// Вие четете...

Нестандартни размишления

Да усетиш нечия тайна мисъл.

„Каквото мисля и правя, това очаквам и от другите.“

Остава ли несъзнателното в полето на психологията, дори и в най-широк смисъл на думата или се съотнася към източника на всички неща, било то Разум, Небе, Земя или още нещо от онтологията на източните мислители, или пък ще го наречем “великото съвършено огледало на знанията”.

Съществува разказ, който пряко не е свързан с разбора на несъзнателното, но за психолога не е маловажно това, че благодарение на някаква форма на дисциплина се изработва способност, която може да бъде наречена малко или много пара психологична. Можем още да добавим, че този случай не е бил проверен по научен път, но в летописите на японското изкуство за владеене на сабята има немалко записи за подобни случаи и даже нашият съвременен опит ни дава основание да вярваме във възможността на подобна “телепатична” интуиция. Трябва да припомним, че такъв психологически феномен, вероятно няма нищо общо с несъзнателното, за което вече стана въпрос.

Веднъж Яги Таджима-но-ками се любувал на цъфтящите вишни в градината. Той потънал в съзерцание. Неочаквано усетил заплаха „саки” отзад, което буквално означава “убийствен въздух”. Трудно е за описание, това е вътрешно усещане, разпространяващо се над личността или обекта. Хората често казват, че мечтите са изпълнени с “убийственият въздух”, когато другите молят за благоволение, почит и даже благопожелание. Обичайно това се обяснява с характера или темперамента на създаващият меча художник, а меча в Япония е не просто оръдие за убийство, а и произведение на изкуството. Саки произхожда също така от лица, които тайно или явно изказват мисли за убийство. Казват, че подобен “въздух” пари над главите на отряда войници, готови да атакуват противника.

И така, Яги се обърнал, но не видял никого, освен момчето – слуга, което обичайно съпровождало господаря си и носело неговия меч. Яги не успял да определи източника на саки. Това го озадачило, понеже след дългата тренировка придобил шесто чувство с помощта на което можел веднага да определи присъствието на саки. Той бързо се върнал в стаята си и се опитал да разреши този досаден проблем. Преди никога не е грешил в определянето на локализацията на източника на саки, само трябвало да усеща неговото присъствие. Той станал досаден и раздразнителен и даже слугите се страхували да се доближат до него и да го попитат за причината на недоволството му.

Накрая един от старите слуги се приближил към него и го попитал дали е болен и дали се нуждае от някаква помощ. Господинът отвърнал: “Не, не съм болен. Изпитах нещо странно в градината, което излиза извън пределите на моето разбиране. Размишлявам над това”. И той разказал произшествието.

Когато Яги отново се умълчал при него дошло момчето – слуга, което го съпровождало и с треперещ глас си признало: “Когато видях своя господар погълнат от съзерцанието на цветовете на вишните си помислих, колкото и умел да е господарят не би могъл да се защити, ако го нападна сега. Навярно моят господар е усетил моята тайна мисъл”. Момчето, което си признало било готово да понесе цялото наказание за тази си мисъл, но това пък помогнало на Яги да си разясни безпокоящата го тайна, затова той не наказал момчето. Той бил удовлетворен от факта, че чувствата му не са го излъгали.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар