// Вие четете...

История на българите

Действия на Предния отряд зад Балкана 1877.

„По-добре успех в малкото, отколкото провал в голямото.“

В деня на боя на отряда на Шилдер под Плевен, на 20 юли, Предния отряд почивал в Казанлък, изчаквайки да пристигнат частите, останали в Хаинкиой; охраната на последния взели върху себе си изпратените от Радецки войски. От тук Гурко се обърнал към главно командващия с нов вариант на своето предишно предложение – „да остави в Казанлък част от българите с 8 планински оръдия, а с останалите войски да се придвижи към Адрианопол”.

Отговорът на главно командващия, получен на 22 юли, съдържал искане, щото пехотата да не се придвижва по нататък в долината на река Тунджа, но пък се заповядвало да се усили дейността на кавалерията. В същия този ден е било получено предписание от щаба на армията, в което се забранявало пехотата да напуска Казанлък, съобщавало се за неуспеха под Плевен и за това, че от 24 юли може да се очаква пристигането в Адрианопол на предните части от турската армия на Сюлейман паша, превозени по море от Черна гора.

За Предния отряд се създала съвършено нова обстановка. Във връзка с неуспеха под Плевен не можело да се очаква незабавното преминаване на Балкана от главните сили на Дунавската армия. Появяването на армията на Сюлейман паша създавало заплаха не само за Предния отряд, който сега не можел да разчита на поддръжка от своите главни сили, но и за завзетия от руските войски Шипченски проход.

Тази обстановка поставяла пред Гурко задача да прегради пътя на войските на Сюлейман паша на север към Балкана. За това е трябвало здраво да се заемат Балканските проходи от пехотата и артилерия и да се опита да задържи армията на Сюлейман паша. Гурко от възможните решения на задачата избрал последния, но и то било половинчато.

Положението на турските войски към 23 юли било следното: при Филипопол се намирали 7 табора с батареи под командването на Халюси паша, дошъл тук напускайки Шипка; при Ени Загри били разположени 12 табора, 3 ескадрона, 1500 черкези и 4 батареи под командването на оглавяващия цялата отбрана на Балкана Реуф паша; на него му се подчинявали 6 табора, разпръснати на малки отряди на изток от Ени Загри; Сюлейман паша пристигнал на 22 юли по железницата от Деде Агач (на Егейско море) в Адрианопол с три главни табора. В Деде Агач Сюлейман паша получил известие за назначаването му за главно командващ на всички балкански войски. Военния министър на Турция му поставил задача да не даде на руснаците да съберат големи сили на Балканите и да заплашат армиите на Осман паша и Ахмет Еюб паша; за това на първо място е трябвало да изгони руснаците от зад Балкана и от планинските проходи. Изхождайки от поставената задача, Сюлейман паша в качеството си на главно командващ на Балканската армия издал предварителна заповед на Хюлеси паша и Реуф паша да се присъединят към него.

Всички тези данни били известни на Гурко преди вземането на решението да повреди железницата.

На 24 юли Казанския драгунски полк около обяд пристигнал до Кечерли, Каяджик, запалил станцията, взривил постройките на станцията и към 12.30 започнал да се изтегля към Ески Загри. Астраханския драгунски полк започнал взривните работи при станцията Карабунар около 10.00 на 24 юли. Били разрушени 5 моста, 4 тунела, изгорена полупоставка, прекъснат бил телеграфа, на няколко места били снети или унищожени релсите; огромно съдействие на руските войски оказали живеещите наблизо българи; те помагали при разглобяването, разхвърлянето и превозването на релсите на далече, палели траверси.

Повреждането на железницата е можела да повлияе на придвижването на войските на Сюлейман паша само в този случай, ако то е ставало някъде между Деде Агач и Адрианопол или в краен случай при Адрианопол. Освен това, разрушенията били нищожни, особено при Кечерли – Каяджик, и те можели бързо да бъдат поправени.

В същото това време взетото от Гурко решение провалило други, много по-важни задачи. Към числото на такива задачи трябва да се отнесат организацията на отбраната на Шипка и провеждането на дълбоко и на широк фронт разузнаване на противника. Задържането на войските на Сюлейман паша най-добре е можело да се изпълни с активни действия на конницата по фланговете и в тила на противника, нападайки ги и ги размотавайки постоянно. Нищо такова не било направено. Шест батальона само си губили време при Казанлък, четири – при Ески Загри, в това време те можело да бъдат използвани за укрепването на Шипка. Два кавалерийски полка, за кратко били изпратени напред, бързо пристигнали, докато останалата конница бездействала. Причината за такова странно използване на силите на отряда може да се види само в пълното неведение на руското командване относно силите и разположението на противника; с това се обяснява и разположението на целия отряд ешелониран в дълбочина по групи за оказване на поддръжка, в случай на среща с противника, … два кавалерийски полка, които и се явявали единствените представители на „активни” действия.

Най-положителните резултати от действията на Предния отряд на 22-24 юли, били някакви данни за противника, получени по пътно, при повреждането на железницата. Но тъй като данните били получени не в процеса на специално организирано разузнаване на противника с всички сили на конницата, то те носели случаен, откъслечен характер и не можели да дадат на Гурко пълна представа за противника, за неговите сили и действия. Изяснено било, че в района на Семенли, Карабунар се намират 12-14 табора, че в Ески Загри турската пехота не е много, че има малко артилерия.

На основата на такива оскъдни данни, подкрепени от разно речевите разкази на местното население, Гурко построил широка хипотеза за силите на противника и предложил на главно командващия два варианта за действие.

Гурко написал: „При станция на железницата Карабунар се събира армията на Сюлейман паша, чиято численост достига до 20000 човека… Към настоящия момент тя все още не се е събрала напълно, но колко е именно не е известно. Вземайки под внимание, че нощни влакове не се движат повече от седмица, че турските вагони са много малко и първите ешелони неотдавна започнали да пристигат в Карабунар – и аз предполагам, че ще е необходимо още време, за да се успее да се събере цялата армия.. На възел от железницата Семенли – Търново сега се намират около 6000 човека.. Артилерията още не е много: в двата лагера всичко има 10 оръдия, изглежда, че всички са планински. В Чирпан се събира мустахфиз и шипченски бегълци.. В Ени Загри турска войска е останало доста малко, тъй като голяма част от войските там са се прехвърлили в Карабунар”. По нататък той помолил в подкрепа една бригада пехота с една 8 фунтова батарея, Гурко предложил: „От всичко горе изложено е видно, че настоящата минута е най-удобната за разбиването на части, събиращата се армия на Сюлейман паша; след няколко дена войската, сега намираща се в долината на Тунджа ще бъде вече недостатъчна; а след 5-6 дена армията на Сюлейман паша ще стане вече за нас опасна, по особеност вземам под внимание разпръснатостта на нашите сили”. На всеки случай ако главно командващия не се съгласи с тези варианти за настъпателни действия, Гурко предложил отбранителен вариант. По този вариант Предния отряд е трябвало да се съсредоточи в Ески Загри, а 1-ва бригада от 9-та пехотна дивизия, заемаща Хаинкиой, – преминавайки в Ени Загре. Преминавайки в Ески Загре и Ени Загре към отбрана, руските войски биха прикрили и намиращия се зад тях Шипченски и Хайнкиойски проходи.

Главно командващия изпълнил молбата на Гурко за усилване на Предния отряд, отделяйки му 1 бригада от 9-та дивизия (генерал Бореш) с батареи и указвайки при това, че тя „може да бъде употребена или за нападение на Ески Загре или за усилване на войските в Казанлък”, но при това не дал оценка на нито единия от вариантите на Гурко, и последния получил свобода на действие.

Към момента на получаване на отговора на главно командващия настъпателния вариант отпаднал, тъй като на Гурко не му оставало време за неговото осъществяване. Гурко започнал да се готви за отбранителния вариант.

Ески Загре още по-рано бил завзет от част от силите на Предния отряд (4 български дружини, 14 ескадрона и сотни с 12 оръдия). Гурко решил да остави в Ески Загре две роти българско опълчение и сотня казаци, а с останалите сили от Предния отряд и с бригадата от 9-та пехотна дивизия да завладее Ени Загре.

На Ени Загре Гурко е придавал особено значение. Първо, той считал, че в Ени Загре може да предотврати съединяването на армията на Сюлейман паша с Източната Дунавска армия за съвместно настъпление на Търново, за възможността за което Гурко предупреждавал щаба на Дунавската армия. Второ, Гурко разчитал, че ако Сюлейман паша тръгне не към Ени Загре, а към Ески Загре, така от Ени Загре може да му се нанесе флангов удар.

Изхождайки от такава оценка, а също от това, че по данни на разузнаването, на 28 юли Ени Загре е била заета от шест табора, Гурко взел решение да настъпи към града в три колони.

Дясната колона под командването на племенника на царя, херцог Н.М. Лейхтенбергски, се съставяла от 3,5 дружини от българското опълчение, 12 ескадрона, 2 сотни и 12 оръдия, към 29 юли пред нея стояла задачата да излезе от Ески Загре и, да настъпи към Ени Загре, преминавайки през Дълбока. Средната колона под командването на генерал майор Цвецински в състав от 4-та стрелкова бригада с 16 оръдия на 29 юли е трябвало да излезе от Казанлък и да премине през Чайнакчи; при тази колона се намирал и Гурко. Лявата колона под командването на командира на 1-ва бригада от 9-та пехотна дивизия генерал майор Борейши в състав от една бригада с 16 оръдия трябвало, оставяйки един батальон в Хаинкиой, през Оризари да пристигне в Лиджи.

Силите на противника се разполагали по следния начин: към 28 юли армията на Сюлейман паша вече е завършила съсредоточаването си в Карабунар; там се намирали 41 табора (над 20000 човека), 2 ескадрона, 4 батареи и значителни сили от не регулярна конница; Реуф паша съсредоточил в Ени Загре 15 табора, 1 ескадрон, 4 батареи и 600 конника от не регулярната конница, а Халюси паша в Чирпан – 8 табора, 1 батарея и 150 конника от не регулярната конница. Не само количествено, но и качествено най-силна била войската на самия Сюлейман паша; в болшинството това били обстреляни и добре сплотени войски, участници във войната с Черна гора. Във войските на Рауф паша и Халюси паша много от таборите били от мустахфиза; освен това, при Рауф паша 4 табора били въоръжени с пушки, зареждащи се през дулото.

За Сюлейман паша най-близката цел на действията на всичките три групи от своята Балканска армия била да се завладее Ески Загре, назначавайки настъпление за 29 юли с трите колони.

На Дясната колона на Рауф паша било заповядано да напусне Ени Загре, оставяйки там три табора, към Арабаджикиой на река Сиютли, където е следвало тя да се съедини със средната колона. Средната колона под командването на Сюлейман паша е трябвало да се придвижи от Карабунар към Арабаджикиой. Лявата колона на Халюси паша е трябвало от Чирпан да се придвижи до Араб Махле.

И така, към 29 юли се създало доста своеобразно положение. Руските войски очистили Ески Загре, където се насочвала армията на Сюлейман паша, а турската войска правела същото по отношение на Ени Загре.

По нататък събитията се случили по следния начин.

На 29 юли конния патрул на Лейхтенбергски се сблъскал при Карабунар и Баясли с авангарда на Рауф паша, но сблъсъкът се ограничил само с престрелка между предните части, след което руската дясна колона пренощувала при Дълбоки, а колоната на Реуф паша – при Карабунар.

Във вечерта на 29 и към 1.00 на 30 юли Лейхтенбергски получил от своето разузнаване донесение за това, че крупни сили на турците се придвижват през деня от Карабунар към Ески Загре и към вечерта главните им сили достигнали Арабаджикиой, а конницата – Кадикиой. Опитите да се свърже с Гурко през хребета Караджадат завършили с неуспех, тъй като преминаването през този хребет при Дълбоки се оказал непригоден за движение. В тези условия обстановката изисквала от Лейхтенбергски да вземе самостоятелно решение. Най-правилното, по всяка вероятност, би било да се върне с всички сили на Дясната колона към Еаки Загре и да я приведе в състояние на отбрана с идеята да се задържи там до идването до Ески Загре на главните сили на Гурко. Такова решение се подсказвало от важността на Еаки Загре, намиращ се на прекия път от Арабаджикой към Шипка.

Лейхтенбергски не намерил в себе си мъжество за вземане на смелото и отговорно решение, бивайки в разрез с по-рано поставената задача. С разсъмването на 30 юли той заедно с дружините от българското опълчение и артилерията се върнал в Ески Загри, а кавалерията придвижил в съответствие с предишната задача към Ени Загре. Отивайки на такъв компромис, Лейхтенбергски разделил силите и намалил възможностите за успешно решаване както на предишната, така и на новата задача. Сутринта на 30 юли руската конница се сблъскала с главните сили от колоните на Рауф паша, които по неясни причини се движели не към Арабаджикиой, а към Ески Загре. В същото време разузнаването погрешно донесло на херцог Лейхтенбергски за отстъпление на Сюлейман паша от Арабаджикиой към Карабунар. На основание на тези донесения Лейхтенбергски снел вече разположените на позиции при Ески Загре българските дружини и се придвижил с тях за поддържане на своята конница. Лично пристигнал при конницата херцогът Лейхтенбергски се убедил в това, че силите настъпващи тук от турски войски били от 8-10 табора с 12 оръдия и при вида на това, даже при поддръжка на 4 български дружини, да се удържи настъплението било невъзможно. Поради това той отправил 2 дружини обратно към Ески Загре и заповядал да подготвят около града позиции с фронт на изток, за да посрещнат на тях руската конница и двете дружини ако турците ги притиснат.

В същото това време докато херцог Лейхтенбергски се мотаел от една страна към друга със своите войски от Ески загре към Ени Загре и обратно, турските колони се придвижили напред. Войската на Сюлейман паша напуснала на 29 юли Карабунар с голямо закъснение и към нощта успели да достигнат едва до Арабаджикиой. Силно се задържала в този ден също и войската на Халюси паша. Войскови обоз турските войски почти на са имали. На 30 юли войската на Сюлейман паша едва към 15.30 достигнала главните сили до Арабаджикиой; войската на Халюси паша също се задържала, а колоната на Рауф паша се задържала от конницата на дясната руска колона, чувайки от към тила си звуците от боя двете останали колони на Гурко се придвижвали вяло и към стъмняването се разположили да нощуват при Джуранли.

Сюлейман паша решил да атакува Ески Загре на 31 юли, не дочаквайки идването на Халюси паша. По негови разчети, Ески Загре била завзета от „силна дивизия на руснаците”. Тази оценка за противниковите сили на руснаците не отговаряла на действителността и произхождала заради слабостта на турското разузнаване. Регулярна конница Сюлейман паша не е имал, черкези и башибозук за разузнаване не са били подходящи, а по заявление на самия Сюлейман паша нито един българин не се съгласявал да му служи. Основната идея за атака се свеждала до удар от юг в съчетание със завземане на руските позиции. На десния фланг трябвало да атакува 2-ра бригада на Раджиб паша, в центъра – 4-та бригада на Шукри паша, а на левия фланг – 3-та бригада на Вейсел паша; зад 4-та бригада на втора линия трябвало да настъпи 5-та бригада на Ариф паша, а зад нея, в общия резерв, 1- бригада на Салил паша.

Схема 18. Район на действие на Предния отряд на Гурко зад Балкана през юли 1877 година и план за действие на страните на 30 юли.

Независимо от успокоителните данни на разузнаването Лейхтенбергски разбирал, че е попаднал в затруднено положение. Но той не намерил нищо по-добро, да донесе на Гурко за своята „болест”. Късно вечерта на 30 юли Гурко съобщил за изпращането за неговата смяна генерал майор Раух и за това, че средната и лявата колона имали успех в боя в Ени Загре и че той, Гурко, ще пристигне на 31 юли на помощ на първата колона.

Към сутринта на 31 юли в Ески Загре се намирали само 2-ра и 5-та дружини от българското опълчение с четири планински оръдия и две сотни от казаци; този незначителен отряд не бил успял даже да приготви отбранителните позиции, тъй като пристигнал в Ески Загре едва привечер на 30 юли. Било решено, 2-ра и 5-та дружина да заемат позиции в лозята на западния и южния край на града; от източната част града се прикривал от останалите сили на първа колона, разположени при Айданли; Промеждутъкът между 2-ра и 5-та дружина е бил зает от две сотни от 26-ти Донски казашки полк. За осигуряване на десния фланг Лейхтенбергски изпратил 9-ти Казашки драгунски полк, за осигуряване на левия – 8-ми Астрахански драгунски и 9-ти Киевски хусарски полк с конна батарея на Ореус.

Оръдеен огън турците открили около 9.00, и скоро след това с гъста турска верига тръгнали в настъпление към Ески Загре на фронт почти от шосето на Ени Загре до пътя за Чирпан. Настъплението се съпровождало от силен оръжеен огън. В това време бригадата на Вейсел паша започнала движение с цел овладяване на десния фланг на 2-ра дружина. С завързването на боя Лейхтенбергски изпратил към Ески Загре от Айданли 1-ва и 3-та българска дружина с взвод от 10-та Донска казашка батарея; когато тези дружини пристигнали до назначените им позиции на левия фланг, разположени на югоизток от града, турското настъпление вече е било в пълен ход и те едва успели да заемат мястото.

Условията за отбрана станали тежки. По силата на спешност по заемането на отбрана за каквото и да е окопаване не можело и да става дума. Местността пред фронта била закрита, стеснявала обзора и обстрела. Целия фронт на отбрана, достигал 5 км, защитавали го едва 3500 човека. Сюлейман паша в боя под Ески Загре включил от 12000 до 15000 човека и по този начин, разполагал с над три – четири пъти по-голямо числено превъзходство.

Решението за подготовка на отбраната от и югоизток на града взел Столетов. Било необходимо градът да бъде удържан до последна крайност заради това, щото да се даде възможност за изтегляне на север на българското население на Ески Загре и намиращите се там български бежанци, а също така да не се загуби от поглед пътя за Ени Загре, по който в най-скоро време трябвало да пристигнат главните сили на Предния отряд; на Столетов не е било известно, че Гурко е влязъл в бой с Реуф паша и няма да може скоро да пристигне. Удържайки града, руските войски по този начин прикривали и своя единствен път за отстъпление към Казанлък през Дервентската клисура, разположена на километър източно от града.

Схема 19. Бой при Ески Загре и Джуранли на 31 юли 1877 година.

Цялата позиция била разделена от Столетов на две части: десния фланг командвал полковник Депрерадович, левия – полковник Толстой. Столетов с щаба се намирал зад централната позиция, след 2-ра и 3-та дружини. Но в разгара на боя цялата тежест на управлението легнала на началниците на двата фланга и на частните началници.

Първите атаки на турците били насочени срещу десния фланг. Една след друга те били отразявани от огъня на артилерията и пехотата, действуващи изключително съгласувано. По времето когато 2-ра и 5-та дружина водели огъня по предните вериги на противника, планинските оръдия на поручик Гофмейстер и Константинов поразявали резервите, следващи след веригите в сгъстен строй; когато пехотата не се справяла, артилерията пренасяла огъня на предните части на противника и стреляла с картеч.

Главните си усилия турците съсредоточили по позициите на левия фланг, прикриващ пътя на Ени Загре и Казанлък. Въвеждайки свежи резерви, турците удължавали своя десен фланг и все повече завземали края на левия фланг на руските войски. Тук се наложило да се отразяват атаките не само с огън, но и с контра атаки, тъй като при ограничения обстрел турците се придвижвали почти плътно до отбраняващите се вериги. В контра атака преминавала 3-та дружина, два пъти контра атакувала първа дружина, блестяща контра атака провели астраханците драгуни. Но скоро всички резерви на отбраната се изчерпали, турските атаки не преставали. Създала се заплаха за завземане на пътя за изтегляне и за обкръжение. 1-ва и 3-та дружина около 13.00 били принудени да започнат изтегляне. На 2-ра и 5-та дружина, на които било заповядано още преди обяд , започнали да се изтеглят малко по-рано; това било напълно своевременно, тъй като от запад тях ги обхождали войските на Вейсел паша.

Поручик на 5-та дружина Павлов бил тежко ранен. Когато опълченците искали по град от куршуми да го изнесат, той за избягване на излишни загуби се отказал от това категорично. Турски офицер една след друга отрязал първо двете му ръце, след това и главата, а турските войници вдигнали тялото на Павлов на щиковете си.

Подполковник Поликарпов, адютант, бил ранен в челюстта, но обръщайки внимание на това, целия в кръв, давал заповеди, стараейки се ясно да изговаря думите.

Щабс капитан Усов бил ранен в крака. Не обръщайки внимание на това, той се опитвал да поведе опълченците в контра атака и го ободрявал, но след това бил убит на място с два куршума в главата.

Подобни пример е имало много. Но не от един само героизъм младите български войни вземали пример от руснаците. Те се учили от тях на беззаветна взаимна поддръжка на пехотните части, самоотвержената работа на взаимодействащите си пехота, артилерия и конница. Когато по времето на контра атаките на 3-та дружина нейния фланг се оголил и турците започнали да го заобикалят, 1-ва дружина по почина на своя командир незабавно преминала в контра атака и отблъснала противника. Българите опълченци видели прекрасните действия на артилерията на Ореус и Константинов, издръжливостта на храбрия драгун полковник казака Белогрудов, храбрата контра атака на астраханците, видели и разбирали цялото велико значение в боя на взаимодействието и взаимната поддръжка на родовете войски.

Следвайки примера на руснаците, дружините на младото българско опълчение, за първи път попаднали в сериозен бой под Ески Загре, се показали в най-добра си страна. Колкото и да бил силен огъня на турците, дружините твърдо се държали на своите позиции, а в контра атаките влизали с пеене на своите любими песни – „Напред юнаци, на бой да вървим” и „Шуми Марица”.

Изтеглянето към Казанлък, явяващо се единствен способ за избягване на пълния разгром на неголемия отряд при Ески Загре било направено образцово, макар и да било извършено в изключително тежки условия. Особено трудно било на войските от десния фланг, пътя за оттеглянето, на който минавал през града, а българите вече го напуснали, Константинов с огъня на своите планински оръдия самоотвержено отблъсквал навлизащите турци; някои изстрели с картеч били от упор, на разстояние от 30 метра. В това време опълченците правели на улиците барикади и с огън задържали проникващите черкези. Едновременно се налагало да се отбраняват от местните жители турци, които откривали огън от своите домове по отстъпващите опълченци.

При изтеглянето от града 2-ра и 5-та дружина били поддържани с огън от 1-ва и 3-та дружина, заели устието на клисурата по пътя към Казанлък, и дивизиона от казаците драгуни, залегнали пред тях.

Оттеглянето по ешалони с ясно изразена взаимна поддръжка, в пълен ред дало възможност своевременно да напуснат града и голяма част от намиращите се там българи.

При навлизането в клисурата войската била посрещната от генерал Раух, в 12.30 пристигнал от Гурко за смяна на „заболелия” херцог и встъпил още в Айданли в командването на отряда. Столетов при оттеглянето се отделил от пехотата и заедно с взвод казашка батарея се изтеглил по пътя за Ени Зогре за присъединяване с главните сили на Предния отряд; там отишла и конницата. По причина на отсъствието на Столетов и раняването на неговия началник щаб Ринкевич за временно командване на опълчението встъпил Депрерадович.

Тежката картина представлявало изтеглянето от града на частите от дясната колона и на българското население. Руския войник и тук показал своето сърце и велика душа; всеки помагал според своите сили и възможности: някой носел дете на гръб, друг помагал да съберат пръснатите вещи, някой пък давал своите последно сухари на бедните „братушки”.

Към 17.00 защитниците на Ески Загре се събрали на 6 км северно от Дервент. По нататък те към 3 август, се съединили при Казанлък с 4-та и 6-та дружина, се отеглили към Шипченския проход.

Загубите на защитниците на Ески Загре били около 600 човека; голяма част от тях били от българското опълчение. За ожесточеността на боя може да се съди по това, че броя на убитите бил два пъти повече от ранените. Загубите на турските войски достигали 1500 човека убити и ранени. Завземайки Ески Загре, турските изтребели там до 10 000 българи.

Бия под Ески Загре имал голямо значение за последващия ход на събитията и особено за отбраната на Шипка. Армията на Сюлейман паша получила силен удар, от който била принудена да изгуби няколко дена за да се приведе в ред; тази победа във времето е била много полезна за руснаците, тъй като им е дала възможност спокойно да се изтеглят към Шипка и да вземат най-неотложните мерки за отбрана.

В боя под Ески Загре българското опълчение блестящо доказало своята боеспособност. До Ески Загре на българското опълчение не доверявали изпълнението на бойни задачи; в Предния отряд на опълчението разчитали за предвижването на артилерията през Балкана, събирането на ранените и други второстепенни дела. Под Ески Загре българското опълчение проявило твърдост и доблест, които не отстъпвали на същите тези качества на руския войник. Поради това, ако в началото на зад балканския поход Гурко се позволявал все още пренебрежително да се съмнява в бойните качества на българите опълченци, то след Ески Загре даже Гурко бил принуден да промени своето мнение. В последствие при разформироването на Предния отряд Гурко в своя заповед така се обръщал към дружините по повод боя под Ески Загре: „това е първото дело, в което вие се сражавахте с врага. И в това дело вие веднага показахте себе си като такива герои, щото цялата руска армия може да се гордее с вас и да каже, че тя не се е излъгала да изпрати във вашите редици своите най-добри офицери. Вие сте ядрото на бъдещата българска армия. Ще минат години, и тази бъдеща българска армия с гордост ще каже: Ние сме славни потомци на защитниците на Ески Загре”.

Гурко на 31 юли не е могъл своевременно да пристигне в помощ на своята дясна колона при Ески Загре, тъй като на 30 юли е бил свързан с действията по завземането на Ени Загре, а на 31 юли – с действията против Реуф паша.

Ени Загре средната и лявата колона на Предния отряд завладели сравнително лесно. Трите табора, оставени в този град от Реуф паша и съсредоточени на приспособената към отбрана железопътна станция били подложени на пълен разгром. Следва да се отбележи, че в този бой 14 и 16 стрелкови батальон вече имали в качеството на основа своята в боен ред верига и настъпвайки открили огън от 800 стъпки. В 6.00 на 31 юли Предния отряд започнал движение към Ески Загре; само 4 планински оръдия със сотня казаци били насочени към Хаинкиой за усилване на неговия гарнизон.

Реуф паша започнал настъпление към Ески Загри на 31 юли след 6.00, но веднага бил атакуван от към тила от казаците на Курнакив. Тази атака заставила Реуф паша да прекрати настъплението си на Ески Загре и да се престрои фронта на войската, заемайки позиция на юг от шосето за Ени Загре, източно от Джунрали.

Гурко развърнал бригада от 9-та дивизия южно от шосето и я насочил към десния фланг на Реуф паша. 4-та стрелкова бригада след 10.00 била насочена към левия фланг на турците. Отрядът на Реуф паша бил разгромен, остатъците били обърнати в бягство.

Руските войски загубили повече от 400 човека убити и ранени, а от турците – повече от 1200 човека.

Предния отряд с конницата и 16 стрелкови батальон едва след 14.00 е успял да се придвижи към Ески Загре в помощ на дясната колона. Подхождайки ктм Ески Загре, Гурко видял града в пламъци, а северно и южно от него – крупните сили на турските войски. С наличните сили да атакува тази войска той не се решил, останалата пехота пристигнала едва към свечеряване. Гурко отвел войската към Долбока и там пренощувал; там той научил за силите на армията на Сюлейман паша и за съдбата на дясната колона; освен това, отчетът на боеприпасите показал, че от тях са останали много малко. В създалата се обстановка по нататъшно настъпление било без мислено, и Гурко решил да се оттегли. Към 3 август Предния отряд се оттеглил към Хаинкиой. С оттеглянето на Предния отряд силно пострадало българското население не само в Ески Загре, но и в Ени загре. Влезлите в града турски войски извършили там страшни зверства. На избиване било подложено половината от цялото население на града – на всички онези, които не са успели да заминат с руските войски.

Скоро след оттеглянето на към Хаинкиой Предния отряд бил разформирован, а неговия личен състав отведен за почивка към Търново. Отбраната на Хаинкиойския планински проход е била възложена на 33-ти Елецки пехотен полк, а отбраната на Шипченския проход – на Орловски пехотен полк и на българското опълчение начело с неговия началник Столетов.

Боевете на 31 юли е били забележителни в много отношения; особено интересни те били от гледна точка на сравнение на настъпателните способности на руската и турската армия в условията на отсъствие на каквито и да са укрепления. На 31 юли до 15 000 турска пехота, два ескадрона и 24 оръдия Сюлейман паша настъпвал срещу четири дружини и два и половина полка конница (около 3 500 човека) с 12 оръдия. Резултатите оттеглянето на отбраняващите се бил извършен в пълен порядък със загуби от 600 човека срещу 1500 човека от настъпващите турци. В този ден девет и половина батальона (12000-13000 човека) с 32 оръдия отряда на Гурко, при някаква поддръжка в края на боя от страна на 15 ескадрона, настъпвали срещу 12 табора и ескадрони (около 7000-8000 човека) с 22 оръдия на Реуф паша. Резултатите – пълен разгром и паническо бягство на отбраняващите се при загуби от 1200 човека срещу 400 от страна на настъпващите руски войски.

Имайки почти пет кратно превъзходство, турските войски се сдобили с по-лоши резултати, в сравнение с тези, които руснаците получили. Тези сравнения показват, че в условията на отсъствието на укрепления настъпателните способности на руските войски значително превишавали настъпателните способности на турските войски.

Превъзходството в настъпателните способности на руските войски в никакъв случай не трябва да се приписват на превъзходството в управлението на войските от страна на висшето руско командване. Наистина, Сюлейман паша не е оказал помощ на Реуф паша, а Вейсел паша действал вяло и т.н., но и Гурко, и херцог Лейхтенбергски, и Раух в много случаи показали своето неумение правилно да разбират обстановката, да направят нужните изводи и да подобрят управлението.

Да се обясни превъзходството на настъпателните способности на руските войски може само с високите бойни качества на руските войници, унтер офицери и от части от строевия руски офицерски състав. Несъмнено е, че високото тактическо изкуство , упорство и доблест на такива водещи офицери сражаващи се в руската армия, като Калитин, Попов, Столетов, Толстой, Барановски, Депрерадович и много други изиграли в боевете огромна положителна роля.

Като цяло зад балканското навлизане на Предния отряд е донесло на Руските войски огромна вреда, отколкото полза. Самата идея за това навлизане е била безсмислена, доколкото Предния отряд не могъл да бъде поддържан зад Балкана от главните сили на Дунавската армия.

Първоначалната идея за създаването и използването на Предния отряд е била взета от опита от войната 1828-1828 година. Тогава на Дибич Задбалкански начело на 15 хиляден отряд се отдало да се придвижи към Адрианопол. Но от този момент, от както бил нарушен плана на Обручев вместо самостоятелна армия от 160 000 човека бил създаден слаб Преден отряд, – в заимстването от опита на войната 1828-29 година трябва да се признае за грубо механичен. Така и през 1829 година Предния отряд бил също слаб по сили, което възбуждало у тогавашното руско командване силни опасения за неговата съдба; това обстоятелство е било една от причините, подбуждайки Николай I да приеме предложението на турците за мир при условия, далече не напълно отговарящи на неговите планове. Но през 1877 година на числено още по-слаб Преден отряд (първоначално 12 000 човека) имало е още по-малки шансове за успех; през 1877 година турската армия вече е била регулярна и числено много по-силна, при това въоръжена с напълно съвременни оръжия, даващи голямо преимущество при отбрана.

Осъществяването на тази идея напразно изтощила силите на войските на Предния отряд, повлякла след себе си напразни загуби около 2000 човека, не е дала възможност здраво да се закрепят на Шипченския проход, лошо се отразила на престижа на руските войски сред българското население. Единствения положителен резултат от действията на Предния отряд е бил завладяването на планинските проходи, но това е можело да се достигне и без навлизане в дълбочина зад Балкана.

У Руското командване били напълно реални възможности да постигне големи стратегически резултати с зад балканското нахлуване само по един път: използвайки нахлуването да повдигне народно въстание в Южна България. Българското население при най-малките благоприятни условия охотно биха откликнали на призива за въстание. Едно от тези условия е било налице: в състава на Предния отряд влизало българското опълчение, което би могло при правилното му използване да даде прекрасни кадри за организация на въстаналото население към мощна партизанска война в тила на турската армия. Това крайно би облекчило действията на руските войски. Но това благоприятно условие било единствено. Освен чисто декларативно провъзгласяване на една от задачите на Предния отряд – да вдигнат българите на въстание, нищо за повдигане на въстания не било направено.

Но ако в стратегическо отношение зад балканското навлизане на Предния отряд е дал малко ценно, то в тактическо отношение той е дал много.

Пехотата под ръководството на своите частни началници доказала умението си да действа във верига, да съчетава фланговите удари и настъплението по фронта, правилно да взаимодействат с артилерията, с малки сили да громи превъзхождащите сили на врага, здраво да се държи в отбрана и правилно да съчетае огъня с контра атаки, планомерно да извършва оттегляне. Даже тогава, когато тактическите решения на старшите началници не отговаря ли на обстановката пехотата под ръководството на своите частни началници с чест излизала от тежки положения.

Артилерията дала редица примери за прекрасно взаимодействие с пехотата и конницата.

Конницата на Предния отряд дала малко положителни работи, но все пак в редица случаи се показала от своята добра страна. Действията на конницата биха били удачни, ако тя би била единно организационно цяло във вид на кавалерийски корпус. Такива корпуси започнали да се формират, но не на много преди войната като тяхното създаване били преустановени под влиянието на неправилно възприетия опит от австро пруската (1866) и френско пруската (1870-1871 година ) войни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар