// Вие четете...

Управлението

Двойните стандарти при операции на банките.

„Парите и закона ще очароват.“

Получава се така, че нашите пари са отдадени на милостта на кредитните операции на банките, които дават в заем не пари, а само обещания да платят пари, които те нямат. Ирвинг Фишер (1867–1947), известен американски икономист.

Банките създават кредит. Би било грешка да смятаме, че банковият кредит е съставен от паричните вложения, намиращи се в банката. Британска енциклопедия, 14-то издание.

„Частичното резервиране“ като разновидност на фалшификацията на пари.

Икономическите кризи могат да започнат „стихийно“ във формата на така наречените „набези“ на вносителите на банката. В резултат се получават масови банкрути на кредитни институти, а след това вълните на кризата се разпространяват и по други сектори на стопанството. Въпросът е: Защо банките банкрутират? Нали по-нагоре отбелязахме, че кредитната дейност на банките се явява достатъчно безопасен вид бизнес: кредитите надеждно се обезпечават със залози (в краен случай с гаранции, застраховки, поръчители)?

Причината е в това, че за банковата дейност е характерно частичното резервиране на техните пасивни операции, тоест операции свързани с издаване от банките на задължения. Иначе казано, задължения на банкерите пред техните клиенти, оставящи средства на депозит, които се оказват повече от наличните в банката ликвидни активи (в пъти, понякога в десетки пъти). Издаваните от търговските банки задължения — това са „депозитни пари“, за тях говорихме по-горе. Ликвидните активи — това са „истинските пари“, които (в отличие от депозитните пари) се явяват законни платежни средства и понастоящем почти изключително са пари на централната банка (по-рано са издавани от хазната или още по-рано „истински пари“ са били златото и среброто). Така, днес в съвкупната парична маса на развитите страни „истинските пари“ са само 10%, всички останали — са „депозитни пари“.

Към „частично резервиране“ започнали да прибягват още преди векове лихварите и сарафите, които вземали на съхранение в хранилищата си злато, а срещу това злато издавали тъй наречените складови разписки, по които предявителя на разписката можел по всяко време да получи злато от хранилището на лихваря (сарафина). Първоначално лихварите и сарафите съхранявали златото срещу заплащане (подобно на днешните трезори). Понеже не всички разписки били предявявани по едно и също време, то лихварите съобразили, че може да напишат разписки за по-голяма стойност, от колкото е стойността на златото в хранилищата им. С тези разписки можело да се търгува като с обикновени пари (тоест злато), и лихварите да получават процент. Това било измама, но отначало никой не забелязвал. Постепенно пропорцията между златото и издадените разписки се променяло в полза на стойността на разписките. Накратко, главна причина за появата на „частичното резервиране“ се явява алчността на лихварите, а от правна гледна точка това е мошеничество.

Защо алчността подтиква съвременните лихвари към „частично резервиране“? Защото „пълното резервиране“ прави невъзможно увеличаването на кредитните емисии на търговските банки (даването на кредити на по-голяма стойност отколкото има пари в банката), те се оказват само прости „посредници“, чрез които става преместването на едни пари от едни лица към други, нови пари при това не се създават. При такъв бизнес може да се заработи само на скромните комисионни, а за големи лихвени проценти не може и да се мечтае.

При сравнение всичко се вижда. Лихварството в „добрите стари времена“, които предшествували „паричната революция“, в наше време на някои експерти и специалисти това им се струва „прилично“, лихварите търгували с пари, които лично им принадлежали. Лихварството от времето на „частичното резервиране“ е нещо съвсем различно: лихварите отдават в заем с лихва не свои лични пари, а нови пари, които „създават от въздуха“, използувайки в качеството на частично обезпечение нови „изкуствени пари“ — чужди истински пари. Но процентите, получавани от даването в заем на такива „изкуствени“ пари, са напълно истински, и увеличават реално богатството на лихваря. Ако старото лихварство е било просто грабеж, то новото лихварство, основаващо се на „частичното резервиране“, може да изразим със следната формула: Грабеж + мошеничество = грабеж на квадрат.

Легализацията на частичното резервиране, по същество, е продължение на „паричната революция“ на лихварите. Тя последвала веднага след легализацията на лихвения процент, понеже неукротимата алчност на лихварите тутакси се сблъскала с ограничената ресурсна база на кредитната си дейност.

Сред западните специалисти най-последователна критика на частичното резервиране правят представителите на австрийската икономическа школа. Един от тях е Мюрей Родбардт. В своята книга „Показания против Федералния резерв“ по следния начин описва механизма на „създаване“ на пари в условията на частично резервиране:

„Докато банката в своята дейност се придържа към 100%-но резервиране, паричната маса не се увеличава, изменя само формата, в която се обръщат парите. Така, ако в обществото има 2 млн. долара налични пари и хората внесат 1,2 млн. дол. в депозитни сметки в банката, то общата сума пари, равна на 2 млн. дол., остава неизменна, само с тази разлика, че 800 хил. дол. ще бъдат налични, а останалите 1,2 млн. дол. ще се включат в обръщение като складови разписки за налични пари.

Да предположим, че банките се поддадат на съблазънта да създадат фалшиви складови разписки за налични пари и ги дадат като заеми. В резултат по-рано строго разделените депозитна и кредитна дейности се смесват. Безопасността на доверените на банката депозити се нарушава, и депозитния договор не може да бъде изпълнен, ако всички кредитори си поискат парите. Фалшивите складови разписки се дават от банките като заеми. Банковата дейност с частично резервиране надига «уродливата си глава»“.

Ще поясним, че в дадения откъс под „складови разписки“ се подразбират депозитните пари, тоест нови пари, „създадени“ от търговските банки (в отличие от наличните пари, които са емитирани от централната банка и във всяка държава се разглеждат като единствено законно платежно средство).

Кредитни и депозитни операции на банките: двойни стандарти. Представената схема на операциите на банката с „частично резервиране“ демонстрира ярко изразена „асиметрия“ на техните активни и пасивни операции. Тази „асиметрия“ има следните измерения:

1. различна степен на обезпеченост (покритие с залог) на операциите:

— по активните операции (даване на кредити) банките искат обезпечения, при това стойността на залога на много превишава стойността на кредита.

— по пасивните операции (привличане на пари на депозити) банките не предлагат на вложителя необходимото резервиране (т.е. обезпечение), на банковите задължения (нерядко величината на такова резервиране като цяло по депозитните задължения е само 10%, а понякога и още по-малко).

2. различна правова природа на операциите:

— пасивните операции представляват правови отношения, произтичащи от договора за съхранение (депониране или депозит);

— активните операции имат правовата природа на кредита.

3. различна срочност на операциите:

– пасивните операции (влоговете) се характеризират с това, че парите могат да бъдат поискани всеки момент (т.е. ресурсите във влоговете трябва да бъдат отнесени към високо ликвидните);

— активните операции (кредитите) се характеризират с това, че те се връщат на банката само при изтичане на срока на кредита (т.е. ресурсите, свързани с кредити, имат ниска ликвидност).

На английски посоченото несъвпадение на пасивните и активните операции по стоки се нарича „maturities mismatch”.

4. различни подходи към стойностната оценка:

— активите се отразяват в баланса на банката обикновено по текуща пазарна оценка (значи, съществува риск от снижаване на стойностната оценка на активите);

— оценката на задълженията (пасивите) на банката, по правило, не се променят във времето. Освен ако банката не е претърпяла крах; в този случай процедурата на банкрут може да предвижда обезценка на задълженията към клиентите.

Разбираемо е, че такива „асиметрии“ създават рискове за неустойчивост на банката, заплашват с банкова паника и банкрут. На тази „асиметрия“ обръщат внимание и много специалисти. Даваме думата на бившия заместник председател на Сметната палата на Русия Ю. Болдирев:

„Важно е да отбележим, че клиентите на банката, като правило, влизат с нея в неравноправни отношения. Опитайте да вземете кредит от банката — ще Ви поискат не само сведения за целта на кредита, за източника на доходите Ви, но и залог, който, в случай на невъзможност да върнете кредита и лихвите по него, ще се превърне в доход на банката. Ако пък Вие давате на банката пари (влагате ги на депозит), Вие не само получавате съществено по-малък процент по влога…, но и, в допълнение, сте принуден да се доверите на банката — никакъв залог от страна на банката във Ваша полза не само, че не се предвижда, но се счита и неуместно да се поставя въпроса.“.

Последствията от такава „асиметрия“ оказва болезнено въздействие върху обикновените вложители (физически лица), а също и върху бизнеса и даже държавата: „Съхраняването на пари в банките е рисковано не само за средните вложители, но и за най-големите корпорации с държавно участие, а така също и за такъв не слаб, както ни се струва, клиент като държавата. Примерите на изчезване на държавни пари в банките (не при преброяване, а вече при съхранението) са огромно множество. Например, Сметната палата е открила, че при банкрута само на Кредо-банк заедно с нея са пропаднали повече от триста милиона американски долара, наши държавни средства. Разбира се, никой за това не е отговорен, от никой тези средства не може да се поискат — непредвидени, виждате ли, обстоятелства…“.

За съжаление у нашите студенти, четящи учебници по икономика, пари и кредити, се създава устойчива представа за пълна „симетрия“ на активните и пасивните операции на търговските банки. Причината е в това, че авторите на нашите учебници с помощта на МВФ започнаха лукаво да наричат търговските банки „финансови посредници“. Разсъжденията за „финансово посредничество“ са измамни: те посяват илюзията, че банките, получавайки парите на депозити, просто ги предават във вид на кредити. При такава схема банката действително се явява „посредник“, „междинно звено“, „предавателен пункт“ и нищо повече. В нашите учебници може да изброяват десетки функции на търговските банки, но между тях вие няма да намерите главната — емисионната, тоест функцията на създаване на нови пари. А това е възможно само при непълно покриване на задълженията на търговската банка.

След дълго търсене (повече от десетина учебника) все пак може да намерите един учебник, в който се споменава за частично резервиране: „процеса на създаване на пари от универсалните търговски банки се нарича кредитно разширение или кредитна (банкова) мултипликация. Това се получава, ако в банките попаднат пари и се увеличат депозитите. Универсалните търговски банки могат да създават пари само в условията на система на частично резервиране“.

Споменатата в цитата „кредитна (банкова) мултипликация“ — е увеличаване (умножаване) на паричните средства по сметките на клиентите в търговските банки в процеса на тяхното движение от една търговска банка към друга. Във всички учебници по икономика обстойно се разказва за кредитния мултипликатор, но заедно с това, по някаква причина, не се разкриват свързаните с този мултипликатор проблеми на частичното (непълно) покриване на задълженията на банките пред своите клиенти вложители.

Подобни трудно забележими, на фона на стотиците страници на учебниците, откровения напомня надписите с малки букви „Министерство на здравеопазването…“, които производителите на тютюневи изделия дълго време поставяха на пакетите с цигари. Слава богу, успяхме да се преборим, та на пакетите с отрова започнаха да пишат с едър шрифт за вредата от тютюна. По същия начин в икономическите учебници за частичното резервиране трябва да се пише не в едно изречение, а да им се посвети цял раздел, та студента да може да разбере: банката — не е „финансов посредник“, а „фалшификатор на пари“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар