// Вие четете...

Истината е в избора

Гневът като модел на поведение.

„Опасен е не силния, а отмъстителният. Омразата е застарял гняв.“

Гневът. Когато не сме в състояние да контролираме живота си ефективно, механично се насочваме към едно цялостно поведение, което ни е вродено – гневът. Гневът е заложен в човешките гени, за да помага за оцеляването на вида. Още от самото си раждане всички ние започваме да го използваме всеки път, когато не можем да удовлетворим някоя основна лична нужда или важна за нас представа от нашия стойностен свят. Гневът е генетично заложен в нас и е първото цялостно поведение, към което прибягваме още от най-ранна детска възраст, когато някой човек, вписан в стойностния ни свят, постъпи различно от нашите очаквания.

Когато излезем от бебешката възраст, започваме да разбираме, че гневът всъщност е един слабо ефективен избор. Чрез него рядко получаваме каквото искаме, особено ако го използваме като средство за контрол над възрастните, които също са склонни да се гневят. Когато изберем гневния израз на протест, а родителите ни са достатъчно мъдри, за да не ни обгръщат внимание, бързо откриваме, че крясъците са безполезни. Те не могат да ни дадат това, което искаме. В крайна сметка оставаме изтощени от загубата на енергия, а често изпитваме и физическа болка. Ако упорстваме прекалено дълго, ще открием, че този избор прави нещата дори по-лоши – има опасност да бъдем наказани или прогонени, а това ще ни бъде крайно неприятно.

Депресията. Макар да не го усещаме, но трябва да знаем, че депресията е едно от най-успешните средства за потискане на гнева, открито от хората. И всички ние прибягваме до него. Когато сме под влиянието на силна депресия, изпитваме чувство на нещастие. То е толкова всеобхватно, че въздейства пряко върху нашия начин на мислене, върху действията и дори върху физиологията ни. Цялостното потискане на гнева изисква много енергия и именно по тази причина се чувстваме крайно изтощени. Когато човек е в състояние на депресия, няма сили да върши други неща. Но пък от друга страна, ако не можем да се депресираме бързо и ефективно, тоест да овладяваме и да потискаме гнева си, не бихме могли да изпълняваме ролята си успешно в брака, в семейството и в обществото. Депресията възпира насилието в междуличностните контакти по един наистина уникален начин. Без нея бихме се избили. Ако повечето от нас не се депресираха в миговете на разочарование и яд, улиците и домовете ни със сигурност щяха да се превърнат в бойно поле.

Убийствата и насилието, които ежедневно ни заливат от телевизионния екран, предлагат отлични примери за това, което става, когато възрастни хора изберат гнева и отвръщането на удара с удар. Ако в реалния живот поне една малка част от този тип хора изпаднат в депресия, всички ние ще се почувстваме далеч по-добре. Когато се появи нужда да потиснат гнева си, повечето от нас умеят да се депресират успешно и в подходяща за случая степен. Някои хора обаче не умеят да определят границите на депресираното само при необходимост и отдават целия си живот на това цялостно поведение – често до такава степен, че някой трябва да се грижи за тях, защото този техен избор буквално ги лишава от способността да действат нормално. Но и това също е само един избор. Те могат и да се откажат от него, стига да открият друга възможност, която да им предложи по-ефективен контрол върху живота.

Самоубийството е друго цялостно поведение, което хората избират, когато губят надежда да поставят живота си под ефективен контрол. Ако някой силно депресиран човек изведнъж, без видима причина, отхвърли цялостното си поведение на депресия, това е сигурен белег, че е решил да се самоубие. Той е открил в този свой избор начин, по който да се освободи от нещастието, да избяга от страданието, при това завинаги.

Психотерапевтите винаги търсят признаци за това специфично „чувствам се много добре“ у хората, които от дълго време са депресирани. Открият ли го, винаги подозират и решение за самоубийство. Болката при сдържането на гнева е толкова силна, че много хора стигат до решението да я прекратят. За тях животът вече не си струва и затова насочват гнева срещу себе си.

Зов за помощ. Изпадането в депресия е начин да поискаме помощ, без открито да молим за нея. Това наше състояние е може би най-показателната информация, с която сме в състояние да предадем на друг човек своя зов за помощ. Поради факта, че има силно контролиращ ефект, много хора използват депресията, за да се налагат над околните въпреки болката, която изпитват в хода на този процес. В този случай истинското страдание има задачата да легитимира нашата молба за помощ. Ако викаме или хленчим, настоявайки за помощ, но без да проявяваме признаците за искрена болка и мъка, околните ще ни възприемат като неспособни да се грижим за себе си, а ние не искаме да ни виждат в такава светлина. Повечето от нас мразят да ги смятат за неспособни. Това се отразява зле на нашата основна нужда от власт, а когато молим за нещо, нараняваме и гордостта си. Ето защо в много случаи доброволно избираме депресията, защото знаем, че само чрез нея ще получим помощта, която при други обстоятелства няма да ни бъде предложена.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар