// Вие четете...

Начини на манипулиране

Да дръпнем завесата.

„Прекаленото доверие води до страдание.“

„Единственият възможен начин да накараме хората да се обединят, е да дръпнем завесата и принудим врага си да излезе на светло.

Глобалистите, олигарси и техните марионетки във Вашингтон от шейсет години насам търсят повод за открит сблъсък и сега най-после ще получат това, за което са мечтали.

Основателите на държавата ни, ако можеха да ни видят отнякъде, отдавна щяха да призоват всички истински патриоти да излязат и да въведат ред в републиката.

Най-после дойде времето за изстрела, който ще разтърси двайсет и първи век. Той ще се чуе по целия свят и ще прозвучи като бойна тръба, която ще възвести началото на втората Американска революция.

Ако изобщо са разговаряли с теб, то тогава съм сигурен, че са ти представили всичко от тяхната изкривена гледна точка. Обикновено първото нещо, за което започват да говорят, е гордият дух на нашето общество. „Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои не отчуждими права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие…“* и така нататък и така нататък. Това е бойният вик, който съвременният американски патриот надава, докато се е разположил удобно в креслото си, и трябва да се признае, че тези фрази наистина носят огромен заряд в себе си. Но още от много ранна възраст разбрах, че няма как Томас Джеферсън да е вярвал в това, което е написал в Декларацията. Нито един робовладелец не би го направил. Нито пък човек с такъв интелект и такива огромни познания по история като него би поставил равенство между себе си и неграмотните маси. По онова време той се е подготвял да води битка с една империя, подготвял се е да обори божественото право на краля, затова нагло е обявил, че Господ е на негова страна. Заявил е, че изконните права на човека са дадени от Бог и, че противно на съществуващото вярване от онова време, Всевишният няма да бъде на страната на английската кралска фамилия, ако конфликтът ескалира и се стигне до война. Джеферсън добре е знаел, че не е вярно, че тези права са дадени на човек от Бога, но е било необходимо да каже подобно нещо, за да създаде морална основа за революцията. Освен това сигурно е съзнавал, че възлага много по-големи надежди на обикновения човек, отколкото той някога е имал смелостта да покаже, че заслужава.

*Това са встъпителните думи на Декларацията за независимостта, написани от Томас Джеферсън.

Има една история, която разказва за онези дни. Когато Конституционният конвент приключил работата си, някой попитал Бенджамин Франклин каква ще е бъдещата форма на управление – република или монархия? Република, ако успеете да я съхраните отговорил Франклин тогава?

Точно така, ако успеят да я съхранят. Такъв опит никога не е бил правен до този момент, поне не в такъв голям мащаб. Това е бил изключително смел експеримент с неизвестен край и е имал всички шансове да се окаже успешен. Но основата, върху която е бил изграден, е била неговото най-слабо място, а именно убеждението, че обикновените граждани на Съединените американски щати, за първи път в писаната история на човечеството, могат да се самоуправляват и да съхранят най-ценния дар, който им е бил даден. И те отново доказват, че не могат да се справят с тази задача.

Да оставим настрана за момент абсолютното им невежество по отношение на самоуправлението. Според теб хората, човешките същества, в основата си добри ли са? Вярваш ли, че единственото нещо, което трябва да направят, е да се събудят, да прегърнат свободата и след това човечеството ще достигне най-високите си върхове?

Вярвам, че в основата си хората са добри.

Лесно е да се каже това, макар за съжаление историята да доказва точно обратното. Сега, когато сме изправени пред неизбежното скорошно сгромолясване на съществуващия световен ред, няма да имаме никакъв шанс да оцелеем, ако се осланяме на пожелания и надежди за светло бъдеще. Ето виж как се проявява истинската същност на човешката природа, когато хората са оставени да правят каквото си искат.

Във вестника очакваше да види някоя от многото истории за геноцид или масови убийства в далечна държава, за сексуални престъпления срещу деца, извършени от уважавана религиозна институция, а може би и разказ за нацистките зверства или ужасите по бойните полета. Примерът, който баща му бе подбрал, беше значително по-малък по мащаб, но затова пък въздействаше по-силно и човек трудно можеше да го забрави и да си каже, че в живота се случват и такива ужасни неща.

Заглавието на статията беше: „Шестнайсет годишно турско момиче погребано живо заради разговор с момчета“. По-нататък в статията се разказваше как младото момиче е станало жертва на ужасяващо убийство, най-вероятно извършено от бащата и дядото. Подобни случаи бяха често срещано явление в някои култури. Погребали са я жива в задния двор на къщата, под кокошарника. Престъплението не е било извършено в състояние на афект, защото подобно действие изисква дълго и внимателно планиране. В действителност семейният съвет й бе наложил това наказание, тъй като е извършила престъплението да разговаря с момчетата от махалата.

Това съвсем не означава, че цялото човечество се състои от зли хора. Винаги е имало екстремисти.

Не забравяй, че бях социален антрополог, преди да започна да се занимавам с този бизнес. Затова с цялото ми уважение към разбиранията тимога да те уверя, че злото е присъщо на хората в много по-голяма степен, отколкото би ти се искало да приемеш. Хората навсякъде по света са еднакви. Ако същото това момиче е било родено в Южна Африка, то по-вероятно е до шестнайсетата си година да е било изнасилено, отколкото да се е научило да чете. Днес робството под една или друга форма е по-разпространено откогато и да било. И никак не ме топли мисълта, че един на милион индивиди е успял да се издигне над най-низшите си инстинкти. И, вместо да се подобрява, положението става все по-лошо.

На света винаги е имало само четири типа хора:

– хората с визия, които избират пътя, по който да вървим, а ние сме изключително малко на брой;

– алчните и корумпираните – те са полезни, защото са готови да направят всичко в името на бързата печалба;

– революционерите – шепа назадничави, склонни към насилие философи, чиято единствена мисия е да пречат на прогреса – с тях ще се справим съвсем скоро;

– и обикновените хора – лемингите, чийто интелект стига само до това – сляпо да следват останалите. Те са по-многобройни от нас и с всеки изминал ден стават все повече.

Когато съм се родил на света, е имало два милиарда души. Сега са три пъти повече и това е станало само в рамките на един човешки живот. А това огромно население, чийто брой вече достига критичната точка, не се състои от хора като Моцарт, Айнщайн, Паскал, Шекспир или Джордж Вашингтон. Светът е пълен с безполезни консуматори и техният брой нараства толкова бързо, че планетата ни няма да може да ни изхранва. Дори сега, в този момент, един милиард хора по света гладуват. Днес двайсет хиляди деца ще умрат от глад. Ето в какво ужасно положение е изпаднало човечеството. И когато настъпят трудните времена, а това ще се случи съвсем скоро, можеш да умножиш целия този ужас по хиляда. А във вакуума, създаден от страха, неграмотността, глада и нуждата, ще се настани злото, а не доброто.

Най-накрая напълно се убедихме, че не можем да разчитаме на това хората да се само контролират. Дори и най-умните от тях дълбоко в душата си са все още диваци. Току-що наляхме пари, за да измъкнем приятелите си от Уол Стрийт изпод развалините, които последният финансов балон, надут от тях, причини. Гарантирам ти, че в момента работят усърдно, за да напомпат следващия, макар и много добре да осъзнават, че това ще има фатални последствия. Като че ли видът ни иска да се само изтреби. Този стремеж към самоунищожение очевидно е заложен в гените ни.

Ако искаме да оцелеем, трябва на всяка цена да потиснем този стремеж. Днес сме изправени пред същата задача, пред която са стояли основателите на държавата ни, когато са започнали експеримента си. Обществото се нуждае от управление. Това означава да се даде власт на определени хора, но хората, които се стремят към властта, са склонни към корупция. Тя започва да се разпространява като болест все повече и повече и рано или късно това винаги води до тирания. Винаги е било така.

Управленческата система на Съединените щати е била гениално измислена, защото е била създадена така, че да държи под контрол тази човешка слабост. Но това изисква хората ежедневно да участват в този контрол, да бъдат бдителни, а те не са такива. От тях се иска да се държат към управляващите като към свои слуги, а те не го правят. По този начин народът на Съединените щати е дал мълчаливото си съгласие. И докато хората са дремели, слугите са станали техни господари. Експериментът, наречен Съединени американски щати, се провали. Настъпи времето да преминем към следващия. Един свят, едно управление, което този път няма да бъде управление на народа, а в него ще участват само най-подходящите хора – най-знаещите, най-мъдрите и най-силните.

Искаш да кажеш, че няма никаква надежда за страната ни.

Искам да кажа, че клиентите ми дойдоха при мен с един проблем и аз им дадох решение. Започваме още утре сутринта. Прекалено дълго стоях отстрани и наблюдавах постепенния упадък. Сега, с един-единствен удар, останките от миналото ще бъдат пометени и преди да умра, ще мога да видя мечтите си превърнати в действителност. На мястото на хаоса ще се възцари ред, дисциплина и спокойствие за провалилия се в стремежите си човешки дух. Наречи го надежда, щом така ти харесва, това така или иначе ще се случи. Експериментът, чието начало ще поставим утре, няма да се провали.

Слуги на народа. „Съзнателното и интелигентно манипулиране на организирания живот и схващанията на масите е важен елемент във всяко демократично общество. Хората, които успеят да манипулират този невидим механизъм, съставляват истинското правителство, което в действителност управлява страната ни.“ Едуард Бернайс, автор на „Пропаганда“.

„Кълна се пред олтара на Господ да проявявам вечна неприязън към всяка форма на тирания спрямо човешкия разум.“ Първият текст беше речта на Джеферсън при встъпването му във втория му мандат като президент.

„Не се страхувам, че мотивите ми или интересите ми могат да ме подведат, не намирам в себе си никаква страст, която да ме накара съзнателно да се отклоня от пътя на правдата, но поради слабостта на човешката природа и ограничеността на възгледите ми, понякога бих могъл да сгреша в преценката си и така да накърня интересите ви.

Затова и занапред ще се нуждая от снизхождението на избирателите ми, което и досега са проявявали към мен, и нуждата от него със сигурност няма да намалее през следващите години.“ Томас Джеферсън.

Това, което поразява беше фундаменталната разлика в начина на политическото говорене от онова време и в настоящия момент. Джеферсън беше един от бащите на нацията, може би най-големият мислител сред тях, и въпреки това в думите му се долавяше нещо почти напълно изчезнало при съвременните слуги на народа. Думите му бяха изпълнени с дълбоко смирение, сякаш в онзи момент е било най-важно да подчертае, че за него е огромна чест да бъде избран отново за пазител на най-ценните свободи на нацията.

Тук пише, той посочи вестника, че има реална заплаха от терористичен акт, може би дори два, някъде в западните части на САЩ. В Сан Франциско вече са започнали да спират и да претърсват колите, които минават по мостовете.

Спомняш ли си атентатите в лондонското метро от седми юли, 2005?

Знаеш ли, че в същата тази сутрин една охранителна фирма, ръководена от бивше ченге от Скотланд Ярд, е провеждала анти терористично учение в Лондон? А това учение, в което са участвали хиляда души, е било планирано месеци по-рано. То е трябвало да симулира същия тип терористично нападение, насочено към същите цели, в същия ден и час.

А тогава наистина е имало атентат. Докато се е провеждало учението, се е случило точно това, което е трябвало да симулират.

А знаеш ли, че мъжът, който според твоите приятелчета от американското правителство стои зад тези бомбени атентати – между другото, името му е Харун Рашид Асуат – е бил защитен двоен агент и е бил на заплата в някакъв забутан отдел на MI-6? ЦРУ е знаело за него, но не са имали право и с пръст да го докоснат. В продължение на няколко години е живял в Щатите. По дяволите, дори се е опитал да организира тренировъчен лагер на Ал Кайда в Орегон.

Мъжът, с когото все още не сме се срещнали, се казва Елмар, нали така? Човекът, организирал атаките на единайсети септември, се казва Мохамед Атта. Използвал е много псевдоними, но се е нарекъл така след 2000 година, когато се е преселил в САЩ. Рожденото му име е Мохамед Еламир Ауад ал-Сайед Атта Карадоган. Но името, с което е получил работна виза и по-късно се е записал в школата за летци във Флорида, е Мохамед ел-Амир.

В превод ел-Амир означава „генералът“. Това може да е и кодова дума. Атта е използвал името ел-Амир през 2001 година, а този тип го използва днес. Ако цялата тази операция е инсценирана – ако целта им е наистина да започнат война, тогава имат нужда от някакво ново плашило, тук, на американска земя, и то трябва да е свързано с миналото и с патриотичните движения и по този начин всички опозиционни сили ще бъдат демонизирани.

Мохамед Атта е мъртъв. И Осама Бин Ладен също е мъртъв, но това не му пречи да пуска нови видеозаписи на всеки шест месеца. Изобщо не твърдя, че зад всичко това стои някаква истинска ислямо-фашистка организация. Но ако представят нещата по този начин, историята ще изглежда още по-страшна, ако нещо в действителност се случи.

Виж какво, идват избори, а откак се помня, страхът е бил решаващ фактор в политиката на партиите. Като имам предвид времето, по което се случва всичко това, опасността от терористичен акт и всичко останало, не бих се учудил, ако се окаже, че сме играли незначителна роля в осъществяването на нечии политически амбиции. Ако това ти доставя удоволствие, от чисто техническа гледна точка, можеш да го наречеш конспирация.

Не можеш да видиш мислите на човека до себе си, но със сигурност можеш да видиш, че е потънал в тях.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар