// Вие четете...

Начини на манипулиране

Група приятели – другари.

„Където са приятелите там е богатството.“

Приятелският и спонтанен характер на първите стъпки на мозъчните тръстове е тема, която се появява при всички мозъчните тръстове, за които се говори в настоящето проучване.

Разказите на Тихомир Безлов и Антоний Тодоров за първите стъпки на ЦИД акцентират върху неформалния характер на инициативата на група приятели, към които постепенно се присъединяват хора от университета, основно политолози и социолози. Тихомир Безлов, експерт, който продължава да работи в ЦИД, казва, че си спомня „смътно“ този период, който му се струва много отдавнашен:

Инициатор беше най-вече една група приятели, формирала се през студентските им години в Икономическия институт „Карл Маркс“ в София… Група другарчета, отличниците на един випуск. Освен тях имаше и колеги от Института по история на БКП – Огнян Шентов, Антоний Тодоров, Евгений Дайнов, Валери Русанов, – или пък от Икономическия институт като Георги Прохаски… Те искаха да институционализират тази неформална група. Това начинание беше малко рисковано по отношение на властта, но наистина съвсем малко. Те започнаха да функционират още от лятото и се вписаха официално веднага след 10 ноември 1989, а по-късно и по Закона за лицата и семействата… Плановете не бяха съвсем ясни. Хората опитваха различни неща, някои се насочиха на другаде. Антоний например остана свързан с БСП…

Всички бяхме между тридесет и петдесет годишни. Запознах се с Огнян, който ме запозна с други, както и аз го запознах с хора, които участваха в нашите проекти… Произлизахме от различни университетски среди: аз бях научен сътрудник по философия и политология в Софийския университет. Там беше и Аврам Агов, а от време на време и Иван Кръстев, студент по философия, и т.н. Също и Моис Файон, български евреин, който пишеше докторат за Унгария в Института на Бутенко в Съветския съюз, той имаше специализация по международни икономически отношения. Спомням си също Благовест Георгиев от катедрата по социология. Към нас се присъедини и Вальо Русанов, който беше съветник на Дертлиев, също и Деян Кюранов, който вече се беше дистанцирал от групата на СДС и от групата от „Кристал“ с идеята да бъде независим. Деян беше най-признатият демократ сред нас. Евгений Дайнов и Аврам също бяха много активни…

Разказът на Антоний Тодоров, днес професор по политически науки и независим експерт, познат по-скоро като „ляв“ експерт, подчертава също неформалния характер на първите стъпки на ЦИД, но едновременно с това говори и за „закрилническото крило на властта“:

Разбира се, че започнахме като НПО. Бяхме група колеги от Института по история на БКП. В епохата на перестройката (1987–1989) участвахме в дискусии, в кръгли маси под закрилническото крило на партията. Пускахме в обръщение текстове с ограничено разпространение (максимум петнадесет човека). Огнян Шентов пътува в Канада, откъдето се върна с кашон дисидентски книги от руски автори, на руски език. Нали разбираш, например книгата на Восленски „Номенклатурата“, издадена през 1982 г. Той донесе книгите и ги разпространи от ръка на ръка сред участниците в нашите дискусии като Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Георги Карасимеонов, Драгомир Драганов, Мария Пиргова, Валери Русанов. Там беше и младият Иван Кръстев, надарен студент. Още не беше завършил университета. Списъкът на хората, които участваха в книгата „Махалото на Дарендорф“, дава представа за състава на кръга ЦИД.

Тези два откъса от разкази съдържат изключително много информация. Те позволяват да проследим социалния произход и кариерата на ядрото на създателите на първия български мозъчен тръст.

Социален и познавателен капитал. Висшият икономически институт „Карл Маркс“, по-специално специалностите икономически отношения и международни икономически отношения, дават едно от най-престижните образования по времето на комунистическия режим. Там учат най-вече деца от семейства на номенклатурата. Повечето от студентите, които следват там, идват от специализирани езикови гимназии (английска, френска, немска) и владеят отлично руски и един западен език. За разликата от хуманитарните специалности в Софийския университет, където се обучават главно бъдещи учители или университетски преподаватели, ВИИ „Карл Маркс“ подготвя главно бъдещи дипломати, ръководители на търговски представителства в чужбина, партийни кадри, но също и изследователи, които впоследствие започват работа в изследователските институти на комунистическата партия като Института по история на БКП, където заплатите са много по-големи от тези на университетските преподаватели. Така твърдото ядро на първия български мозъчен тръст се състои от група приятели от института „Карл Маркс“, които впоследствие започват кариерата си в „Институт по история на БКП“. Това е поколение на бъдещи партийни кадри, които през 1988–1989 г. са тридесет четиридесет годишни. Те имат голям социален и познавателен капитал, който трябва да бъде спешно конвертиран по време на прехода, на който самите те стават идеологически предвестници. От една страна, те разполагат с връзки с властта, което им позволява да развиват дейност с „минимален риск“, защото е „под закрилническото крило на властта“, а от друга, имат лингвистични компетенции и хабитус, които им отварят вратите на чуждестранните посолства и на първите западни донори, малко преди или веднага след падането на Берлинската стена.

Езиковите компетенции се оказват един от факторите, които определят кариерата на бъдещите лидери на мозъчните тръстове – всички те са англофони. Английският е задължителна компетенция, която позволява да се поддържат директни връзки с международните мрежи на американските фондации и мозъчни тръстове, и също така ориентира идеологическия им избор. Франкофоните и германофоните, които не знаят английски, могат да бъдат интегрирани в средата, но никога не заемат лидерски позиции.

Антоний Тодоров подчертава лингвистичните компетенции на експертите – основатели на ЦИД, които определят разпределението на работата в групата:

В началото групата ни стана известна в академичните среди: почти всички бяхме между тридесет и четиридесет годишни. Бяхме се събрали хора с различни езикови компетенции. Това ни осигуряваше легитимност пред чуждестранните дипломати. В началото на 1990 г. Огнян Шентов направи връзката с американците, защото беше англофон. В началото те бяха резервирани, но по-късно започнаха да ни имат доверие. Аз и Валери Русанов се движехме около френското посолство и следователно през деветдесетте организирахме българо – френски конституционалистки семинари. Успяхме да доведем супер звездите на френския конституционализъм, а също и от други страни. Посолствата ни помогнаха и успяхме да организираме семинари в Двореца на културата. Това се случи по време на дебатите за новата българска Конституция през март и април 1991 г. Бяхме млади демократи, които току-що бяха завършили своите дисертации, с различни езикови компетенции и решени да се развием и да се реализираме като консултанти, политолози… Всички бяхме страшно амбициозни… Иван Кръстев беше още студент, изпълнен с талант и с амбиция. Той беше сред най-активните в дискусиите, които впоследствие публикувахме в книгата „Махалото на Дарендорф“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар