// Вие четете...

Истината е в избора

Грижа на децата за родителите.

„И на старини човек иска да живее.“

Една причина за нарастващ интерес към възможностите на порасналите деца да оказват помощ на родителите е увеличеният брой на децата, които на 40, 50 и 60 г. възраст днес имат живи родители, за разлика от предишни десетилетия. Това обаче не означава, че всички родители в стара възраст се нуждаят от грижи.

Подкрепа от страна на родителите към децата се очаква докато те имат физически и икономически възможности за това, след което обикновено посоката на помощта се обръща. В тази връзка данни за действия на родителите ще покажат дали периода, в който са оказвали помощ на децата си, днес не е по-голям от преди, има ли прекъсване в подкрепата от двете страни, след което – дали има изменения в едната или другата посока. Феноменът „по-добро остаряване” идва в научните изследвания като илюстрация на карикатура в популярен всекидневник през 2009, в която жена казва с голям ентусиазъм на своя съпруг „70 е новото 50”. Макар тази илюстрация да дава опростена представа за остаряването днес, всички признават, че тенденциите са към движение в тази посока. Във връзка с тази констатация: Първо, „по-доброто” остаряване в резултат на медицината и удължаването на средната продължителност на живота ще изисква по-дълго време грижи и лечение за инвалидите и хората с хронични заболявания; Второ, в резултат на по-добри грижи, хора на възраст 65 и повече, притежават способности да продължават да бъдат активни и независими. През последните години се наблюдава увеличение на техния брой, по-специално на жените. Което ни дава основание да зададем въпроса: Дали представите за необходимите грижи за старите хора не се променя в сравнение с предходни години? Освен „сандвич генерацията” на жените, които се грижат както за родители, така и за внуци, е по-вероятно през следващите десетилетия тези, онези, които се грижат за родителите си, да са повече от родените деца, а много от тези деца едва на 40-50 г. да станат родители.

В годините продължава да стои въпросът „Трябва ли децата да се грижат за своите родители и кога?”. Отговорите са различни: „Не трябва, трябва – когато остареят, когато имат нужда, или когато са стари и не могат да се грижат за себе си”. Свързана с това е и дискусията относно „Кога помощта на децата по отношение на родителите може да се опише като„ грижовност” в обмена на отношенията между родители и деца” и „Кога родителите са достатъчно стари, за да получават грижи или съответната подкрепа като участници в процеса на „получаване и даване” в отношенията между родители и деца”. Както и други въпроси свързани с моралния дълг и отговорност от страна на порасналите деца.

Макар данните от изследванията да дават малко информация, това, което може да се обобщи е, че:

Полът на родителя, както и този на децата, играе най-важна роля в изследването на подкрепата и помощта за родителите: Майките получават повече подкрепа от своите пораснали деца, отколкото бащите, както дъщерите в по-голяма степен от синовете са източник на такава подкрепа. От една страна, това не е учудващо, ако използваме класическите феминистки аргументи, че жените инвестират повече във връзките си от „чувствителност към потребностите на другите”. От друга страна може да се очаква, че този модел ще бъде по-малко категорично потвърден в резултат на промените в половите роли и нагласи през последните години. Освен това дъщерите не само оказват повече подкрепа от синовете, но те обикновено са и „майки и бащи” когато става дума за източник на емоционална подкрепа и помощ при боледуване. Въпросът е дали нарастването на участието на жените на пазара на труда се отразява върху възможността им да осигуряват подобна грижа в перспектива? Изследвания през последните три десетилетия показват, че женската трудова заетост има по-малко негативни ефекти върху грижата за семейството, отколкото са се опасявали, че ще причини.

Друга демографска промяна, която заплашва моделите на подкрепа за родителите от страна на порасналите деца е развода. Има съмнения, свързани с това дали разведените дъщери биха продължили да се грижат за своите родители, но фактите показват, че това не се случва. Основанията, заради които им помагат измежду 14-те причини са обич и желание да ги защитят, когато те са в нужда. Обратно нестабилността в родителския брак влияе върху моделите на подкрепа на децата. В предишните генерации повечето от браковете завършват със смъртта на единия партньор, но с нарастване броя на разводите във времето се формира значителна група стари хора, които са разведени. Последиците от развода на родителите засягат в много по-голяма степен дъщерите, отколкото върху майките. Както вече беше споменато, повечето изследвания установяват, че разведените бащи получават по-малко помощ от страна на децата си, отколкото онези, които са женени, тоест в случай на развод те могат да разчитат по-малко на помощ от децата си, освен в случаите на повторни бракове, когато децата са имали близки отношения с доведените си родители.

Изминалите десетилетия са обект на анализи, които насочват вниманието към отношението между генерациите в средна възраст и след нея. Новите демографски реалности предизвикват необичаен изследователски интерес. Заради увеличението продължителността на живота в съвременното общество всекидневно изпитваме ползи и предизвикателства от удълженото във времето споделяне живота на различни генерации. Разбира се, много от нас разчитат да продължат да имат отношения със своите родители до възможно най-късна възраст.

С поглед в бъдещето можем да предвидим, че вниманието към природата и динамиката на отношения между генерациите ще продължи да бъде обект на изследване, социологическият подход ще се разшири, както и приносите на дисциплини като психология и икономика. Каква перспектива на изследване е необходима в бъдещите години, която да обхване комплексно отношенията между генерациите? Има различни възможности, но целта е по-скоро да провокираме, отколкото да налагаме и ограничаваме.

Една посока на изследванията на отношенията между генерациите е да разпознае, оцени и разработи властовите отношения в семейството. До скоро болшинството от изследванията в тази област обикновено включваха един родител и едно от децата. Все повече изследвания препоръчват като изключително необходимо събирането на информация от двете генерации и от всички членове на всяка генерация за пълното разбиране на тези отношения в късния живот. При изследване на аспектите на тези отношения е важно да се преосмислят предишни изследвания от гледна точка на прецизиране на разбирането за тези процеси в светлината на различията вътре в семейството. Успоредно с това изследователите трябва да анализират жизнените биографии по отношение на прехода в статуси и отношенията родител – дете. Например да се установи как преходите в живота на порасналите деца влияят върху промените в родителската фаворизация във времето. По-нататък съвременните теоретически схеми отнасящи се до диадичните процеси между генерациите трябва да бъдат ревизирани с оглед на включване на тези комплексни влияния на индивидуалните отношения върху останалите отношения вътре в семейството: Например как различното отношение на родителите към порасналите деца влияе върху отношенията им към внуците.

Втората тенденция, която се наблюдава в предходни изследвания е стремежа да се концептуализират и измерят отношенията родители – пораснали деца в едно измерение – фокусиращо върху близост или конфликт. Това дава възможност да се интерпретират тези отношения в позитивни или негативни чувства, нагласи и поведение, които са въплътени в отношенията между генерациите. Бъдещите изследвания трябва да имат предвид подобна комплексност. Със сигурност лонгитудинални изследвания, които включват множество семейни членове и оценки за позитивните и негативни компоненти на многообразието от отношения изисква много ресурси. Но за да има напредък в знанието относно отношенията между генерациите в новия век е необходимо това да се отчита в изследванията на остаряването.

Освен това, доколкото изследванията през последните десетки години се отнасят до важни демографски, социални и икономически промени през този период, бъдещите изследвания трябва да отделят внимание на промените в настоящата ситуация. Например по отношение на характеристиките на кохортите на стари хора – преди и сега. Поколението „бейби бум” има по-малко деца от предишните кохорти, по-често опитва развода, което намалява ресурсите за подкрепа в късна възраст. Това става на фона на увеличаването на относителния дял на старите хора при недостиг на ресурси за помощ на старите хора. Освен това имаме увеличаване на продължителността на живота в сравнение с предишните кохорти, което поставя въпроси относно продължителността и измеренията на грижата за тях, както и за отношенията между генерациите в общ аспект. Тези последствия на демографските промени, както и други социални и икономически промени, вероятно представляват ползотворна основа за изследователите в следващите години.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар