// Вие четете...

Истината е в избора

Да разделиш доброто от злото.

„Злото и доброто са като водата и маслото: не могат да се смесят.“

Да разделиш доброто от злото.

Живеем във фалшива демокрация, защото това е демокрация, където мюсюлманите се радват на специално отношение. Не задавайте въпроси, защото ако задавате веднага ще ви обявят за расист, ксенофоб, подстрекател към омраза. Еврабия се превърна в главна квартира на „Ал Кайда” и ИД.
На всички вече е известно как би реагирала една майка на атентатор – самоубиец. Изглежда невероятно, но този разговор е твърде реалистичен. Разговор между майка на атентатор – самоубиец и неговия брат. Братът съобщава на майката: „Мамо, поздравления за Саид! Нашият Саид стана мъченик!”. Майката: „Щастлива новина, щастлива новина!” „Мамо, наистина ли си щастлива? „Да, щастлива съм, толкова се радвам! Не се страхувай, скъпи. Само от Аллах трябва да се страхуваш. Аллах ни сочи правия път”. „Тук, в Франция, всички му завиждат и му се възхищават, мамо”. „И тук много хора ме поздравяват. Аллах е велик. Да благодарим на Аллах.” После братът на Саид казва на майка си, че почитател на Саид иска да й подари 8000 евро. Това е „компенсация за загубата”. Но братът ще се жени и с половината от подаръка ще ремонтира къщата си и т.н. „Като се оженя всичко ще бъде наред, защото ще се оженя за французойка”. Ще се жени за французойка! Т.е. – взема гражданство, тя става мюсюлманка, ражда му много деца, ще живеят в къща, подгизнала от кръвта на нейния народ… Страната й, светът й гори, и в пламъците изгарят миналото, настоящето и бъдещето на този свят. Същите пламъци, в които е изгоряла и Троя.
И все пак, всички се питаме има ли някой който иска да загаси този пожар. Камбаните мълчаха цяла вечност. Мулти културализмът ги заглуши от уважение към Пророка. В бездушните демокрации, деспотизмът напада не тялото, а душата. Именно душата, тиранията иска да окове, да изтезава, да потиска. Повечето хора се предават на страха, и защото се страхуват, изграждат непреодолима граница около свободата да кажеш истината.
Преди всичко това означава упадък на интелигентността – общата и личната. Става въпрос за несъзнателния интелект, който ръководи инстинкта за самосъхранение, и съзнателният интелект, направляващ учението, осъзнаването, преценката. Тоест интелигентността, която ни помага да различим доброто от злото. Когато това изобилие го нямаше, и ние трябваше да решаваме живота си, трябваше да мислим с главите си. За разлика от днес. В най-дребните неща от всекидневието, днешното общество решава вместо нас. Решенията са опаковани като готова храна. „Ние мислим за вас, затова не мислете повече”. Компютрите автоматично поправят грешките ни – дори не могат да научат правописа хората вече. Хората се отпускат, а това води до оглупяване. Следователно хората вече не използват това, което носят на раменете си. Мислят, но без да използват главите си. Дори и за да изваждат, събират, умножават и делят числата… Всички открития биха били голямо преимущество, ако хората използваха спечеленото време, за да мислят, да изобретяват, да се впуснат в света на идеите, да разделят доброто от злото, да разберат, че някой ги мами и като ги манипулира им налага волята си.
Оглупелият мозък не може да мисли, преценява и се покорява на решенията, взети от други, предава се на готови решения. Той приема безкритично мисли, преработени и опаковани като полуготова храна. Всъщност приема рецепти, не толкова мисли. Поглъща формули за вяра, а не идеи. Като формулата на пацифизма, на империализма, на съжалението, на фалшивата доброта, на расизма, страха. Атрофиралият мозък – можете да напълните съзнанието му с каквото искате – от баснята за милостивия Аллах до догмата за девствеността на Богородица. Можете да го накарате да вярва, че нашето спасение е в Корана, че мюсюлманите искат да се интегрират. Атрофиралият мозък приема всяка лъжа, всяка глупост, защото не може самостоятелно да мисли. Закърнелият мозък поглъща всяка нелепост и я изплюва и разпространява автоматично.
Упадъкът на интелигентността има един естествен спътник – страха. Страх от мислене, страх от изводи, противоположни на наложените чужди формули. Страх от открито слово, водещо към различна преценка, различна от общоприетата. С две думи – страхът да бъдеш свободен, да рискуваш, да бъдеш смел.
Вече е ясно, че женитбата между равенството и свободата, върху която е построена демокрацията се е провалила. Провалила се е, защото можем да бъдем равни и в робство. Защото човешките създания обичат много повече равенството, отколкото свободата. Защото в морето на колективизма равенството освобождава хората от бремето на отговорностите. Равенството не изисква жертвите и смелостта, които са необходими за свободата. Иначе казано – равенството не се нуждае от свобода.
Във тази връзка може още да се добави, че в демокрацията думата равенство означава само равенство през законите на държавата, но не и равенство на умовете и морала. Нито на ценностите, интелигентността и смелостта. В демокрацията гласовете са броят, но не се претеглят. Това е причината количеството да се цени повече от качеството в демократичните страни и почти винаги не интелигентните да управляват останалите. И все пак, не с мълчание и незаслужени хвалби ще бъде разбудена съвестта на хората и ще ги накараме да загасят пожара на Троя.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар