// Вие четете...

Календарът на българите

Глобализъм или национализъм?

„Благото на народа трябва да бъде върховен закон. Човек без родина е като земя без семена.“

Глобализъм или национализъм?

Истината за произхода на българите трябва да бъде разгласявана и предавана от баща на син, така като ни я завеща д-р Ганчо Ценов, защото който не познава собствената си история и произход, следва пътя на другите народи.
Време е да се направи поврат в настоящото битие на българите и да се сложи край на прословутото разединение, което пречи на рода български, което Кубрат има в предвид с вдигнатите в ръка сноп пръчки, защото лесно се пречупват една по една. Настоящото плачевно състояние на държавата е все по тази причина, прословутото българско разединение. Време е за единение!
Защо е разединен българския народ? Това е въпрос, който трябва да се осъзнае от всеки българин, да се разбере, кой и защо ни разделя като промива мозъците на хората? Отговорът не е много труден, но явно е необходимо да се осъзнае от много българи, че съзнанието им е дълбоко промито от интернационалистическата идея в неотдавнашното ни минало, както това продължава и сега във времето на глобализиращият ни запад.
Противното на интернационалистическата и глобалистическата идея е националистичната и патриотичната. Българинът трябва да еволюира от доскорошен интернационалист, а сега от настоящ глобалист до истински български патриот и националист.
Що за еволюция трябва да преживее българинът? Ами да, поколения българи са израснали през годините на социализма, учила са ги, че няма Бог, че няма дух и душа, че всичко е материя и че всички са равни, че всички ще получават според нуждите си, а ще дават според възможностите си! Е, това време не дойде, а дойде времето на свободата и справедливостта, но вместо това само за четвърт век нашето общество беше превърнато в едно потребителското общество, в което хората се превърнаха в една маса от потребители, за които потреблението се превърна в най-желаната позиция в живота. Тази единствена цел в живота беше позволено да бъде постигната само на една избрана част от обществото, но за тези които не бяха избрани тази цел се превърна във възможност за спасение, тоест спасение по единично или както вече е известно сред хората спасявай се сам, защото няма кой да ти помогне.
Само за четвърт век родината ни беше нагло ограбена, безнаказано и алчно от избраните, които се представяха за спасители и борци за свобода и справедливост. Някои българи вече стигнаха до извода, че глобалистическата, капиталистическа система е точно толкова несправедлива и смазваща свободите на хората, колкото и предишната, но за разлика от нея капиталистическата система използва по-перфидни средства. В държавата ни не остана нищо българско като собственост, освен тази на избраните. Непонятно е, но пък е факт, че всичко това се подкрепя и одобрява от доскоро представяния ни за демократичен и справедлив Запад. Да, вече се вижда двойния им стандарт, който Западът прилага към род и родина, но българите вече са в капана и като чели излизане от него няма.
Какъв е изхода? Ами много българи вече осъзнаха, че излизането от този капан на запада е в националната и патриотична идея, в снопа пръчки на Кубрат. Днес българинът, независимо от своята възраст достига до извода, че единствената защита на националните ни интереси може да бъде градивната политика в България.
До тук добре, но след като всички политически лидери твърдят, че защитават националните интереси, защо тогава България е най-бедна и най-корумпираната държава членка на ЕС? Та нали депутатите и министрите дават следната клетва веднага щом ги изберат: „…във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа…“. Да, дават клетва! Да, твърдят, че следват националните „приоритети“.
Ако попитате хората обаче, ще ви кажат, че българските депутати и министри не се ръководят от интересите на народа. Ще добавят, че мислят точно обратното. И ще са прави. Резултатите от работата на депутати и правителства досега показват само едно – животът на българина се влошава с всяка изминала година. Той става все по-неравнопоставен в сравнение с останалите европейски държави. Явно лидерите на държавата не се ръководят от интересите на народа си, а от някакви други интереси. От свои лични, от интереси на чужди държави, но не и от българските национални, народни интереси.
Излиза, че управниците на България от периода на така наречения преход лъжат, че защитават националните интереси. Тогава, как да разпознаем истинския от лъжливия народен водач? Как да отсеем зърното от плявата?
За да го направим, трябва на първо място да дефинираме понятието „национален интерес“. То произлиза от „нация“. Произходът е от латинската дума „natio“, което значи „рождение“. Някои съвременни политолози у нас повтарят лъжата, че този термин започва да се използва едва ли не чак през 19 век и понятието съществува от около 200 години, тоест след Френската революция. Всъщност още в началото на 16 век италианският писател и политик Николо Макиавели (1469-1527) използва „нация“ в днешния смисъл на думата. А през същия 16 век Карл V (1519-1588) се нарича император на „свещената римска империя на германската нация“.
А какво се разбира под понятието „нация“ днес? Според известния американски речник „Уебстър“ нация е „общност от хора, свързани с определена територия, която има достатъчно съзнание за своето единство, за да търси или да притежава свое собствено управление“. Според британския „Колинс Джуниър Дикшънъри“ нация е „група от хора с общо потекло или с общ език и култура, група от хора, управлявани от едно правителство“. За френския „Ларус“ нация е „човешка общност, която е най-често заселена на една територия и която има повече или по-малко силно историческо, езиково, религиозно и стопанско единство“. Испанският вариант на „Ларус“ казва: „Нация е естествено общество от хора, чието единство по територия, потекло, история, език и култура ги прави склонни към общ живот и поражда съзнанието за обща съдба.“
В българската енциклопедична литература има различни периоди. След освобожденски, комунистически и посткомунистически. През първия от тях отношението към национализма няма негативен характер, а за нация речникът на братя Данчови от 1936 г. казва: „Нация – сборът от хората, които обитават една и съща земя и имат един и същ произход и език или са отдавна свързани с едни и същи интереси; народ.“
Както се вижда, преди 9 септември 1944 г. между нация и народ не е имало разлика в българската енциклопедична мисъл. След комунистическия преврат обаче думата „народ“ става притежание на управляващата върхушка и се употребява като положителен, „прогресивен“ термин, а „нация“ отпада, защото се свързва с „национализъм“, което според комунистите е реакционна идея. За манипулатори и лъжци като комунистическите лидери е било играчка едно и също понятие – нация и народ, да бъдат разделени и натоварени с различен смисъл. Оттам и поколения българи след 1944 г. да бъдат облъчени с неверни разбирания за смисъла на думата „нация“, която просто означава „народ“, и думата „национализъм“, която просто означава „народолюбие“.
И по-старото, и съвременното тълкуване за понятието „нация“ в света включва общ език, култура, религия и територия. Плюс задължително наличие на държава. Думата „нация“ следователно не трябва нито да ни плаши, нито да ни кара да бягаме от нея. Тя е нещо естествено като „небе“, „земя“ и „майка“. Същото се отнася и до „национализъм“.
Но точно тук и комунистите, и техните приемници в периода след 1990 г. у нас спекулираха. По време на комунизма имаше период, в който творчеството на големия български поет Иван Вазов беше в списъка на забранената литература, тъй като бе обявено за шовинистично. Комунистическите идеолози наричаха „шовинист“ всеки български писател или публицист, който подкрепяше идеята за обединяване на българския народ в неговите етнически граници. За това обединяване българите водиха три войни в началото на 20 век – Балканската, Между съюзническата и Първата световна. Обединението на българите в Стара България, Тракия, Македония, Добруджа и Моравско не се получи заради предателството на цар Фердинанд и политиката на Великите сили, които не искаха на Балканите да има една голяма, силна и обединена България, която да има излаз на Бяло море и да държи морския трафик през Дарданелите. Управляваните от масони Англия, Франция, а след болшевишката революция и Русия, разкъсаха родината ни на парчета, от които още капе кръв. Двеста тридесет и две хиляди българи загинаха със смъртта на героите в трите обединителни войни – Балканската, Между съюзническата и Първата световна.
Тези скъпи жертви задължават политическите лидери днес да бъдат не либерали, не космополити, не абстрактни демократи, а именно – националисти, защото тези българи умряха в името на националния идеал, а не в името на евроатлантическата идея или в името на глобализма. Този, който нарича днес националния идеал „архаизъм“ или националиста – екстремист, показва, че смята жертвата на тези герои за глупост. Издава себе си като националнихилист, който не заслужава да се нарича българин. Днес, ако не искаш да си съучастник в отричането на българския дух и интерес, ако не искаш да помагаш на нашите и чужди гости, които ограбват родината ни, си длъжен да си националист.
Но защо тази дума стряска все още някои неосъзнати хора у нас? Защо тя се използва, за да плаши аудиторията?
Това понятие се нуждае от здраво изчистване на черната пропаганда. От преосмисляне и подреждане в скалата на днешните ни ценности. Защото без националистическо съзнание българите ще изгубят себе си в един свят, който прилага двойни стандарти – големите, мощни държави прилагат национализма, и то в агресивна, шовинистична форма, но го забраняват на по-малките и в най-умерен вариант. Ще се хванат ли българите на тази въдица, защото ако това се случи българите влизат в самоубийствена спирала.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар