// Вие четете...

Нестандартни размишления

Да повярваш във възможното.

„Когато не виждаш сам, и да ти покажат, пак няма да видиш.“

Да повярваш във възможното.

Всичко, което днес притежаваме първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека, без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.
Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля – „модерното“ изкуство, филмите с хорър, силиконовите импланти…
Мисълта е първопричината на всяко битие и произход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според Закона за резонанса, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле (хрониките на Акаша) всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът. Тази мисъл-форма се задържа в космическото поле, докато в живота ни се появи подходяща ситуация, в която тя да манифестира. Това може да стане много скоро, но може да се случи и в следващ живот. Зависи от нашата карма и от мислите, с които живеем.
Възниква въпросът: ако ние сме причинителите на сегашните си житейски условия – за неприятните, както и за приятните – как да преоформим нашето бъдеще?
Със съзнателно манифестиране. Съзнателно, защото при повечето хора сегашните условия на живот са плод на тяхната несъзнателност. Например, когато някой каже: „Не мога да слушам повече!“, а после се чуди защо години по-късно, след като е повтарял това поне по един път на ден, има нужда от слухов апарат.
Но това вече е минало! Днес имаме нужда от добро творчество, не от игрички. Ние желаем да подредим начисто живота си и да създадем възможно най-добрите условия.
При манифестирането решаващият момент е вярата, тоест трябва да сме убедени. Нека повторим за нестинарството. Ако участникът е убеден, че може, без да пострада, да ходи по горещи въглени, ще успее. Но ако започнат съмненията: „Е, да, но май не съм много сигурен, всъщност май не искам да го правя, сигурно ще се изгоря…“, наистина ще се изгори.
Същото е и с плацебо ефекта. Ако пациент приеме едно захарно хапче, за което е убеден, че съдържа субстанция, която ще му помогне, ще оздравее. Но ако лекарят му съобщи, че става дума само за захар, резултатът ще е нулев.
И е логично, защото негативната, раздвоената мисъл неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.
Важно е целите, които искаме да манифестираме, да не са прекалено завишени. Те трябва да изглеждат правдоподобни за самите нас. Например, ако съм обикновен работник и си пожелая за няколко години да стана ръководител в голям концерн, аз самият няма да си повярвам. Ако, напротив, си пожелая в близко бъдеще да стана ръководител на отдел или да бъда самостоятелен в бранша, в който работя, душата ми ще го приеме и вероятността това да се случи нараства чувствително. Защо? Защото вярвам в желанието си.
Когато говорим за възможността да реализираме целите си, е добре да се вслушваме в душите си. Сърцето, тоест божественото в нас, познава първичния план на живота – личната матрица, и ако тя и нашето желание съвпадат, целта ни ще се реализира.
При цялата тази работа с желанията е важно да можем да си представим резултата образно, например как сме седнали и колко прекрасно се чувстваме в новата си кола; или как сме застанали пред собственото си предприятие, вратите му се отварят и ние поздравяваме колегите си; или поглеждаме към банковата си сметка с много цифри; или че най-накрая сме здрави, или че огъваме лъжица…
Нека сами се поставим в желаната ситуация и да се почувстваме така, сякаш това е реалност. По този начин мисълта и желанието се потенцират. За усилване на въображението е подходящо практикуването на автогенен тренинг или медитация, защото в случая целенасочено предизвикваме картини пред вътрешното си око.
Нека обаче сме честни. В манифестирането, ако не вярваме, резултатът винаги ще е половинчат. Съмнението убива всичко. Нека си пожелаваме само онова, за което наистина вярваме, че ни е по силите.
Вярваме ли, че от днес за утре внезапно ще станем милионери? Не, едва ли. А вярваме ли в двойното заплащане? Това вече е възможно, например чрез поощрения от работодателя или комисионна за идея, която сме прокарали във фирмата си…
Ще установим, че след като сме манифестирали нашите първи малки желания, ще станем по-смели. „Щом това стана на работното място, мога да се стремя и към по-висока цел“. Няма граници, вижте илюминираните ни приятели, за които светът е достатъчно добър!
Нека обаче дадем възможност на вселената (космическото духовно поле) да изпълни желанието ни по най-подходящия начин. И нека не се блокираме сами.
„Искам много угари, надявам се да ги получа от лотарията или от някой богат мъж, или от откритието, което имам намерение да продам“ са формулировки, които трябва да бъдат поправени. Откъде знаем, че голямата печалба трябва да дойде от лотария?
Не може ли например, отивайки до супермаркета, един ден да спасим живота на възрастна дама, паднала на улицата, и тя да ни завещае голямото си богатство, защото няма наследници? Подобна ситуация отменя напълно предишните ни формулировки.
Божиите пътища са пълни с чудеса и ние не трябва сами да слагаме прът в колелетата с ограничените си желания.
Манифестирането и образната визуализация могат да бъдат от полза при личните (човешките) конфликти. Например бихме могли да си представим, което реално все още изглежда почти невъзможно, че прегръщаме врага или опонента си и му прощаваме несправедливостта и неприятностите, които ни е причинил. Ще установим как за секунди енергията в нас се променя и други чувства завладяват сърцето ни.
Формулировката е тази, която често блокира проекта. Например една жена си пожелава да се омъжи за човек на име Хайнц и моли любящия Бог да изпълни желанието й. Майката, от своя страна, не харесва Хайнц и моли Бога на всяка цена да осуети сватбата.
А какво ще направи „любящият Бог“? Предполага се че ще послуша и двете жени, ще изпълни и двете желания. Какво става?
Сватба има и след една година идва разводът. Така и двете желания са се изпълнили. Кое е погрешното в тази форма на пожелаване? Тя предварително се ограничава само върху едно лице.
Кое би било правилно? Евентуално биха могли да се молят така: „Мили Боже, направи така, че аз (респективно дъщеря ми) да намеря(и) най-добрия мъж за себе си.“
Съществуват хиляди варианти, с които да творим непълноценно, например: „Искам ново Ферари, жена с руса коса и големи…, мъж с много пари и имот в някоя топла страна, къща с веранда и изглед към планините…“
При пожелаването и манифестирането е важно да се знае, че желанието ще се изпълни все някога, дори и да не ни направи щастливи.
Това ни напомня една стара поговорка, която казва: „Внимавай за какво се молиш, защото желанието ти може да се сбъдне!“ или „Дано Господ ме опази от желанията ми!“
Може би наистина ще получим нашето Ферари, но после ще се блъснем в някое дърво и ще куцаме до края на живота си, защото до момента сме карали само Голф дизел и не сме се научили да управляваме такъв „звяр“; или съседите ни ще започнат да ни избягват, защото ще решат, че сме станали мегаломани…
Или пък получаваме партньор с всичките му подробности с къща в Испания, с много пари… Но може би той пие, или се затваря в себе си, или работи половината нощ, за да изкара парите си…
Виждаме, че не е толкова просто да пожелаем и да си представим нещо, а понякога дори е опасно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар