// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Глобалната пирамида на „световния ред“.

„Всяка жаба да си знае гьола“.

Ако вземете едно доларова банкнота и внимателно я разгледате (вж. рис. 5–1), то на едната й страна ще видите изображение на пирамида с отсечен (обрязан) връх, която сияе лъчи, излизащи от нея.

Рис. 5–1

В този отсечен триъгълник / покрив стои „масонското око“. А по-долу, под покрива, стои „мавзолея“, без върха пирамида, съставена от множество „тухли“. Под това съоръжение има надпис на латински „novus ordo seclorum“ – „нов (световен) ред завинаги“.

Както виждате, глобализаторите не скриват от нас устройството на своя „световен ред“ – обществените отношения между хората на планетата Земя. Те са изобразили това устройство на един от символите на властта – едно доларовата банкнота. А в какво се състои смисъла на такова устройство? Дайте да разберем. Ще започнем ето с какво:

Натрапеното на обществото разделение на труда на хората на умствен и физически – това е лъжа. Излиза, че зидарят не мисли с главата си, когато строи къщи, а само работи с ръцете си… Съвсем очевидно е, че това е лъжа! Още повече, че добрият зидар го познават по неговите знания! Той знае как трябва да се зида стена, да се направи покрив, прозорец и т.н. А писателят (работещ уж само „умствен труд“) се уморява доста не само умствено, но и физически, когато пише с писалка върху хартия. Такова разделение на труда на „умствен“ и „физически“ е направено умишлено, за да се скрие управленческия труд и да не се носи отговорност за качеството на неговата работа. Първо труда на всички хора се дели на:

– управленчески и

– производителен.

Производителен труд – в резултат на който се произвежда някакъв продукт. Такъв продукт може да бъде материален (самун хляб, стол, лъжица и т.н.) или информационен (картината на художника, книгата на писателя и т.н.). Затова към производителния труд следва да се отнесе труда на всички хора, произвеждащи продукти – както материалната култура на обществото, така и информационната култура (духовна). Такъв е труда на дървосекача, строителя, писателя, лекаря, учения, изобретателя и т.н.

Работниците на управленческия труд (управленците) осъществяват „събиране“, координация (съгласуване) на усилията на работниците на производителния труд. На различните нива на управление (цех, завод, град, страна, Човечество) обемът на тази управленческа дейност е различен, но по същност работата е една – осъществяване на управление както на отделния човек, така и на огромни маси хора и дори на цели народи и държави за постигане на определени цели на управлението.

В глобалния исторически процес такова разделение на труда на хората на управленци и производители е носило естествен характер, а разделящата ги граница е била по отношение на техните знания. Това, драги читатели, е ставало в дълбока древност. В първобитно общинния строй е имало хора, които са се отличавали с определени способности: предсказване на времето, лечителски дарби и т.н., което тогава е било много важно за общината, за всички хора. Заболял еди кой си, а този „особен“ човек ще го излекува. Или събрали се всички на лов, а този „особен“ човек казва, че утре ще има дъжд, че не трябва да се ходи днес, а в други ден, тогава ще е по-хубаво времето, и т.н. …

Общината е забелязвала такива „особени“ хора, отделяла ги е от своята среда и им е създавала необходимите условия за тяхната дейност. Тези условия по принцип се свеждали до едно нещо: освобождаването на такива хора от необходимостта да ходят на лов, да орат и да сеят полето, да си правят дрехи… тоест да се занимават с производителен труд. По този начин у тези хора се появило много време за придобиване на нови знания. Те са могли да наблюдават звездите, времето, да съпоставят различните болести с поведението на хората, тоест могли са да анализират. Всички останали през това време са били принудени да „осигуряват насъщния хляб“ „с пот на челото“. Те са се изморявали и не им е било до усвояване на нови знания. Тоест отначало разделението на производителния и управленчески труд е носило естествен характер: „Особените“ хора били отделяни от общата среда поради техните способности.

Само че, инстинктите на родителската любов за съхранение довели до това, че „особените“ хора започнали да скриват своите знания от останалите хора, да ги предават само на своите деца, които далеч не винаги са притежавали тези или онези „особености“ – способности, които са имали техните „особени“ родители. Така се формирал древния „елит“ и започнало клановото разделение (обособяване) само в себе си. „Елитът“ си присвоил монопола на достъп до знанията. Всички, които не принадлежали към „елита“ самият „елит“ започнал да ги смята за „сган“, „сбирщина“, „тълпа“. В резултат се формирали две пирамиди (виж рис. 5–2):

1. Пирамидата – структура на обществото (пирамидата на властта).

2. Пирамидата на овладяното от хората знание (пирамидата на знанието).

Рис. 5–2

В пирамидата на знанието на самия й връх е цялата пълнота на наличните в обществото фактологични знания и методологията за получаване на нови знания. Под нея – частични знания, „парчета“, фрагментирано знание. По отношение към знанията се формирала пирамидална структура на обществото („пирамида на властта“):

На върха на пирамидата било „жречеството“. То е притежавало в пълнота цялото известно в историческия период знание (фактологията) и методологията за получаване на нови знания. Сега от първоначалното жречество са останали само „жалки подобия“, тъй като, скривайки от хората пълнотата на знанието, древното жречество постепенно изпаднало в сатанизъм и лишило само себе си от достъпа към получаване и усвояване на нови по-висши знания, който достъп то е имало по-рано „в началото на своята кариера“. Затова наследниците на древните жреци постепенно деградирали и с времето се превърнали вече не в жреци, а в знахари, притежаващи някакви древни знания и технологии за лечение на хората, манипулиране на съзнанията им и т.н. „психо техники – психотерапии“, но методологията за получаване на нови знания те в наше време повече не владеят. По подробно за този процес ще бъде разказано по-късно, след предоставянето на нови за читателя и необходими знания. В нашето съвременно общество това същото йерархическо висше псевдо жречество (или по-точно знахарство) на политически език едни го наричат „световно правителство“, други „сили на Запада“, а някои – „световно задкулисие“, глобализатори. В КОБ (концепция за обществена безопасност) това псевдо жречество е наречено „Глобален Предиктор“ (ГП). „Предиктор“ означава предсказател, пред указател (т.е. „жрец“, тъй като в самото начало на своето формиране, в Древен Египет, това действително са били жреците). А „глобален“ означава, че този „предиктор“ претендира за формирането и управлението на обществените процеси в мащаба на цялото Човечество.

Защо в КОБ в дадения случай се използва чуждата дума „предиктор“, а не е казано направо – „жрец“? Това е направено нарочно. КОБ не е предназначена само за Русия, но и за цялото Човечество и материалите в КОБ се превеждат от руски на много други езици. А в западните европейски страни под думата „жрец“ се разбира човек, който принася в жертва на бога различни животни, птици т.н. Затова, за да избегнем недоразумение при превода, ние използваме думата „предиктор“. А в западните „просветени“ общества трябва да познават тази дума, тъй като във висшите учебни заведения при изучаването на математика им дават математически „приемник“, който се нарича „предиктор – коректор“, което в превод означава „предсказател – поправчик“. Тоест на езика на математиката този термин означава, че за управлението на някакъв процес трябва първо да се укаже „къде трябва да се отиде“, „какво да се направи“ и „какво ще получиш в резултат“ („предсказваш го“). След това, когато започнеш да правиш това, което си предсказал, ти се движиш натам, накъдето си си набелязал (също на езика на математиката). Получените резултати могат да се окажат различни от очакваните. След това трябва да нанесеш поправка и в „къде отиваш“, и в „какво ще правиш“, и в „какво ще получиш“ (тоест да коригираш това, което по-рано си предсказал). А „глобален“, което бе казано по-горе, означава, че преди около 3,5 хиляди години това жречество (а това е било древно египетското жречество) е посегнало на установената на цялата планета Земя глобална неволна цивилизация. И ние с вас живеем в такова време, когато нейното „строителство“ фактически е на етап завършване. Затова нравствеността на ГП може да се разшифрова като „глобалния паразит“, тъй като тази мафия паразитира върху „тялото на цялото Човечество“.

1. По-надолу от покрива на пирамидата (горната част на „мавзолея“) се намира мястото на управленческия „елит“. „Елитът“ не владее цялата пълнота на знанието. Псевдо жречеството му е давало знания (фактология) на части – само за това, което го отнася, а цялото, пълното знание не му е давано. В резултат на това „елитът“ не е виждал и досега не вижда целостта и взаимовръзките на всички процеси и не разбира това, което се случва всъщност. Едновременно с предоставените на „елита“ частични знания, псевдо жречеството поддържало у „елита“ чувството за превъзходство над останалите хора, още повече, че „елитът“ е създаван основно на базата на еврейството. На тях им се втълпява, че те са „избраните“, дори „богоизбраните“, че те са „най-умните“, „най-надарените“, че те имат право на „особено“ място в обществото. Това позволява на лъже – жреците без структурно да управляват „елита“, а дозираното подаване на знания към „елита“ им позволява да държат „елита“ в подчинение. Помните лозунга: „Всеки е длъжен честно да си върши работата!“? Ето „всеки“ у нас в страната си е вършел „своята работа“, а „те“ (глобализаторите) са следили всички наши дела и са направлявали всички наши усилия за постигане на своите интереси. Затова какво е „без структурно управление“, ще бъде разказано подробно по-нататък.

За да се управлява обществото устойчиво, трябва „елитът“ да не се досеща кой го управлява. Затова „елитът“ не трябва много да се заседява на мястото си, за да не успее да разбере кой го затъпява…и затова Глобалният Предиктор – паразит от време на време го подменя. Използвайки всякакви, подходящи за случая лозунги („Бий чифутите, спасявай Русия!“, „Да живеят свободата, равенството, братството!“, „Ние ще разпалим световен пожар!“). С тяхна помощ (вярно е, с помощта на идеологията, на базата на която се изработват тези лозунги) „световното правителство“ тласка „тълпите“ към революции, преврати и погроми във времената, когато старият „елит“ отива „под ножа“. А след това, когато старият „елит“ бива унищожен от „тълпата“, „жречеството“ поставя нов „елит“, предварително приготвен и подготвен. Как става това „орязване“ на „елита“ – за това по-подробно по нататък.

Сега в Русия различните политически партии се борят за власт, техните лидери се стремят да заемат място в „елита“, да управляват своето „парче от баницата“, издигайки се над „тълпата“, заставайки на покрива на „мавзолея“. Те не разбират, че всички са еднакви – „елитарни“ тълпари и са обречени от глобализаторите на поредното „орязване“, без значение колко е „тлъсто“ това парче, което глобализаторите утре ще им вземат. При това на всички „тайнствената сила“ умело насъсква тези партии една срещу друга по принципа „Разделяй и владей“.

Този „елит“ сам за себе си смята и си мисли, че той е „върха“ на обществото, а всъщност с нищо не се различава от „тълпата“, която се намира в ниското, в основата на пирамидата.

2. В основата на пирамидата е „тълпата“, на която „жреците“ са давали още по-малки знания, отколкото на „елита“. Тези „фрагменти“ от знанията е трябвало да осигурят качествената работа на „тълпата“ за благото на „елита“ и „жреците“.

Съществуващото и до днес предучилищно, училищно, висше и академично образование в света и досега осигурява този тълпо – “елитарен“ модел на обществото със съответните „кадри“.

„Всяка жаба да си знае гьола“! В общообразователните училища готвят „тълпа“. Който се е родил в семейство на работник, той ще става работник! А в „спец.“ (частните) училища на децата им нашепват: „Вие сте надарени“, „Вие сте по-умни“, „Вие се учите в „елитно“ училище“ – готвят ги за „елит“. Така в наши дни се реализира принципа „Разделяй и владей!“.

„Тълпа“ – това е народна маса без отговорности, смятаща, че само онези „на върха“ трябва да мислят: „Аз съм прост човек“, „Нашата работа е проста, не ме занимавай с глупости“, „Той е жираф! Той вижда по-далече!“, „Политиката е мръсно нещо, не си цапай ръцете“.

„Елитът“ също е тълпа, но още по-безотговорна, отколкото народните маси. Различава се от тях само по това, че тя има достъп до по-големи знания, в резултат на което се има за „елит“. Но цялостно, пълно знание в „елита“ няма.

Висарион Белинский е казал: „Тълпата – това са събрани хора, живеещи по предания и разсъждаващи по авторитет“.

Общността на преданията (исторически митове, разкази на „очевидци“ и т.н.) – сплашва тълпата.

Авторитетът на преданията („вождовете“, „президентите“ и т.н. „лидери“) – могат да управляват такава тълпа.

Този, който формира преданията и вождовете, той управлява цялото общество.

Но преданието може да бъде лъжливо и се отличава от това, което е било всъщност (например, историята на балкхарите). А на „вождовете – авторитети“ им формират „имидж“ (на балкхарски – „образ“), който може да бъде съвсем не такъв, какъвто е той наистина.

Разсъждаването по авторитет е интелектуално издевателство. Това е главното качество на тълпата:

– тълпата не желае да решава проблемите със своята глава;

– разочаровайки се в един „вожд“, тълпата започва моментално да търси (или да чака) нов (Желю, Костов, Симеончо, Сергейчо, Ахмедчо, Боко, Гъзлизарчо);

– „тълпата“ следва вожда страстно, тоест без да мисли и безотговорно. Тя сляпо вярва в правотата на вожда. А той може и да е провокатор…

Разрушаване на преданието (историческия мит) или авторитета на „вожда“ превръща тълпата в СГАН (ако тълпата не започне да разсъждава самостоятелно).

Това може да се каже за президента на Белорусия, Лукашенко. От него формират не заменен „вожд“. Когато дотрябва, „вожда“ ще го махнат, и прави с Белорус „к‘вот щеш“.

Създаваната сега система на „вертикал на властта“ в Русия не съдържа без структурния начин на управление, който е значително по-ефективен от структурния. За тези начини на управление подробно е изложено в КОБ в раздела Достатъчно Обща Теория на Управлението (ДОТУ), а обяснения за без структурния начин на управление ще има тепърва, но малко по-късно. Тук за пример ще отбележим само, че да управляваш от Москва процесите в Камчатка в съвременните условия е нереално. Ръководителят на областта е длъжен сам да взема решения на място, изхождайки от общото разбиране за нещата. А за да разбира това, той е длъжен да знае ДОТУ. Но именно „разбирането на общите положения на нещата“ не се удава на ръководителите на градовете и районите. Още повече, у тях такова разбиране не се и възпитава, а се възпитава обратното: всеки сам за себе си, тоест „Разделяй и владей!“. Има ли такива готови управници у нас, разбиращи „общия ход на нещата“? Има, но засега са прекалено малко – единици. Установявания „вертикал на властта“ предполага, че те ще чакат указания от столицата по всеки повод, за да не се окажат в немилост за възможен провал в работата, тоест всъщност, за да оцелеят самите те.

За мислещите хора трябва да е очевидно, че в този период е просто необходимо налагане на ред от рода на „вертикал на властта“. Но едновременно с неговото провеждане е необходима целенасочена подготовка на съществуващите кадри.

След изложеното по-горе трябва да е ясно, защо (с какво?) е опасен създавания „вертикал на властта“. Всички ръководители ще „висят на въженце“, привързани към един „гвоздей“. И ако „гвоздея“ се счупи, „ръждяса“, или го извадят, то…

По този начин „жречеството“ столетия наред е формирало и устойчиво удържало двете тълпи в зависимост и неведение: едната тълпа – „народа“, а другата тълпа – „елита“. Само че едната тълпа е нахранена, привилегирована (и много се бои да не я „свалят“ долу). А другата е бедна и у всеки неин член се е възпитавало и досега се възпитава стремеж да се издигне на „върха“ на обществото, за да живее добре и сито, а при това и до днес страдащите не правят нищо особено по въпроса. Тоест и тук, в това „устройство“ на обществото е реализиран принципа „Разделяй и владей!“.

По-детайлно „пирамидата“ на съществуващия днес „световен ред“ е изобразена на рис. 5–3.

Рис. 5–3

Вие виждате цяла поредица „без върхови – безглави пирамиди“, тоест фактически „мавзолеи“. Това са всички страни на планетата Земя. А над всички нас „господства“ само един „триъгълник“

– покрива на пирамидата от едно доларовата банкнота. Това е ГП – глобалния предиктор, той е „глобалния паразит“. Той е „световното задкулисие“, той е „световното правителство“, той е „силите на Запада“, той е „световната мафия“. Разказът за „работата“ и „устройството“ на ГП ще се води и по нататък, а окончателната точка в неговото разбиране ще бъде поставена в „Тайните на екстрасенсите“. Засега е достатъчно да се разбере, че ръководителите на всички страни – това са горните части на „мавзолеите“, които са в подчинение на „покрива на глобалната пирамида“. Как и за сметка на какво се постига такова подчинение, затова ще стане реч в „Най-важната тайна на жреците…“ и в „Тайната на управление…“.

В долната част на рисунка 5–3 е дадено съпоставяне на „мавзолеите“ с „отсеците“ на подводницата, а „покрива на синята пирамида“ (триъгълника) – това е отсека за управление на цялата подводница, един вид „капитанския мостик“. В хода на историята под управлението на ГП е протичал процес на „събиране на подводната лодка“, протичал е процес на съединение на отделните отсеци, тяхното „сглобяване“ в цялостния корпус и прокарването през всички отсеци на тръбопроводи за нефт и газ, линии за електро пренос, линии за свръзка, транспортни магистрали, туристически маршрути, канали за Интернет, канали за търговия и много други. Как е ставала тази сглобка, какви методи и средства е използвала за това глобалната мафия – това е отделен разговор. Не може всичко наведнъж. Просто е невъзможно да разкажем всичко наведнъж. И това е една от най-трудните задачи, която се налага при разпространяването на знанията в КОБ. По тази причина в хода на изложението ние с вас, уважаеми читатели, от време на време ще се връщаме към този или онзи въпрос или тема, разкривайки я в по-обширна светлина при прочитането от вас на необходимата информация. Но, нека продължим с разкриването на тайната за строителството на глобалната пирамида.

Трябва да се подчертае, че управленческия и производителния труд качествено се различават един от друг.

Обществената значимост на производителния труд може да не се види веднага, а след десетки (понякога стотици) години. Тоест в живота, даже някой да е направил нещо важно, съвременниците му могат да не придават значение на направеното и признанието може да дойде много по-късно, когато човек вече не е сред живите. Така Джордано Бруно е заявил: „Земята се върти!“, за което през 1600 година го качили на кладата на „светата“ инквизиция на църквата в името на Иисуса Христа, а след 395 години наследниците на „светата“ инквизиция го „реабилитирали“ и му се извинили: „Прости ни Джордано, не бяхме прави“.

Управленческият труд е обществено значим още по време на съвременниците на ръководителя (управленеца). Ако „началникът“ ръководи добре, то при „подчинените“ всичко е наред. А ако ръководи лошо – нищо не е в ред. „Искахме по-добре, а се получи както винаги“. Нашия живот, заплати, пенсии, спокойствието по улиците, бъдещето на нашите деца, внуци и т.н. – всичко зависи не само от това, как работи всеки от нас, а зависи в огромна степен от тези, които ни управляват! Но „подчинените“ не биха могли да променят нищо сами. Работникът не може мигновено да застане на мястото на директора на завода, но би могъл, ако владее необходимите знания. Такава е зависимостта на обществото от качеството на труда на управленческите „елити“ плюс монополното владеене от „елита“ на определени знания. Много столетия са позволявали на „елита“ да си присвоява монопол над високата цена на продукта на своя труд. Това е довело до монопол над доста по-високия стандарт на живот, а това на свой ред е довело до клановото, мафиотско затваряне (обособяване) на „елита“ сам в себе си. Съгласете се, уважаеми читатели, че практически е невероятно син на министър да се ожени за дъщеря на дървар или продавачка. А на този принцип е и постъпването във ВУЗ-ове, назначенията на длъжности и т.н. Всичко това е довело до социална несправедливост, която за напудряне на мозъците са нарекли „експлоатация на човек от човека“. Но тук главната работа, уважаеми читатели, (запомнете това!) е не в абстрактната „експлоатация“ (замислете се върху смисъла на тази дума!), а в това, на кого принадлежи правото на управленчески труд и правото на получаване на знания за управление.

Но „тълпата“ е принудена да търпи тази несправедливост, тъй като народът неосъзнато разбира, че рязкото разграничаване на „елита“ (даже такъв негоден и негодяйски, който сега безчинства в Родината ни) ще доведе до спад в качеството на управление във времето, необходимо за спиране на новия управленчески корпус. При което това може да бъде съпроводено с много кръв. Когато „тълпата“ престане да търпи, то това води до революции, бунтове, погроми. Но в този случай винаги се намесва този, който започва да управлява тези бунтове и революции в своя полза, т.е. „световното задкулисие“.

Освен това си спомнете историята на Русия и се замислете защо след 1917 година бяха години на разруха, докато при Сталин не беше изведен свой сталински управленчески корпус на страната. А за това на Сталин му трябваха повече от десет години. При това следва да се уточни, че най-добрите, самоотвержните и нравствени хора загинаха във Великата Отечествена война. Именно по тази причина КПЕ в своята програма за една от основните си задачи смята необходимостта от подготовка на управленческия корпус, способен да поеме върху себе си отговорността за управлението на страната.

При това в периода на така наречената „стабилност“ на обществото „елитът“ фактически не понесе никаква отговорност за резултата от своя управленчески труд. Работникът изработва детайла и качеството на неговия детайл може да се измери с шублер, и заплатата за труда да му съответства. А как, с какво да измерим труда на управника, с какъв шублер? Затова уж не съществувал „управленчески труд“, а имало „умствен труд“!?

Но управленческият труд може да се измери! Такъв „шублер“ за измерване на резултата (продукта) на труда на управника се явява качеството на управлението му. Изхождайки от това може да се оформи и заплащането на неговия труд. Как да стане това? – подробно е разгледано в ДОТУ, за което ще прочетете по-нататък.

Труда на човека – той винаги си е труд. И ако е честен, добросъвестен труд, то той винаги е достоен за уважение, бил той производителен или управленчески труд. И всеки честен труд трябва да бъде оценяван от обществото.

Устойчивостта на отношенията между хората в структурната пирамида (държането на всички в подчинение, за да може никой да „не проглежда“) се е осигурявало от „жречеството“ за сметка на дозираното разпределяне на знания в различните слоеве на обществото (пирамидата на знанието). „Всеки да си гледа в паничката“. В резултат на това в тълпо “елитарното“ общество всеки, според мярата на своето разбиране за всичко случващо се, смята, че той работи за себе си, а според мярата на разбиране на същността той работи за тези, които разбират повече.

Разкривайки тази тайна за строителството на глобалната пирамида, сега трябва да направим много важен извод:

Ние живеем в глобално неволна цивилизация – пирамидата, изобразена на едно доларовата банкнота. На покрива – робовладелци („световното задкулисие“). Малко по-ниско – надзиратели („елита“, създаден основно на базата на еврейската раса). И в основата – роби („тълпа“) (рис. 5–3).

Устойчивостта на отношенията между хората в тази глобална пирамида (пирамидата на властта) се обезпечава само за сметка на устойчивостта на пирамидата на знанието – за сметка на дозираното подаване на знания в различните социални слоеве. Ако се разгради пирамидата на знанието (ако се „разтопи“ и се „разтече“ надолу като фунийка със сладолед), тогава ще рухне и пирамидата на властта.

Формирането на такава пирамида в глобален мащаб на планетата Земя е започнало под ръководството на древно египетското жречество, което след скриването от хората на правилната представа за заобикалящия ги свят (категорията мяра, за което ще бъде разказано по-късно) е изпаднало в сатанизъм и се е изродило в знахарство.

В хода на глобалния исторически процес в мащаба на цялото Човечество е протичал процес на концентрация (съсредоточаване) на управлението на всички обществени (социални) отношения. Този процес е обективен, докато управлението на същия този процес е субективно. Субективизмът на управлението се изразява в това, че древно египетското жречество за първи път в историята на Човечеството разработило стратегия за глобализация, доктрина за установяване на Земята на своето световно господство за столетия напред. За реализирането на този замисъл в ход е бил пуснат 42 годишния синайски „тур – поход“ на един вид своя „армия“, като инструмент за агресия: дезинтегриране (тоест разпределяне на много елементи – днес в компютърните технологии го наричат дефрагментация) на био роботи на човешката елементна база. Това е било идеята за еврейската раса, въоръжавайки я с доктрината на „Второзаконието на Исаак“, за което ще стане дума в следващите публикации.

А в заключение ще отбележим, че преди насаждането на юдо – християнството в Русия не е съществувала такава тълпо – “елитарна“ система. Погрешно е мнението за това, че Русия е имало някаква „кастова“ (съсловна) система, подобно на тази, която съществува в Индия (т.е. „брахмани“, „кшатри“, „шудри“…), при което е невъзможно преминаването от една каста в друга (от едно съсловие в друго).

У славяните е била „Варнова система“. „Варна“ – това е социално – мирогледна група, която се е формирала в съответствие с личностните качества и особености на хората, техните стремежи, способности, наклонности към определени дейности, техните мечти. Тоест „Варна“ – това е действително определено съсловие. Това са селяните, работниците, домакините – управленци, войните и мъдреците. Освен това „Варновата система“ не само е позволявала, но и е обезпечавала, създавала е необходимите условия за прехода от едно съсловие в друго при проявени някакви човешки (особено в детството и юношеството) ярко изразени способности в някакъв вид работа, нещо, или неговото настойчиво желание за овладяване на някакъв вид занимание, работа, дело.

Можете да съпоставите всичко изложено със стремежа на днешните ръководители да създадат определена „средна класа“. Което по премълчаване предполага съществуването на „висша класа“ и „низша класа“. Замислете се и над това в каква „класа“ ще се окажете лично вие, а така също и вашите деца и внуци, ако този „замисъл“ бъде реализиран.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар