„Каквито са офицерите, такава е и войската.“

Независимо от крайната ограниченост на своите сили и средства, и съвършено не съразмерното превъзходство на турския флот, Руския Черноморски флот активно и успешно е водил самостоятелни действия на море и, освен това е оказал съдействие на руските сухопътни войски в техните бойни операции.

Един от примерите на активни действия на руския Черноморски флот на първия етап от войната бил боя на руския параход „Вест“ с турския броненосец корвет „Фетхи Буленд“.

„Вест“ бил построен още през 1858 година и не бил голям параход с водоизместване от 1800 тона с парен двигател от 150 конски сили. Въоръжен бил с пет 6 дюимови мортира, две 9 фунтови и едно 4 фунтово оръдие, две скорострелни пушки Енгстрема и две същите такива пушки Гатлингс. Освен това, на парахода на два негови катера имало мини. Екипажът на „Вест“ се състоял от 16 офицера и 118 човека в командата.

„Фехти Булед“ значително превъзхождал „Вест“ по скорост на хода, имал броня и бил въоръжен с две оръдия на носа и на кърмата с калибър 10-11 дюйма, с четири башневи оръдия с калибър 7 дюйма и няколко оръдия с калибър 4-5 дюйма.

На 22 юли „Вест“ се отправил в обичайно крейсерство към бреговете на България. Към 7.30 на 23 юли от „Вест“ забелязали кораб. Тъй като времето било мрачно, капитана на „Вест“ тръгнал на сближаване за опознаване с кораба и скоро открил, че неизвестния кораб бил турския броненосец „Фехти Буленд“. Особено предписание строго изисквало, от капитана на „Вест“ по всякакъв начин да избягва влизането в бой с турските броненосци и въобще с добре въоръжените турски кораби, но в дадения случай да се отклони от боя не му се отдало.

„Фехти Булед“ вдигнал флаг и произвел изстрел. „Вест“ отговорил със същото и обърнал курса назад. Много по-бързия броненосец започнал да застига „Вест“. Водейки непрекъснат огън от оръдията както от главния калибър, така и от 7 дюймовите оръдия. „Фехти Булед“ за кратко време причинил на „Вест“ големи повреждания. Била пробита горната палуба, бил унищожен мортира, пречупен щуртросът, и накрая се запалила жилищната палуба. Екипажът понесъл големи загуби, но не паднал духом. Лейтенант Короткой, ранен от 17 осколки и обгорен от взривовете на неприятелските бомби, продължавал да насочва оръдията, докато отново не бил ранен от осколка в лицето. Боцман Власов и комендорите не се отделяли от оръдията, без да обръщат внимание на силния турски огън. Рулевите управлявали руля, така както в мирно време, не обръщайки внимание на всичко случващо се около тях.

Пожарът се отдало да бъде потушен. “Вест“ енергично отговарял на броненосеца със своя артилерийски огън, а от дистанция 700-800 м – стреляли и с оръжията. В края на краищата на „Вест“ са успели да попаднат с бомба от мотрис в башнята на броненосеца и да унищожат неговото носово оръдие от главния калибър. На „Фехти Булед“ из под палубата се появила пара или дим и било ясно видимо смущението на екипажа. Броненосецът започнал да изостава, след това променил курса и скоро се скрил от поглед.

Целият бой, провел се не далече от румънския град Кюстенджа, продължил пет часа и струвал на екипажа на „Вест“ загуби от 33 човека убити и ранени; от това число 7 човека били офицери.

През септември над командира на „Фехти Булед“ капитан Шукри бей било произведено формално следствие за изясняване на причините за неговото бягство.

Героизмът на руските моряци и примерното самоотвержено поведение на офицерите от „Вест“ довели до победа в такъв неравен бой, където, всичко показвало за сигурната гибел на „Вест“.

На първия етап от войната имали място също два първи опита на С.О. Макаров, който атакувал турските кораби с минните катери.

Първия опит бил предприет от Макаров против турските военни кораби, стоящи в Батумския рейд. „Когато в града се разнесъл слух, – написал историка на руския Черноморски флот във войната 1877-1878 година Чубински, – че параходът „В кн. Константин“, по усиленото и настойчиво ходатайство на лейтенант Макаров било разрешено да се появят в морето, то много намирали плана, замислен от лейтенант Макаров и неговите другари, съвършено за безумен, за невъзможна химера, и предричали на парахода неминуема гибел. И действително, планът изглеждал неосъществим. От Севастопол до Батуми, където се насочил „В кн. Константин“ имало две денонощия преход; преди още да се добере до целта на своето пътешествие, той във всеки един момент рискувал своята сигурна гибел“.

Мрачните пророчества не се оправдали. Под умелото управление на Макаров „Константин“ скрито достигнал на 13 май 1877 година до Батумския рейд, където стояла турската ескадра, и спуснал на вода минния катер „Чесма“ за атака на турските стражеви кораби. Лейтенант Задарени, командир на „Чесми“, удачно подвел мината под турския стражеви кораб, но мината не се взривила заради отказ на запалката. Опитът за минна атака в първия път не се увенчал с успех.

Втория път Макаров осъществил атака на 11 юни 1877 година в Сулинския рейд, където по данни от разузнаването се намирали четири турски броненосеца. Освен катерите на борда, Макаров взел още два минни катера (№ 1 и № 2) зад себе си на буксир на „Константин“. Турската ескадра от три броненосеца и един стражеви параход стояли на рейд под пара и били обкръжени с бонови заграждения; тези мерки за предпазване се явявали пряк резултат от първата минна атака на Макаров в Батумския рейд; даже в бъдещ неуспех този първи опит силно разтревожил турците. „Чесма“ обаче оплел своя винт в буксирното въже и не можел да атакува. Същото се случило и с другите три минни катера – от силното вълнение на морето те били заливани от водата и в същото време се омотали в рибарски мрежи. Лейтенант Рождественски на минен катер № 2, заглушил шума от машината с брезент, и в тъмнината незабелязано се приближил до турския броненосец „Иджалие“ преминал през боновото заграждение, но мината се взривила преждевременно, на някакво разстояние от броненосеца, Турците открили по минния катер огън, пробили тръба, прекъснали щуртроса; от преминаването на боновото заграждение в носовата подводна част на катера имало 16 скъсани нита, но независимо от това, към 5.00 минния катер бил вече на борда на „Константин“. Да взривят „Иджалие“ се отдало само на лейтенант Пущин с минен катер № 1; при това, катерът получил такива повреди, че се принудили да го потопят. Турския броненосец корвет „Иджалие“ получил при взрива на мината от минния катер № 1 такива повреди, че по нататък той вече не могъл да вземе участие във военните действия.

Освен в минните атаки, активни действия руския Черноморски военноморски флот взел участие в крайцерските операции против турските транспортни и търговски кораби.

Освен Черноморския военен флот във войната взели участие, както вече беше споменато и руските флотски команди на Дунав. Веднага след форсирането от руските войски на Дунав те имали успех с два турски кораба. На 28 юли 1877 година турския минитор „Хавзи Рахман“ и турския въоръжен параход излезли от страната на Рущук и се опитали да достигнат до понтоните при Систово. Преминаването било в пълна сила и навлизането в района на турски въоръжени съдове застрашавало преминаването на руските войски. Независимо от оръжейния и артилерийския огън на сухопътните войски, и двата турски кораба продължили упорито да се придвижват към Систово. В този момент насреща им излезли три минни катера – „Петър Велики“, „Опит“ и „Генерал адмирал“. Въпреки открития по тях огън от турските съдове, руските катери продължили да се сближават за атака. Това безстрашие на руските моряци така подействало на турския капитан на „Хивзи Рахман“, че той не издържал и се върнал в Рущук. Неговия пример последвал и парахода. Безопасността на преминаването била осигурена.

От активни самостоятелни действия турския военен флот се въздържал в крайцерски военни операции против руското каботажно корабоплаване. Мащабите на тези операции не били големи – на турските крайцери се удало да завладеят само няколко малки търговски съда.

Значително повече участвал турския военен флот в осигуряването на морските десанти на Кавказкото крайбрежие на Черно море, макар и тук да не е имал големи резултати. Турския черноморски флот прикривал през май и юни стоварването на турската пехота и на кавказките емигранти, а също и бомбандирал постовете в Николая, Очемчери, Гудаути, Сухуми. В края на юни ескадрата на Гобарт паша бомбандирала без защитната Впатория и няколко други пункта.

Като цяло в първия етап на войната действията на турския черноморски флот били много ограничени по мащаб и дали много незначителни резултати.