// Вие четете...

Роли в живота

Двуликите помагачи.

Soc18„Който леко вярва, бързо се разкайва.“

Двуликите помагачи.

След падането на Търново през 1393 г. борбата срещу турските поробители проддължила. Фактически от турското нахлуване на Балканите в 1352 г. до Освобождението през 1878 г. съпротивата не е преставала. Първите 50 години от османското нахлуване били най-кървавите и българите дали най-много жертви във войните с турците. Тази героична саможертва на българите спасява до голяма степен Източна Европа от опасността да попадне под турска власт, тъй като задържа турците за по-дълго време на Балканския полуостров в стремежа им да овладеят и подчинят нови територии.
По време на турското робство българите вдигат 14 големи въстания и участват в над 50 похода на християнски държави срещу турците.
По-важни от тези събития са:
– походът на воеводата Стефан Елеазар в 1402 г.; – въстанието на Шишмановци в 1405 г.; – въстанията на богомилите в 1413 г.; – походите на Владислав III Варненски в 1443-1444 г.; – походите на Георги Кастриот (Скендер бег) 1443-1467 г.; – въстанието в Прилепско в 1564 г.; – въстанието на войниганите в Панагюрище 1575 г.; – Търновското въстание в 1595 г.; – бунтът на поп Мартин в Русенско 1637 г.; – Търновското въстание в 1686 г.; – Чипровското въстание в 1688 г.; – Марино въстание в Търново през 1700 г.
– участие на софиянци в Австро-турската война от 1737 г.; – гръцко-българската завера в 1821 г.; – Знеполското въстание в 1830 г.
– Берковското въстание в 1835 г.; – Върбановото въстание в 1837 г.; – Пиротското въстание в 1838 г.; – Априлското въстание в 1876 г.; – Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г.
Всички тези въстания и походи са добре обобщени в книгата на Й. Йосифов за българските въстания. Той дава и подробни данни от съществуващите документи за българските жертви, турските зверства сред мирното население, избиванията, непосилните данъци, налагани от бирници (дьонметата – евреи), и Геноцидът, извършван над българите.
Йосифов отбелязва и предателската роля на сърбите, венецианците и генуезците, които провалят втория поход на Владислав III Ягело (Варненчик) през 1444 г.; очевидно по указания на Синедриона, отново в играта се включват еврейските банкери от Венеция:
„… Папа Евгений IV не бил доволен от постигнатите резултати и затова Владислав III нарушава мирния договор и през пролетта на 1444 г. отново настъпва – този път в Северна България. Той минава Дунав при Оршова, превзема Видин, Никопол, Шумен, Калиакра, Каварна и обсажда Варна. Към войските му се присъединяват нови хиляди доброволци от Северна България. Всички земи между Балкана и Дунав биват освободени. Но в най-решителния момент, когато Владислав е бил пред Варна и освобождението на Северна България се решавало, сърбите, венецианците и генуезците изменят, като венецианците и генуезците със своята флота прекарали войските на султан Мурад II от Азия през Босфора и Черно море за Варна, а сръбския деспот Юрий Бранкович не искал да си разваля приятелството със султана и не позволил на българите в Македония начело със знаменития Георги Кастриот (Скендер бег) да се присъединят към Владислав…“.
Редица историци отбелязват изключително подлата роля, която играят венецианските евреи-банкери и евреите в Константинопол по отношение завладяването на Балканите и по-специално България от турците. Те изиграват и ключова роля за падането на Константинопол през 1453 г.
„… Венеция се стремяла с всички средства да опази своето място в търговския обмен на Източното Средиземноморие, за да съхрани застрашените си владения и да разшири господството и влиянието си в други балкански земи. Затова тя непрекъснато лавирала между Унгария, османците и Генуа и използвала разединението и затрудненията на онези балкански страни, към които отдавна насочвала домогванията си…“.
Soc16Повече от очевидно е тясното сътрудничество на евреите-търговци и банкери, и особено евреите роботърговци, които оценили потенциала за печалба в разрастващата се Османска империя. Евреите всячески подпомагали този процес за утвърждаване властта на турците, естествено за сметка на поробените народи, които били ограбвани и унищожавани тотално!
Николай Станишев отбелязва: „… Обезглавяването на българския народ продължава през цялото четиринадесето столетие – с меч, чрез заточаване, или „чрез договор“ (васалитет), т.е. временно самозапазване, което завършва пак с меч или заточване, а понякога с потурчване.

Евреи–бирници на Османската империя, събират данъци от български производители еснафи (по Йонков)

Обезглавяването на българския народ продължава и през петнадесетото столетие, по времето на големите турски междуособици, когато българите направили Soc17първите бунтове и опити за въстания…
Целенасочено голяма част от българската аристокрация била ликвидирана и само малка част успяла да се укрие в провинцията или да емигрира в чужбина.
Обезглавяването и обезкървяването на българския народ проддължило през цялото робство, след всеки бунт, след всяко безнадеждно въстание. Същевременно турските завоеватели започнали да настаняват в българските земи – средището на Полуострова, големи количества свое население и по този начин обезсилвали още повече България…“.

„Жестоко робство“ – графика от Феликс Каниц (по Йонков)

Както вече споменахме, евреите спомогнали и за падането на последната християнска крепост и убежище на православието – Константинопол, който бил завладян от турците. В това пъклено дело и предателство участвали най-вече венецианските и генуезки банкери, както посочват редица автори, при това с еврейски произход.
Дейвид Дюк, бивш американски сенатор, в своята книга „Еврейският въпрос през очите на американеца“ директно посочва, че още през XIII в. византийските евреи поддържали окупационните армии на турците, а през XV в. поддържали турците и при последното завладяване на Константинопол. Той обяснява, че по същия начин и по същите причини евреите са поддържали и завоюването на Южна Испания от сарацините. След окупацията на мюсюлманите, те били в управляващото правителство.
Еремеев и Мейер потвърждават, че предателството в Константинопол дошло от предградието Галата, което било официално венецианска и генуезка колония и където живеели много еврейски търговци и митничари. Те помогнали на турците да прекарат по суша до залива „Златния рог“ над 70 кораба, необходими за решителния щурм на града, и снабдявали окупаторите с провизии. Никола Ватен посочва, че търговците от Галата запазили един двусмислен неутралитет, доставяйки и на едната, и на другата страна провизии и сведения – нещо типично за евреите винаги да работят като двойни агенти и да извличат печалба от войната („Двама се карат – третият печели“).
От своя страна Рънсиман посочва, че операцията по превземането на Константинопол била стимулирана активно от личния лекар и съветник на султан Мехмед II – италианския евреин Джакомо ди Гаета. Той посъветвал султана при щурма на града да се използва артилерия (нещо ново тогава) и установил връзка с унгарския инженер Урбан – специалист по леенето на топове.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар