// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Да забележиш ръката на Всевишния.

„По начина на живот на човека, съдят за ума му.“

Да забележиш ръката на Всевишния.

Сега ние стигнахме до четвъртото ниво, което е достъпно за болшинството от нашите съвременници. На това ниво човек не притежава духовна енергия, способност да прави чудеса. Бихме казали, че чудесата тук са неуместни, те могат само да принизят духовния статус на тези, които ги наблюдават. Да разгледаме подробно това положение.
Ние вече отбелязахме, че чудесата са призвани да помагат, да донесат полза на тези, за които са предназначени. Управлявайки нашия свят Бог проявява Себе Си (такова проявление се нарича “ашгаха”) по два пътя: с помощта на чудеса или естествени явления. Неговият избор зависи от това, коя от двете “ашгахот” ще допринесе повече полза за хората, за които е предназначена. Когато Бог проявява Себе Си открито, той прави това само заради свидетелите на Неговото откровение. За хората достигнали висши нива на духовност, чудесата се извършват, както ние вече видяхме, само защото те могат да получават от тях пряка полза и няма никакъв смисъл да се крият от тях чудесните явления. На второто ниво чудесата остават скрити, защото хората, които съответстват на това ниво, ползват естествени средства за преодоляване на материалните завеси, чудесата биха ги лишили от възможността да извършат тази работа. Тези хора постигат Бог именно поради това, че живеят извън сферата на чудесата.
На третото ниво чудесата стават за това да се укрепи в човек вярата (“емуна”) посредством прекия контакт със свръхестествените явления. Тук всяка проява на Божествената воля и могъщество приближава човек до Твореца. По-естествен път за постижение на Бог би бил опасен за него: неговата вяра в Божественото Провидение би могла да се разклати.
Но за хората, стоящи на четвърто ниво, чудесата са просто губителни. Ще се опитаме да обясним причината. Как биха реагирали нашите съвременници на свръхестественото явление? Повечето от тях биха се опитали да намерят за него рационално обяснение. И вината затова ще легне върху нас самите. Та нали ако човек живее в пълна тъмнина на естественото възприемане на света не би видял Божественото Присъствие и на него може да му се прости. Но когато това Присъствие е очевидно, но той се отказва да Го види и признае, то това е непростимо. Ако цяло поколение е невъзприемчиво към духовното и всичко, благородно незабавно го превръща в грубо и примитивно, то тогава чудесата не само не са безполезни, но и вредни. Ето защо Бог, ако се изразим образно, е принуден да скрие Себе Си от нас: ние все едно няма да пожелаем да Го видим. С други думи ние самите Му пречим да се разкрие пред нас, ние решително отблъскваме Неговата ръка още преди Той да я е протегнал към нас.
Да ние не заслужаваме чудеса и нас не могат да ни пробудят от духовния ни сън с чудеса. Свръхестествените явления няма да ни добавят вяра, а отсъствието им, още повече: ако човек се стреми да изгони чудото в тесните рамки на природата, той с това още повече няма да успее да извиси природата до нивото на чудото. Какво ни остава? Как Всевишният да си пробие път към нас? Как може Той да ни помогне да скъсаме материалната завеса към духовната реалност? Как да се размекнат огрубелите сърца на нашите съвременници запазили вярата си само в материалните закони и ценности?
Има изход. Всевишният разкрива естествената цел на причинно-следствената връзка в нашите всекидневни дела и с това разрушава нашата вяра в тези връзки. Това става така: светият човек вярва, че причината неизбежно води след себе си следствието, например упорития труд носи добра заплата. Всеки път, когато тази аксиома се потвърждава на практика, той губи възприемчивостта си към идеите, че реалната и непосредствена причина за неговия успех не е неговия упорит труд, а волята на Твореца. Стремейки се да опровергае този възглед, Бог дава възможност на човек да приложи всички необходими усилия, за да получи висока печалба. Човек се старае, целта да му се струва близка, но в последния момент тя му се изплъзва. Виждайки, че даже най-добре направения делови план, завършва понякога с необясним провал, ние започваме да разбираме, че в тази сфера на човешката дейност няма реални причинно-следствени връзки.
Когато човек осъзнае, че неговите настойчиви усилия не дават резултат, той трябва да се спре и да попита себе си как да си обясни ставащото – защо той търпи неуспех. Възможно е Бог да желае да го научи, че не трябва много да се позовава на своите сили и възможности. Идвайки до тази спасителна мисъл, той ще превърне неуспеха си в успех и ще му се отворят очите. Внимателният и възприемчив човек ще усвои това добре и ще го отчете в бъдеще. Правилната реакция на неочаквания и противоестествен неуспех трябва да бъде признание затова, че тука е скрита важната истина: Бог е нарушил естествения порядък на нещата, за да покаже нашата зависимост от Него. Такова е едно от най-важните средства, които ни помагат да укрепим вярата “емуна”, когато откриването на чудесата са неефективни, с други думи ако чудесата не могат да преобърнат естествения ред на нещата, то този порядък просто се руши.
На това ниво Творецът Сам поддържа външния механизъм на природните явления, показвайки на човек резултатите от неговите действия, а след това разрушава създадения ред, за да разкрие неговата празнота. Тези, за които е преназначен този най-важен урок, го учат, както се казва на собствен гръб и го усвояват в ежедневните дела, попивайки го в собствената плът. На тях не им е необходимо да прилагат усилия, за да разкрият Божественото вмешателство или да се нарушава естествения ход на събитията, никакви усилия въобще не са необходими. Единственото, което е необходимо е да се види тази реалност, която им показват.
Но има и пето ниво. Какво да правим с тези, които упорито въпреки очевидността, не желаят да забележат ръката на Всевишния? Как се държи Бог по отношение на тези хора, които обясняват чудесата с естествените причини, но и упорито настояват, че всичко, което излиза от рамките на причинно-следствените връзки, не е нищо повече от случайност? Какво да се прави с хората, които просто не желаят да виждат нищо?
Не, с такива хора действително нищо не можеш да направиш, но те не са излишни, те имат свое особено място в глобалния план на Всевишния. Той ги използва за изпитание на другите хора, за проверка на здравината на тяхната вяра. Доколкото закоравелите материалисти (да ги наречем така) не реагират на необичайните и неестествени поврати в своите съдби, Бог им предоставя възможност да извършват своите дела в абсолютно предсказуема и естествена обстановка. Тези хора развиват понякога бурна дейност, натрупвайки огромни състояния или постигат успехи в други области на живота. Бог им позволява да преуспеят в степента на вложените от тях усилия. Така се създава илюзията за пълно съответствие на тези усилия с получените резултати, победите са от “естествения порядък на нещата”. Тази илюзия има своята цел – с нейна помощ Всевишният изпитва другите хора.
В края на краищата, в света трябва да бъде представен и естествения порядък, иначе ние ще се лишим от свободата на избора. Хората, които отхвърлят участието на Бог в земните дела, като правило представляват тази илюзия на естествения порядък. На практика става дума за явление от съвсем друг порядък, за универсалния принцип – “мяра за мяра”. Ако човек предпочита да бъде част от естествения порядък на нещата, да живее в сферата на физическите и природни явления неговите желания се удовлетворяват – към него се използват само естествени мерки. Неговият живот се развива предсказуемо, по релси и се подчинява само на ограничените закони на физиката и биологията.
Ситуацията във висша степен е ужасна: отказа да участва в каквито и да било контакти с духовните сфери обрича човек на чисто физическо съществуване, което от своя страна поддържа и укрепва физическата основа, която му помага да проявява свободната си воля с това, че съхранява желанието да преодолее тази илюзия. Упорито игнорирайки висшия глас, всеки упорит субект става примамка на изкривената лъжлива реалност. Такова ниво на бездуховност трябва решително да се избягва.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар