// Вие четете...

История на българите

Грешките при Втори Плевен? – 1877

„Побеждава онзи, който по-малко жали себе си.“

Възможно би било с нощен щурм, както направили това по отношение на крепостта Карса в същата тази война на Кавказ. Би било възможно с удар в тила и по фланга, където на 30 юли не е имало укрепления. Би било възможно, ако беше поставен поне един само заслон в страната от към Плевен и прекъсване действието на съобщенията. Имало е много способи, но невъзприемчивия и бездарен главен и висш команден състав на руската армия не ги е намерил на 30 юли и е тръгнал по най-лесния и отъпкан път – да потуши съпротивата на противника с едно количество, не обръщайки внимание на жертвите и не грижейки се за силата и доблестта на Руските войски още и за своето изкуство.

Руския генералитет се показал в отрицателна светлина не само в организацията на сраженията, но и в ръководството на войските по време на самите сражения. Криденер мислел не за победа, а само за това, как би избегнал поражението. Между Криденер и Шаховски е имало огромно неразбирателство на основата на това, кой на кого трябва да се подчинява; в това виновен бил Левицки, които в диспозицията не е указал реда на подчинение и го е разяснил едва след запитване от Криденер.

Разбира се, че не всички руски генерали лошо и бездарно са действали при Втори Плевен. Разумно и смислено ръководил своя не голям отряд и проявил лична храброст генерал Столетов и някои командири на полкове, умело и безстрашно водили в боя своите подразделения много офицери. Но това били в общия мащаб сражения на не ръководители, а само на изпълнители.

Руските войници и много строеви офицери не само проявили своята висока доблест и прекрасен боен порив в хода на настъплението, но не се изгубили и тогава, когато боя ставал неудачен. Отхождайки от турските позиции, войниците били обстрелвани и изнасяли своите ранени, проявявайки при това голяма самоотверженост. Много войници, не узнавайки на време за заповедта за изтегляне, цяла нощ останали близо до турските укрепления и водели престрелка с турците.

Военния министър Милютин, намирайки се на 30 юли при Александър II недалече от полето на сражение, не могъл равнодушно да гледа на всичките тези безобразия, които се творили в армията. В записка подадена от Милютин до Александър II на 2 август, той така оценил ролята на висшето и главното ръководство на командването по Втори Плевен: „Ако ще разчитаме както до сега на една безпределна самоотверженост и храброст на руския войник, то в кратко време ще изтребим цялата наша великолепна армия”.

Втори Плевен оказал значително влияние на целия по нататъшен ход на войната. Силно повлиял втория неудачен щурм на Плевен и на руското общество.

Резултатите от сражението заставили главното руско командване да изхвърли всякаква мисъл за незабавно преминаване на Балкана от главните сили на Дунавската армия. Във връзка с това се родила мисъл за временно преминаване на Дунавската армия към отбрана. В цитираната вече записка на Милютин били формулирани основите на плана за отбрана. Милютин казвал, че руското главно командване не е дооценило възможностите на турските войски, притежаващи добро оръжие и достатъчно упорно биещи се на укрепени позиции. Милютин смятал, че е необходимо да се измени начина на действие против турските войски както в тактическо, така и в стратегическо отношение. Той написал, че в тактическо отношение „ние не можем винаги да водим бой, хвърляйки се открито, смело, право към противника, даже при несъмнено превъзходство в сила, особено когато той е успял да се укрепи”. Милютин изисквал „да се опазва руската кръв”. В стратегическо отношение, „очевидно, не бива вече да се надяваме на това, щото с един бърз, смел набег напред зад Балкана ще изплашим неприятелската войска и народ, и за няколко седмици време под стените на самата негова столица ще подпишем с него мирните условия”.

Положението на Дунавската армия на 30 юли Милютин оценил много отрицателно. „При отсъствие на общ резерв, – писал той – цялата армия е разбита на малки части по обширно полукръжие, и нито в един пункт на това полукръжие няма сили на повече от три пехотни бригади с няколко полка кавалерия”.

Анализа на допуснатите грешки и сериозното и добросъвестно осъществяване на предложенията на Милютин биха подобрили в значителна степен състоянието на Дунавската армия, давайки възможност всестранно да се подготви към възобновяване на настъплението през късна есен. Но нито Николай Николаевич, нито неговия щаб към такава сериозна работа не били пригодни.

Само в едно направление командващия, неговия щаб и даже върховното командване са развили бурна дейност – те се стремили да увеличат числеността на армията. До края на август – средата на септември в Дунавската армия са могли да пристигнат по-рано мобилизирани 2, 3 и 26 пехотна дивизия, 3-та стрелкова бригада и 2-ра Донска казашка дивизия. Всичките тези части заедно с постъпилите през август попълнения били около 50 000 човека, тоест можели да образуват един общ резерв на Дунавската армия, но за преминаването в настъпление те били недостатъчни. Поради това била мобилизирана гвардията. Всички тези съединения можели в основната маса да пристигнат едва към средата – края на октомври; това мероприятие давало още до 90 000 -100 000 човека свежи войски.

Били също започнати преговори с Румъния по въпроса за привличането й към активно участие във войната. През септември румънската армия се приготвила за войната. Участието на Румъния във войната дало още 41000 човека.

Що се касае до другите важни предложения на Милютин, то в подготвителната работа те намерили доста слабо отражение. В България руските войски били както преди, разхвърлени, не бил отделен оперативен резерв, за укрепване на позициите от горе били дадени указания, но на места се провели слабо. А по опазването на кръвта на руския войник, към което призовавал Милютин, висшето руско началство мислело най-малко.

В района на Плевен Осман паша след 30 юли започнал трескаво да възстановява разрушените и да създава нови укрепления. Войските от Западния отряд заели позиции по линията Турски Трастеник, Болгарски Караагач, Порадим. Пелишат и започнали да строят укрепления.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар