// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Да даваш и вземаш.

„Бедния го жени красотата, а богатия – парите.“

Да даваш и вземаш.

Ние анализирахме някои разминавания между принципите на Тора и секуларните ценности и изследвахме структурата на материалния свят, нейната симетрия и ред. Сега ще разгледаме, как всичко това е свързано помежду си. Правилното разбиране на тази тема, ще ни помогне по-дълбоко, да се ориентираме в конфликта между вътрешния и външния свят в съвременната епоха.
Духът на Тора е дух на задълженията. Действително цялата Тора са уплътнени задължения: евреинът е задължен да изпълнява всички съдържащи се в нея повели и да не нарушава заповедите. Всяка дума на Тора ни задължава. Даже на пръв поглед, такива неутрални думи, като „дните ни са преминаваща сянка“ се тълкуват от мъдреците в същия дух: задължени сме да извлечем максимална полза от всеки ден.
Първото кредо на човек, живеещ по Тора е да приеме бремето на задълженията пред Бог. Мъдреците поясняват тази мисъл с нагледен пример. Един народ помолил царя да им даде закони, по които да могат да живеят. Царят им казал: „В началото ме признайте за свои цар. Чак след това, аз ще мога да изисквам от Вас изпълнението на моите закони“. Без строгите задължения, законите няма да са закони: ако хората ги приемат доброволно, то с времето те също така доброволно могат и да ги отхвърлят. Животът по Тора – това е преди всичко, особена настройка на ума, принципна отговорност да се изпълняват задълженията. На тази основа се формира чувството за преданост към всяка отделна заповед, решимостта да се изпълнява от начало до край.
Приемайки Тора на планината Синай, евреите се заклели: Ще направим и чуем (разберем). Съгласието на еврейския народ да признае задължителността на законите на Тора има фундаментален и без апелативен характер. Евреите се заклели да изпълняват заповедите й, още преди да са разбрали, какво означава тяхното изпълнение на практика и чак след това са започнали да изучават това съкровище, което получили от Твореца.
С други думи, в началото ние изцяло се отдаваме във властта на Твореца, на окръжаващата ни вселена, а после пристъпваме към нейното устройство.
Тора изисква от нас преданост, лоялност и готовност в изпълнението на предписанията и. Тора не проповядва свобода. Обратно, в Талмуда е казано, че истинската свобода може да се придобие, само чрез педантичното следване на законите на Тора.
Обаче съвременното общество цени, на първо място – свободата. Всевъзможни харти и конституции на светски, демократични държави на всички нива възхвалят свободата. Самата идея за задължения, дълг е съвършено непопулярна в нашето поколение. За висша цел се счита правото на безпрепятствено само изразяване.
Принципът за неограничената свобода е провъзгласен едва ли не като абсолютна ценност на обществото. Даже сред евреите се наблюдават опити да се внедри тази идеология. Всевъзможни групи и течения се опитват да променят йеудаизма на Тора, постепенно да отсекат всички намиращи се в нея изисквания, и в края на краищата да го оставят без единна задълженост, като цъфтящо дърво без клони. Но йеудаизмът е невъзможен без задължения. Още по-голяма тревога предизвиква грешната представа за взаимоотношенията между човек и Бог, която може да се формулира по следния начин: ако сам определя задълженията си – значи сам съм си господар и тези задължения са просто формално прикриване на пълновластието на моето собствено его. В рамките на Тора най-точният критерий звучи така: каква е мотивацията ми? Какво ме движи? Стремя ли се да определя задълженията си и изцяло да ги изпълнявам, без оглед трудностите или искам преди всичко да облекча живота си? В първия случай следвам законите на Тора, във втория се въвеждам в приятно, но опасно заблуждение. Ако първата ми цел се заключава в търсенето на истинските ми задължения, наградата ми ще бъде истината. Ако, на първо място, се стремя към личен комфорт, моята представа за света ще изгуби реалните очертания – цялото му пространство ще бъде запълнено от раздутите ми амбиции и ще попадна в плен на лъжливия мит за свободата. Тъй като истинска свобода притежава само робът на истината.
Нека сега подробно да разберем диаметрално противоположното отношение на Тора и съвременното общество относно идеята за задълженията. Но преди всичко да разгледаме идеята, класически формулирана от покойния равин Деслер, става въпрос за учението с условното название „да даваш и вземаш“, щателно разработено от философията на йеудаизма. Нека накратко да го формулираме, за да разберем, как е свързано с нашата тема. В случая говорим за централната роля на задълженията в светогледа на Тора.
Всички взаимоотношения между хората се изразяват с две понятия: да даваш и вземаш. В това уравнение едната страна дава, а другата получава, понякога сменяйки ролите си. Всеки от нас взаимодейства с другите хора и с целия окръжаващ свят по схемата „дава – получава“. В по-дълбок смисъл тези взаимоотношения представляват по себе си два свята: висшия – духовния и низшия – материалния. Да даваш е качество на Всевишния, в дадения случай, става въпрос за най-първоначалното свойство на Твореца, което сме способни да възпроизведем. Да се взима – не е Божествена черта, тя е чужда на Твореца. Тъй като получаването подразбира дефицит, отсъствие на нещо, определена нужда, която може да бъде ликвидирана от даващия. Очевидно е, че на Всевишния такава зависимост е несвойствена, тъй като Той от нищо не се нуждае. На кратко: даващият е близко до Бог, а вземащия се отдалечава от Божествения образ.
„Ненавиждащият подаръци ще живее.“ Този, който обича да дава, се приближава до Божествените качества, този който обича да получава, влиза в конфликт с този идеал. Даващият изразява един от аспектите на добротата и самодостатъчността, а при взимащият се проявяват симптомите на дефицит и недостатък. Този, който обича да взима, който е свикнал да взима, се приучава да живее във вакума на постоянния недостатък и зависимост.
В някои случаи, както знаем, получаващият става даващ. Когато изключителната личност великодушно приема дар от своя почитател, тя всъщност сама го дарява. Тук именно даващият се нуждае да дава, получаващият първоначално не се е нуждаел от този дар, но го приема само, за да окаже услуга на даващия. Всъщност се получава, че получателят на дара е и истинския дарител. Тук главното е – същността на изпълненото действие и характера на взаимоотношенията между страните, а не самото преминаване на физическия предмет от един човек към друг. В идеалното партньорство, например в идеалния брак и двете страни умеят с благодарност да дават и получават, едно от най-великите блага на съпружеския живот се състои във възможността да се изпълнява роля на даващ един към друг.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар