// Вие четете...

Поведенчески модели

Дали всичко не е заговор на мъжете?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Не се заглеждай в чуждите жени, ще загубиш своята.“

Дали всичко не е заговор на мъжете?

От края на миналия век сме свидетели на истински бум в изследванията на различията между мъжете и жените и на начина, по който действат мъжете и жените. Проучванията ясно и недвусмислено показват, че нещата не са еднакви при двата пола – тоест, че мъжете и жените са различни. По-голямата част от различията се обясняват с ролята на обществената среда, тоест ние сме такива, каквито сме, поради поведенческите навици на нашите родители и учители, а те на свой ред отразяват общо възприетото поведение на тяхното житейско обкръжение.
По принцип в отглеждането на бебетата е прието момиченцата да бъдат обличани в розово и да получават кукли, за да си играят с тях, момченцата да бъдат обличани в синьо и да получават механични играчки. Малките момиченца са прегръщани и галени, а момченцата – катурвани по гръб и наставлявани да не плачат. До съвсем неотдавна всички бяха убедени, че при раждането бебешкият мозък е девствено чист като училищна дъска, върху която родители и учителите могат да напишат избраните от обществото правила и предпочитания, но биологичните доказателства, с които учените разполагат понастоящем, дават малко по-различно обяснение, защо мислим така, както мислим. Те доказват убедително, че освен поведенческите модели, наборът от хормони в организма и ориентацията на мозъчните връзки предопределят не малка част от нашите постъпки, предпочитания и поведение. Това означава, че ако момчета и момичета растат поотделно на самотен остров, без организирано общество или родители, които да ги направляват, момичетата все така ще се гушкат и галят, ще завързват приятелства и ще си играят на кукли, а момчетата ще се състезават помежду си умствено и физически и ще формират групи със строго съблюдавана йерархия. За съжаление обществения живот не е на самотен остров и човешките индивиди се развиват и оформят под влиянието на обществените правила и модните тенденции.
Ориентацията на човешкия мозък, която става още в утробата, и ефектът от наличните в организма хормони, предопределят начина ни на мислене, която в последствие с израстването се до изгражда от поведенческите модели на обществото.
Специфичното ориентиране на нашия мозък и действието на хормоните в организма ни са двата фактора, които още преди да сме се родили, вече ни диктуват как да мислим и действаме. Нашите инстинкти, които всъщност не са нищо друго, освен собствените ни гени, които предопределят реакциите ни при определени обстоятелства.
От шестдесетте години на миналия век, та и до сега различни, войнствено настроени, феминистки организации се опитват да ни убедят, че трябва да се отречем от биологичното си наследство. Те претендират, че правителствата, управите на различните вероизповедания и образователните системи са се съюзили в един ни повече, ни по-малко глобален заговор на мъжете, чиято цел е да потиска нещастните жени и да ги държи в подчинено положение. Забременяването на жените също било начин за смазващ контрол над тях.
Разбира се, ако се погледне от историческа гледна точка, нещата изглеждат точно така. Но нека попитаме, ако мъжете и жените наистина са съвършено еднакви същества, както твърдят представителите на тези войнствени феминистки организации, то как тогава мъжете са успели да постигнат такова тотално доминиране над света? Съвременните изследвания на мозъчната дейност ни дават отговор на редица въпроси. Ние просто не сме еднакви същества. Мъжете и жените трябва да бъдат равни, в смисъл да имат равни права и възможности да разгърнат в пълна степен своя потенциал, но това съвсем не означава, че способностите и уменията, заложени и развити в тях от природата, са напълно еднакви. Напротив, те са коренно различни. Следователно, дали мъжете и жените са равни е политически и нравствен въпрос, докато това, дали са еднакви, е въпрос от областта на науката.
Равенството на мъжете и жените е политически и нравствен въпрос, докато същностните им различия са друга тема.
Тези, които се опълчват срещу идеята, че нашата биология до голяма степен предопределя модела на поведението ни, често го правят с най-добри намерения, за да се противопоставят на сексизма, но объркването при тях идва оттам, че не могат да разграничат понятията равни и еднакви, а това са две съвършено различни неща.
За да бъдем убедени в твърдението за различията ще трябва да бъдат показани доказателствата привеждани от науката, тоест че мъжете и жените са в своята същност дълбоко различни както физически, така и умствено, че мъжът и жената не са едно и също нещо.
Изследванията на водещи учени в областта на палеонтологията, етнологията, психологията, биологията и неврологията показват разликите в устройството и дейността на мъжете и жените и не могат да бъдат предмет на спекулация, предразсъдъци или дори на основателно съмнение.
Съпоставяйки и преценявайки различията между мъжа и жената, някои хора могат да си кажат: „Не, това не се отнася до мен, аз не постъпвам по този начин!“ Може и да е така, но не трябва да се забравя, че става дума за средностатистически мъже и жени, тоест говорим за това, как повечето мъже и жени биха постъпили в повечето случаи при определени обстоятелства, както най-често са постъпвали при същите обстоятелства в миналото, а и понастоящем. „Средностатистически“ означава, че ако сте в стая, пълна с хора, ще забележите, че мъжете са и по-едри, и по-високи от жените, факт който лесно се възприема. Трудно е да бъде възприета, например семейна двойка, при която мъжът е по-нисък от жената, струва ни се, че е противоестествено и някак си изглежда ненормално, да не кажем смешно.
Най-вероятно някои хора ще бъдат обзети от самодоволство и високомерие или пък ще се ядосат на изказаното мнение за различията между мъжа и жената. И това е така, защото в по-голяма или в по-малка степен те са станали жертва на различни идеалистични философски постановки, твърдящи, че между мъжете и жените няма разлика.
Целта на тези разсъждения са да си помогнем и да подобрим взаимоотношенията си с противоположния пол. Ясно е, че мъжете и жените трябва да имат равни възможности да следват която и да било кариера във всяко избрано от тях поле за изява, както и трябва да бъдат равностойно оценявани и да получават еднакво възнаграждение за едни и същи положени усилия.
Различието не е нещо противоположно на равенството. Равенство означава човек да е свободен да избира и да прави нещата, които иска. А различието се изразява в това, че мъжете и жените може и да не искат да правят едни и същи неща.
Целта е да видим обективно взаимоотношенията между мъжа и жената в двойката, да обясним историческото им развитие, включените в тях най-различни значения и предпоставки за постигане на по-щастлив и удовлетворителен начин на живот.
Няма да преливаме от пусто в празно с разни предположения или модни „равноправни“ клишета. Ясно е, че мъжът и жената са две равностойни противоположности, които се привличат, а не се отблъскват, те просто се допълват.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар