// Вие четете...

Морал и Православие

Господнята молитва.

„Надявай се на бога, но си отваряй очите.“

Господнята молитва.

Господнята молитва е общо християнска молитва и образец за всички молитви. Това е молитва на която нашият Господ Исус Христос научил апостолите и която те предали на всички вярващи. Господнята молитва има следния текст и се чете по следния начин:
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля както
на небето, тъй и на замята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството и силата,
и славата вовеки. Амин.
За да бъде по-удобно разглеждането на Господнята молитва, тя може да се раздели на обръщение, седем прошения и славословие.
Обръщение. Отче наш, Който си на небесата! Ние наричаме Бога наш Отец според вярата на Исуса Христа и по възраждащата благодат, която ни се дава в тайнството Кръщение. „А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха”. Винаги трябва да се казва Отче наш, защото съгласно християнската любов към ближния следва да призоваваме Бога и да измолваме от Него блага не само за себе си, но и за всички. Казваме „Който си на небесата”, за да можем още в началото на нашата молитва да оставим всичко земно и тленно и да възвисим ума и сърцето си към небесното, вечното и божественото.
Първо прошение. Да се свети Твоето име. Името Божие без съмнение е свято само по себе си. „Свето е името Му”. Името Божие може да се свети и в човеците, тоест в тях може да се проявява вечната Му святост. Първо, когато ние в мислите и сърцето си имаме името Божие и живеем според изискванията на Неговата святост и с такъв живот прославяме Бога; второ, когато като виждат нашия добър живот, и другите прославят Бога. „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”.
Второ прошение. Да дойде Твоето царство. Тук се има предвид царството Божие, тоест царството на благодатта, което според апостола е „правда и мир и радост в Светаго Духа”.Това царство за едни още не е настъпило с цялата си сила, а за други изобщо не е дошло, тъй като още „грехът царува в смъртното им тяло, за да му се покоряват в телесните похоти”. Царството Божие идва тайно и вътрешно. „Царството Божие няма да дойде забелязано. Понеже то е, царството Божие вътре във вас е”. Християнинът може да моли още за царството на слава, тоест за съвършеното блаженство на вярващите. „Желая да се освободя и да бъда с Христа”.
Трето прошение. Да бъде Твоята воля както на небето, тъй на земята. Чрез това прошение ние молим Бога всичко което правим и което се случва с нас да става не така, както ние искаме, а както е Нему угодно. Ние се молим така, защото често грешим в нашите желания, а Бог непогрешимо и несравнимо повече от самите нас ни желае всяко добро и винаги е готов да ни го дарува, ако за това не пречат нашето своеволие и упорство. „А на Тогова, Който може, според действащата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме, Нему да бъде слава в Църквата”. Ние се молим да се изпълни Божията воля на земята точно така, както на небето, защото на небесата светите ангели и блажените човеци, всички без изключение, винаги и във всичко изпълняват волята Божия.
Четвърто прошение. Насъщния ни хляб дай ни днес. Насъщен хляб, това е хлябът, необходим за нашето съществуване и живот. Съгласно наставлението на нашия Господ Исус Христос, ние не трябва да се молим за нищо повече от насъщния хляб, тоест за нужната прехрана и необходимите за живота облекло и жилище; което е повече от това и не представлява необходимост, а служи за удоволствие, нека да го предоставим на волята Божия, ако пък не – да не се грижим за него. Бог повелява да изпросваме насъщен хляб само за днес, за сегашния ден, за да не се грижим за бъдещето прекомерно, а да се надяваме за това на Бога. „Не се грижете за утре, защото утрешния ден сам ще се грижи за своето; доста е на всеки ден злобата му”. „Вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това”. Тъй като човек се състои от тяло и душа, а душата е несравнимо по-важна от тялото, то може и трябва да се молим и за насъщния за душата хляб, без който вътрешният човек умира от глад. Насъщен хляб за душата са словото Божие (Библията) и Тялото и Кръвта Христови (св. Причастие). „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста”. „Плътта ми е наистина храна, и кръвта ми е наистина питие”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар