// Вие четете...

Чувства и власт

Далечни фактори за вярванията и схващанията на тълпите.

Var1„Ние охотно вярваме на това, което желаем.“

Далечни фактори за вярванията и схващанията на тълпите.

Зараждането и установяването на схващания и вярвания на тълпите се определят от два вида фактори – далечни и непосредствени.
Далечните фактори придават на тълпите свойството да възприемат някои убеждения и същевременно да са напълно невъзприемчиви към други. Те подготвят почвата, върху която покълнват внезапно нови идеи, учудващи със силата и резултатите си, но в които непосредствена е само привидността. Избухването и осъществяването на някои идеи у тълпите понякога става поразяващо рядко. Това е само повърхностен ефект, отвъд който най-често трябва да се търси продължителна предходна дейност.
Преките фактори са тези, които, добавени към споменатата продължителна дейност, без която собственото им действие е немислимо, предизвикват у тълпите активното убеждение, тоест придават форма на идеята и я отприщват с всичките й последици. Под натиска на тези непосредствени фактори се появяват решенията, които отведнъж вдигат общностите на крак; благодарение на тях избухва вълнение или стачка; чрез тях огромни множества издигат един човек на власт или свалят правителство.
Сред далечните фактори са народността, традициите, институциите, образованието някои от които са общовалидни и стоят в основата на всички вярвания и схващания на тълпите.
Народността.
Този фактор трябва да се постави на първо място, защото той е много по-важен от всички останали. Силата на народността е такава, че никой елемент не би могъл да премине от един народ в друг, без да претърпи дълбоки промени.
Средствата, обстоятелствата, събитията представляват социалните внушения на момента. Действието им може да бъде от значение, но винаги временно, ако противоречи на внушенията на племето, тоест на всички предци.
Влиянието на народността е толкова силно, че владее специфичните за душата на тълпите черти. Ето защо множествата в различните страни разкриват силно подчертани разлики в своите вярвания и поведение и не могат да бъдат еднакво повлияни.
Традиции.
Традициите представляват идеите, нуждите и чувствата на миналото. Те са родовото обобщение и хората усещат цялата им тежест върху себе си. Народът е организъм, създаден от миналото. Както всеки организъм, той може да се промени само чрез продължителни наследствени натрупвания.
Истинските водачи на народите са традициите. Те променят лесно само външните си страни. Без традиции, което ще рече без национална душа, никоя цивилизация не е възможна.
Така и двете основни занимания на човека, откакто съществува, са били да си създава мрежа от традиции, а после, когато благотворното им действие отмине, да ги разрушава. Няма ли здрави традиции, няма цивилизация. Без постепенното отстраняване на тези традиции пък няма напредък. Трудността е в намирането на точно равновесие между здравината и многообразието.
Ако един народ остави традициите му да закостенеят в продължение на много поколения, той е неспособен на по-нататъшно развитие и не се поддава на усъвършенстване. Следователно най-главната цел на един народ трябва да бъде запазването на институциите от миналото и постепенното им обновяване. Най-върлите поддръжници на традиционните възгледи и които най-упорито се противопоставят на промяната им, са именно тълпите и по-точно онези категории от тях, съставляващи кастите.
Времето.
При обществените проблеми един от най-трайните фактори е времето. То е единственият създател и великият разрушител. Всъщност въпросът е, какво е влиянието на времето върху зараждането на схващанията на тълпите. В този смисъл то все още играе огромна роля. В негова зависимост са главните сили, например народността, които не могат да възникнат без него. На него дължат развитието и отмирането си и всички вярвания. То им дава сила и пак то им я отнема.
Времето подготвя схващанията и вярванията на тълпите, тоест почвата за тяхното покълване. В резултат някои идеи, осъществени в дадена епоха са неосъществими в друга.
Времето наслагва огромния остатък от вярвания и мисли, върху които се раждат идеите на епохата. Те не покълнват случайно и напосоки. Корените им се губят далече в миналото. Поникнат ли, времето вече е подготвило разцъфването им и за да се схване зараждането им трябва да се обръща поглед и да се гледа назад. Те са дъщери на миналото и майки на бъдещето, вечни роби на времето.
И така, то е истинският ни господар и дадем ли му свобода, виждаме как всичко се променя. Днес сме твърде обезпокоени от заплашителните стремежи на тълпите, от разрушенията и сътресенията, които вещаят. Времето ще се постарае само да възстанови равновесието. Никой режим не се е създал за един ден. Политическите и обществените организации са творения, изискващи векове; безформен и хаотичен, феодализмът е съществувал в продължение на столетия, докато намери правилата си; абсолютната монархия също преживяла няколко века, преди да открие верните начини за управление, и тези периоди на очакване са били белязани от големи сътресения.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар