// Вие четете...

Истината е в избора

Двойни стандарти.

„В очите – любов, в сърцето – ненавист.“

Двойни стандарти.

Вече е съвсем ясно, че съществува неразривна връзка между исляма като религия и ислямския тероризъм. Като основна теза се налага, че ислямът иска да завладее Запада и главното му оръжие не са терористите самоубийци, а утробите на мюсюлманските жени, които с плодовитостта си и имиграцията на Запад превземат западната цивилизация. Оказва се, че масовата ислямска имиграция е троянският кон, който тихо и постепенно превръща Европа в Еврабия.
Публикациите, разобличаващи истинската същност на имиграцията към ЕС, предизвикват яростна реакция сред фанатизираните последователи на Мохамед, изразяваща се в фабрикуване на позорни процеси срещу авторите. Инициаторите, синове на Аллах, призоваващи да бъдат наказани „гяурските кучета” в името на Корана, няма и не могат напълно да разколебаят всички автори, осъзнали разрушителната и унищожителната сила на процеса на ислямизация на ЕС, респективно и на България.
Списъкът на гаврите включва и съдебни процеси, които се раздуват от предателските медии. Тези автори се обвиняват в религиозен расизъм, ксенофобия, богохулство, подстрекаване на омраза към исляма. Не е за вярване, че тези процеси се организират както от леви, така и от десни политически организации. По време на такъв процес срещу известна авторка става известно нещо непростимо, което опетни страната, толкова скъпа за тираните, които губят троновете си, но имат нужда от банките й. Страната се казва Швейцария. Същата, тази Швейцария, където синовете на Аллах са по-многобройни и арогантни, отколкото в Мека. През 1995 г. в тази държава беше създаден Член 261-в от Наказателния кодекс, който позволява на ислямските имигранти да печелят всякакви дела, като използват в свое оправдание религиозен расизъм или расова дискриминация. „Не ме преследват, защото съм крадец, а защото съм мюсюлманин“.
Въз основа на Член 261-в, през ноември 2002 г. швейцарското посолство в Рим и федералното министерство на правосъдието в Берн са имали наглостта да поискат от италианското правителство да екстрадира или да даде под съд авторката на книгата „Яростта и гордостта“ – Ориана Фалачи. Швейцарските власти направили това по искане на Ислямския център в Берн, Сомалийската асоциация в Женева, SOS Расизъм в Лозана и ислямските имигранти в Нюшател. Причините за това са „расистко” й поведение и оценката й за исляма. Според тях оценката й е основана на идеи, „застрашаващи обществения мир и подстрекаващи към омраза поддръжниците на тезата за сблъсъка на цивилизациите“.
Искането било незабавно отхвърлено от италианския министър на правосъдието Роберто Кастели, който припомнил на швейцарския си колега, че съгласно италианската конституция всички имат право на свобода на словото – писмено и устно. Затова искането да бъдат съдени граждани заради идеите им е оскърбление за основните принципи на италианската конституция и за достойнството на Италия.
Но за съжаление Швейцария не е единствената страна, където може да се озовем зад решетките. Подобен е случаят и с журналистката Магдалена Ташева у нас в България, на която са заведени дела за изобличаването на процеса на ислямизация на родината ни, чрез опита за интегриране на „имигрантите” от Сирия. По-голямата част от Европа вече е заплаха за всички, които имат смелостта да се опълчат срещу този скрит процес на завладяване на християнска Европа.
И знаете ли защо? Защото в Европейския съюз е в сила една перверзия, която се нарича европейска заповед за арест. Съгласно тази заповед, всяка страна в Европа има право да арестува и затвори всеки гражданин на ЕС, както и да екстрадира всеки гражданин от страната му. Заповедта е създадена, за да спре придвижването на престъпници в ЕС.
До 11 септември 2001 г. тя трябваше да предотвратява престъпления като тероризъм, убийства, отвличания, трафик на наркотици, детска проституция, педофилия, незаконен трафик на оръжия, ядрени и радиоактивни материали. Но осем дни след 11 септември 2001 г. левичарската Европейска комисия включи в заповедта и престъпления като расизъм, ксенофобия, богохулство и расова дискриминация.
И така, след като Европейската заповед за арест бъде приета от всички членове на Европейския съюз, всеки свободен ум на континента ще се превърне в международен престъпник, в еретик, който може да бъде екстрадиран с белезници на ръце по всяко време и навсякъде в Европа, ако отправи някакво обвинение към някой мюсюлманин. Според заповедта екстрадиция означава „арест от най-малко четири месеца“. Екстрадиция и съдебно преследване са понятия, които в Европа се прилагат с двойни стандарти, точно както думата мир.
И бъдете сигурни, че винаги ще се намери причина. Защото, ако изразите искрено мнението си за Ватикана, Католическата църква, Папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на „свобода на мисълта и словото“. Ако обаче направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин – тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация.
Ако набиете някой китаец, ескимос или норвежец, който ви е обидил, нищо няма да ви се случи. Но ако набиете някой алжирец, мароканец или нигериец, накратко казано мюсюлманин, който ви е обидил, тогава ще ви линчуват. Ако крещите например, антибългарски лозунги, ако наричате българите „убийци“, „негодници“, „врагове на човечеството“, ако изгорите българското знаме и надраскате снимките на някой национален герой с вулгаризми, нищо няма да ви се случи. Напротив, такава агресия се счита за добродетел, за качество, но ако направите същото срещу исляма, тогава ще ви хвърлят на кладата. Същото ще ви се случи, ако считате, че западната цивилизация е най-напредналата, която някога се е родила на тази планета. Ако считате, че западната цивилизация „превъзхожда“ другите.
Ако обаче сте мюсюлманин и твърдите, че ислямът винаги е бил по-висша цивилизация, че е лъч от светлина и че според Корана християните вонят като кози, прасета, камили и маймуни, никой няма да ви докосне с пръст. Никой няма да ви даде под съд. Никой няма да ви осъди.
Двойни стандарти се използват и най-вече от нехристиянската проислямска ООН. Организацията, пред която глупците и лицемерите падат на колене, която те считат за справедлива, честна и безпристрастна майка се оказва, че за едни е майка, но за други мащеха. Същата ООН, която в пълно презрение към Всеобщата декларация за човешките права (документ, който ислямските страни никога не подписаха), през 1977 г. прие Декларацията за човешките права според исляма.
В тази декларация се казва: „Всички изброени права се определят от ислямския закон, тоест шериата. В мюсюлманските страни шериатът е единственият закон, отнасящ се до човешките права“. Същата ООН, чиято неясна Комисия за човешките права организира семинар през 1997 г., е бил финансиран от Организацията „Ислямска конференция“. Темата на семинара е била „Ислямски перспективи на Всеобщата декларация за човешките права“. Семинарът поиска „ислямските перспективи за човешките права да бъдат разпространени по целия свят“ и да се напомни за „приноса на исляма при полагането на основите на човешките права“. Участниците обявиха, че става дума за „права, благодарение на които ислямът винаги е водил света към светлина и възраждане и е позволил всички хора да се подчинят на Аллах, както повелява Корана“.
Същата ООН, където пакистанският посланик безпрепятствено твърди, че „първата харта на човешките права е Коранът и първата декларация за човешките права е провъзгласена от Мохамед в Медина“. Показателен е примерът, че същата тази организация, която нагло защитава ислямската фундаменталистка диктатура в Судан, но никога не позволи на водачите на християнското Суданско освободително движение, да кажат дори и една единствена дума пред Общото събрание или комисиите на организацията. Същата тази двулична организация, която съвместно със славния Европейски съюз измисли престъпленията „ислямофобия“ и „оскверняване на исляма“.
През 2002 година един сенегалец и някогашна важна личност в ЮНЕСКО, е бил назначен за специален пратеник на организацията, чийто задача е била да изготви доклад за случаите на ислямофобия, които “след 11 септември 2001 г. засягат чувствата на мюсюлманите в Америка и Европа“. Според този пратеник на организацията, наричащ се с името Диен, в двата континента „възрастни мюсюлмани, жени и деца са жертва на постоянни физически и устни нападения и оскърбления от страна на представители на други религии. Поради тази причина мюсюлманите продължават да живеят в ужас“. За нападенията и оскърбленията Диен написал отделен доклад с който е поискал Комисията за човешките права да организира символичен морален процес в Женева. Там той поискал организацията да „създаде културна стратегия и да унищожи идеологиите, които оскверняват исляма. Да проведе световна конференция, където да бъдат създадени правила, по които историята да се преподава и тълкува на Запад“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар