ отколкото жените и е по-вероятно да изпитват социална изолация.

В същото време бездетните никога неомъжени жени е по-вероятно да са по- образовани, със стабилна професионална кариера и затова с по-голям достъп до доходи и пенсии в стара възраст, отколкото жените, които имат деца. Бездетните двойки е по-вероятно да са финансово в по-добро положение при пенсиониране заради двойните доходи.

В заключение, трябва да кажем, че през последните три десетилетия включването на пола като социално измерение в полето на изследването на остаряването става все по-забележимо. Феминистката перспектива търси да доразвие ранните теоретически рамки на остаряването с фокус върху проблемите на жените и получава критика заради неглежирането на мъжете. По-късните феминистки подходи засилват разбирането за необходимостта не само да бъдат включени мъжете, но да бъде отчетено и значението на половите отношения успоредно с другите измерения, които се пресичат с възрастта като етнос, раса, класа и сексуална ориентация.

От гледна точка на „джендъра” в късна възраст се очертават области, които преди са били неглежирани като промяна в природата на социалните връзки в късния живот и липсата на изследвания на старите мъже и мъжката идентичност. Разширяването на съществуващите социологически изследвания от младите към старите отваря по-нататъшни пътища и начини да се изследва как пола и остаряването се пресичат в по-късния живот в такива области като контрола на тялото, поддържането на тялото и как „социалното” влияе върху тялото като реакция в ейджистко поведение. Макар да има предизвикателства пред бъдещи изследвания на остаряването, не трябва да ни плашат проблемните аспекти в едно нарастващо глобално остаряващо население. Би било стъпка назад, ако този процес се концептуализира като „бреме”, особено ако голямото мнозинство от ”най-старите стари” са жени. Един начин да се избегне това е да се поддържа джендър фокус върху всички измерения на остаряването. Когато адресираме проблеми, свързани със остаряването и живота в късна възраст, това означава твърдо да се остави в центъра на вниманието полът заедно с етноса, расата, сексуалността и класата. Уместността на такъв подход е демонстриран в рамките на настоящата политика, която акцентира върху „активното остаряване”. Твърди се, че мъжете и жените трябва да бъдат различни обекти на изследване и политика, когато става дума за специфични заболявания. Предимството на такъв подход за проблемите на остаряването е илюстриран от световната здравна организация по отношение на глобалното остаряване. „Джендър” анализът трябва да бъде прилаган без значение от задачата, която се преследва, затова и политиките на адресиране на проблемите, които въздействат върху старите хора, трябва да бъдат популяризирани с разбирането, че мъжете и жените поотделно и заедно могат да преживяват старата възраст по много различен начин”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар